Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (54)

7

Леви взе Джак от ъгъла на Седемдесет и втора улица, близо до входа за „Дакота“.

— Не е ли това мястото, където е бил прострелян Джон Ленън? — запита, когато Джак се настани на седалката.

— Да.

— От това място ме побиват тръпки.

Не, мястото не беше нито страшно, нито ужасно. Просто готически стил. Джак би искал да живее в „Дакота“. Но дори да можеше да си го позволи, пак нямаше да му дадат жилище тук, защото никога не би преминал през нерегламентираната проверка — само хора с определен статут можеха да живеят тук.

Посочи джоба на сакото си.

— Всичко, от което имаш нужда, е тук. Хайде. Вземи го.

Леви протегна ръка внимателно, дори предвзето, и извади торбичката от джоба му. Вдигна я към светлината и се усмихна.

— Косми. О, перфектно.

— Те ще покажат, че тя има общ баща с Болтън и Томпсън.

— Тя ли ти каза?

— Тя не знае името на баща си, но ми каза достатъчно, за да се досетя. Обаче не иска да ми каже всичко. Пази нещо в себе си. То може да няма нищо общо с другите неща, но може и да има. Може би отпечатъците от пръстите й ще ни разкажат някоя друга история.

Леви отново погледна торбичката.

— Тя ли ти даде плика?

Джак кимна.

— По него ще са нейните отпечатъци. И само нейните. Така че, не си губи времето да търсиш и моите.

Леви му хвърли кос поглед и пъхна торбичката в джоба на палтото си.

— Нямаш ми доверие, нали?

Джак се усмихна.

— И кога ти хрумна това? След като изтрих всички дръжки на вратите и бутоните по прозорците, преди да сляза от автомобила ти?

— Трябва да си имаме поне средна степен доверие, не мислиш ли?

Звучеше много подобно на онова, което той беше казал на Кристи.

— В момента, докторе, имаме сходни желания. Това ни позволява да си сътрудничим. Но когато целите ни се кръстосат — което неизбежно ще се случи — ти ще си измиеш ръцете с мен. А аз ще се постарая да постъпя по същия начин с теб. И ще видим кой кого ще изпревари.

— Взаимно недоверие… Едва ли е най-добрата среда за работа.

— То работи в моя полза.

Джак извади книжна кърпичка от джоба си и отвори, обвил я около дланта си, вратата на колата. Преди да слезе, каза на Леви:

— Обади ми се, когато разполагаш с резултатите.

И преди Леви да е успял да потегли, Джак избърса и външната дръжка. Взаимно недоверие… В това нямаше нищо лошо. Докато гледаше след колата на доктор Леви, която се движеше към Сентръл Парк, той се питаше как, за бога, ще предаде на Кристи новината, че мъжът, когото тя познава под името Джери Бетълхем, е неин полубрат. Въпросът беше: дали той знаеше, че се среща с племенницата си? Би трябвало да му е известно. Не можеше да е съвпадение. Така че следващият въпрос беше: Защо?

Изглеждаше, че все пак щеше да му се наложи да влезе в къщата на Бетълхем.