Франсис Пол Уилсън
Отвличане (109)

4

Змията приключи с препрограмирането на третия мобилен телефон и се протегна доволно.

Всичко беше готово.

Главата и окото още го боляха, но тази сутрин болката не бе толкова непоносима. В никакъв случай не можеше да каже, че се чувстваше добре, но гаденето вече отминаваше, а и болкоуспокояващите вършеха работа.

Отиде в банята да се огледа. След като бе изхарчил куп пари в магазините за електроника снощи, се бе върнал и свалил всички бинтове, освен този на окото, и бе заспал така. Това се бе оказало добър ход. Черепните рани бяха заздравели, шевовете бяха хванали коричка, и като цяло, изглеждаше добре.

Махна превръзката на окото и внимателно се разгледа.

Беше направо ужасяващо.

С наполовина обръснатата си глава, многобройните кръстосващи се шевове и унищожено дясно око, приличаше на Терминатор след тежък ден.

Но му харесваше.

Не че искаше да изглежда така до края на живота си, но днес можеше да му свърши полезна работа. Мислеше да се направи на мумия, но това беше по-добрият вариант. Така щеше да изкара ума от уплаха на тия селяндури от Джърси.

А също и на Попи. Беше твърдо убеден в това. Щеше да й позволи да го разгледа добре, преди да я очисти.

Закопча дънковата си риза. Над дясното си око внимателно залепи черната лепенка, която бе купил снощи. Отгоре сложи и чифт много тъмни слънчеви очила.

Започна да си събира оборудването, като си тананикаше „Лош до мозъка на костите си“.

Време беше да тръгва.