Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (94)

17

Не след дълго Дон вече спеше. Джеръми се вслушваше в бавното й равномерно дишане в продължение на десетина минути, после стана и закуцука към всекидневната, за да вземе телефона й. Време беше отново да се обади на Муунглоу. Ако тя си беше у дома, той току-що беше изхабил едно от хапчетата, като го беше дал на Дон. Дори да не беше, това все още можеше да се окаже хабене на време.

Натисна бутона за повторно набиране може би за шести път тази вечер — правеше го при всяко излизане на Дон от стаята. И този път, както и другите, не получи отговор. Отлично.

Върна се в спалнята и я побутна. Тя не помръдна. Дори малко. Отлично. Не, превъзходно.

По-рано вечерта беше отишъл в банята и беше разтворил едно от хапчетата в гореща вода в малка чашка. А след като изпрати Дон за кубчетата лед, беше излял течността от малката чашка в диетичната й пепси-кола. Тя беше без мирис и без вкус и Дон нямаше и най-малка представа… Щеше да спи до сутринта.

Единствената му тревога беше дали хапчето нямаше да увреди по някакъв начин бебето. Обаче не виждаше какво може да предизвика един милиграм…

А сега… към дома на Муунглоу. Тръгна, след като взе чифт зимни ръкавици, телефона на Дон и ключовете. Взе нейния джип — нямаше да може да превие коляното си, за да се събере в своята „Миата“. Добре че беше пострадало лявото му коляно, защото нямаше да може да шофира, ако беше дясното. Отиде първо до магазина за домашни потреби и купи евтин нож, който обаче беше добре наточен и готов за употреба.

Като стигна пред дома на Муунглоу, отново й се обади. Все още нямаше отговор.

Паркира по-надолу по улицата и обиколи къщата — не видя признаци да има някой у дома. Сложи ръкавиците на ръцете си и влезе, като използва ключа на Дон. Затвори внимателно вратата след себе си и се ослуша. Цареше пълна тишина.

Отиде право в кухнята и отвори хладилника. Намери обичайната бутилка диетична пепси-кола. Каквато майката, такава и дъщерята. Тази беше две трети пълна. С бързи движения — колата й можеше всяка минута да спре на алеята пред къщата — той я изпразни в мивката, като остави само около 250 милилитра. Колкото за една чаша.

Макар че кухнята гледаше към задния двор, той не искаше да рискува да включи осветлението. На светлината от вътрешността на хладилника, взе пластмасова чаша за еднократна употреба и смачка в нея, с помощта на лъжица, осем от хапчетата, купени от Мръсния Дани. След това разбърка праха с двеста и петдесет грама топла вода, а след това изсипа тази течност в бутилката с диетичната пепси-кола. Докато разклащаше бутилката, дочу шум. Вдигна рязко глава и се ослуша. Осъзна, че чува отварянето на вратата на гаража.

По дяволите!

Като се движеше възможно най-бързо предвид пострадалото си коляно, той остави бутилката диетична пепси-кола обратно в хладилника, след това изми лъжичката и я остави върху сушилника. Смачка пластмасовата чашка, напъха я в джоба си и закуцука към задната врата. Затвори я внимателно след себе си и намери тъмно местенце в задния двор, откъдето можеше да вижда добре кухнята.

Лампите в трапезарията светнаха, Муунглоу се появи и изчезна. Къде ли беше отишла? Надяваше се, че не направо в спалнята си за нощната си почивка. Беше прекалено рано. Може би в банята? Тя се появи отново след две минути. Той удари с юмрук по отворената длан на другата си ръка, защото отиде право при хладилника и извади бутилката с любимата си напитка. После се напрегна, защото тя я вдигна над главата си и внимателно се взря в нея. Дали не беше останала издайническа утайка? Не. Хапчетата бяха напълно разтворени, когато ги беше добавил в бутилката. Вероятно преценяваше количеството — мислеше, че е оставила повече при излизането си от дома. Сви рамене, напълни една чаша, отпи дълга глътка и отнесе останалото количество със себе си.

Да!

Щеше да даде време на хапчетата да подействат, преди да се захване за работа. И тогава светът можеше да каже „сбогом“ на Муунглоу.