Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (86)

9

Джак стоеше до бара и пиеше „Корс светло“, докато, в същото време, премисляше възможностите си. Тази бира беше поне по-добра от „Бъд Лайт“, която беше дори още по-разводнена. Неоновите стрелки на стенния часовник зад бара показваха 18:30. Имаше още час до залез-слънце. Но според онова, което му беше разказала Кристи, ако Болтън въобще щеше да се появи, трябваше да е дошъл досега.

Като се сети за Кристи, Джак извади телефона си от джоба и отново набра номерата на двата й телефона. Все още нямаше отговор. Тази репетиция май беше много дълга, проточваше се. Поне той се надяваше тя да е на репетиция.

Някой облегна лакти на бара до него. Мръсния Дани.

— Имаш ли нужда от стока за парти?

— Не. Съжалявам. Никой не ме е канил на парти напоследък.

Дани се усмихна и разкри два реда жълти зъби.

— Е, тогава сам си направи веселба. Аз винаги правя така.

— Защо ли не съм изненадан?

— Е, ако имаш нужда от нещо, знаеш къде да ме намериш.

Дани отиде да досажда на други свои познати, а Джак реши, че се е уморил от „Куинс“, че е смъртно отегчен от пилеенето на време, в което напразно е чакал някой да вдигне телефона си или да се появи в любимия си бар. Време беше да се прибере у дома и да разбере какви са плановете на Джия за вечеря. Ако все още не беше започнала да приготвя храната, щеше да я заведе в „Малката Италия“, където Вики щеше да може да хапне от любимите си спагети, полети с чеснов сос.

Остави недоизпитата бира върху бара и тръгна към вратата.