Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (75)

16

Бяха паркирали в една забележително добре осветена част на паркинга и както преди Джак седеше на предната седалка в колата на Кристи и я слушаше да му разказва какво се беше случило, след като се бяха разделили. Никога не спираше да се удивлява на бързината, с която нещата се влошават. Всичко се дължеше на Болтън, разбира се. Макар да беше действал като истински мръсник и досега, да каже на Дон, че майка й се е опитала да го съблазни, минаваше всякакви граници. Беше майсторски удар, да. Рискован, защото всичко можеше да се обърне срещу него, ако не знаеше за пеперудата.

— Така че, виждаш — каза тя накрая, — това променя всичко.

Джак не осъзнаваше какво му казва тя.

— Не виждам как.

Тя го погледна с очи, в които имаше сълзи, блеснали на светлината на уличната лампа.

— Аз я изгубих. Тя никога вече няма да ми има доверие… И със сигурност няма да се върне у дома, освен ако…

— Какво?

— Освен ако няма къде другаде да отиде.

Джак се надяваше, че разговорът все пак не отива натам, накъдето му се струваше. Реши да я остави да запълни празнините.

— И как ще се случи това? Да принудим Бетълхем да я изрита от дома си?

Кристи поклати глава.

— Не, той няма да го направи. — Гласът й стана твърд, зъл дори. — Той трябва да умре.

Джак вдигна ръка.

— Уау! Надявам се, не мислиш, че аз…

Тя взе чантата, която лежеше между тях, и му я подаде.

— Тук има четвърт милион долара. Твои са, ако успееш по някакъв начин да го срещнеш със смъртта.

Джак дори не я докосна.

— Съжалявам, аз не…

— Тогава намери някой, който няма да се поколебае да го извърши! — извика тя. Вече не можеше да сдържа дори гласа си. — Сигурно имаш връзки, познаваш хора…

— Забрави. Ако продължаваш да настояваш, ще се откажа от работата.

Тя го гледа втренчено един кратък миг, после раменете й се отпуснаха отчаяно, тя се засмя, но смехът й приличаше по-скоро на лай.

— Какво им има на тези пари? Да не са прокълнати, че никой не иска да ги вземе?

— Те са същите, които си предложила на Бетълхем?

Кристи кимна.

— Той не пожела да ги вземе, ти също не ги искаш… Господи, та това са четвърт милион долара и никой не ги иска!

— Нека оставим убийството настрани за момент и да погледнем от друг ъгъл…

Убийство… Ако някой пречукаше Болтън, мистериозната агенция, която финансираше „Крейтън“, щеше да сметне Джак за главен заподозрян.

— Какъв друг ъгъл е възможен?

И него го тревожеше фактът, че Болтън знаеше за татуировката. Кристи беше споделила с него идеята си за поставена в дома й миникамера. Джак обаче имаше проблеми с приемането и на този факт. Откъде човек, който е бил зад решетките през целия си живот на възрастен, би научил за нещо подобно?

Но ако тази теория отпаднеше, оставаше въпросът откъде беше научил за татуировката. С колко мъже беше правила секс Кристи през годините? Би ли могъл някой от тях да е замесен с Болтън? Или пък беше някой друг? Някой, който идваше някъде много далеч от миналото й?

— Не можем повече да си играем игрички с този човек, Кристи. Трябва да знам кой е бащата на Дон.

Чу я да си поема рязко дъх.

— О, господи, не! Не мога!

Джак видя как тялото й се сковава. Тя затвори очи, а дишането й се ускори. Изглежда паниката отново я атакуваше, завладяваше я. Връзката й с този мъж очевидно е била много травмираща. Той постави длан на рамото й.

— Спокойно, спокойно. Просто ми кажи името му, дай ми някои данни за него и това е всичко. Оттам нататък аз ще имам грижата.

Всъщност щеше да се погрижи Леви.

Макар и бавно, тя накрая се успокои. Преглътна, пое си дълбоко дъх и каза едва чуто:

— Нямам представа кой е баща й. Бях изнасилена.