Франсис Пол Уилсън
Отвличане (79)

3

Дан Кийн седеше схванато на стола си в претъпкания заден офис на W-16 и с нарастващ ужас следеше изложението на Джери Кени относно последните разкрития по случая, направени в криминалната лаборатория на ФБР.

— Ето и най-новото, което разбрахме — на килима в къщата във Фолс Чърч има следи от кръвта на двама човека. При това и двете са пресни. Едната принадлежи на мъртвия Поли Дикастро. Другата още не е идентифицирана, но със сигурност не е на Кейти Вандайн.

Всичко се разпада — мислеше си Дан. Прииска му се да избяга от стаята.

Декър продължи:

— Добре. Сега, относно разследването във Великобритания. Джим казва, че са открили човека, който поддържа анонимния сървър, използван от Змията.

Джим Луис се изкашля:

— Името му е Стийв Флечър, но отказва да ни каже къде крие компютъра си. Най-лесното решение би било да го проследим и да му го откраднем. После ще прегледаме харддиска му за адреса на Змията. Змията трябва да има активен електронен адрес или собствен сървър, за да праща поща по Интернет, и така ще го проследим. Но ако откраднем сървъра, това ще прекъсне комуникацията ни със Змията. Затова работим съвместно с Британското разузнаване, за да притиснем Флечър да ни даде нужната информация. Ако и така не стане, имаме други алтернативи.

— Като какви например? — попита Декър.

— Когато му дойде времето и ако се наложи.

Дан се вледени. Ако успееха да проследят Змията и го свържеха със Салинас, с всички тях беше свършено.

Декър кимна.

— Достатъчно — обърна се към Дан. — И накрая, с какво разполага Агенцията за борба с наркотиците?

Дан навлажни пресъхналите си устни. Истината бе, че не бе свършил особено много работа. Но не можеше да каже това на Декър.

— Всичките ни информатори са нащрек. Не съм конкретизирал дали става въпрос за отвличане или заговор за похищение, но наредих да се проверяват всички слухове относно трафикантите и наркокартела, и как те реагират на заплахата от легализация.

— И?

— Още нищо.

Това беше самата истина. Беше твърде рано да се чуе нещо, но и малкото, което достигаше до тях, бе твърде негативно. Салинас добре си бе свършил работата и операцията му бе останала строго секретна. Но напоследък бе започнало да изглежда така, сякаш бе наел група аматьори.

— Е, добре — заключи Декър. — Това е засега. Имаме много нови следи, много нова информация, но и също толкова неизяснени въпроси. Ако палецът, който е получил Вандайн, не е на дъщеря му, тогава на кого е? Защо им е да изпращат чужд палец? Знаем, че Кейти е била в къщата във Фолс Чърч, но къде е сега? И защо е била преместена? Защо е била убита в онази къщата дребната риба Поли Дикастро? Дали той е бил част от акцията от самото начало, или се е намесил по-късно? На кого принадлежи другата кръв по килима? На друг от похитителите или на външен човек? И къде е този ранен човек? Дали това е краткосрочен или дългосрочен план за действие? Разпаднала ли се е групата на похитителите? Провалил ли се е заговорът? Коя е била жената, който се е обадила на Вандайн и предложила му да му върне дъщерята? При това без откуп, а после не се е появила. Какво става, по дяволите?

— Точно така — намеси се Кени. — Това е най-странното отвличане, което съм виждал и за което съм чувал. В един момент изглежда като много сложна и добре замислена операция, в следващия — като напълно аматьорска.

Напълно си прав — мислеше си Дан. — Но Карлос Салинас е професионалист. Някой от хората, които е наел, може и да се издъниха, но дори сега, докато си седим тук, той се грижи за всичко това.

Дан си наложи да се отпусне.

Всичко ще бъде наред. Салинас ще поеме нещата под контрол много скоро, ако не сега. Няма да оставим следа.