Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (45)

7

Като пое по шосе 9, Джак бръкна в джоба си и опипа парите, дадени му като подкуп. Щяха да бъдат полезни поне в едно — щеше да намали таксата за услугите си, която искаше от Кристи. Провери съобщенията си и откри, че се е обаждала. Трескавият й глас му съобщаваше, че нейната Дони се е преместила при любимия си, и настояваше той да намери нещо срещу Бетълхем веднага! И да й се обади, моля-моля-моля!

И той й се обади и заскърца със зъби, като чу сърцераздирателната й история как е постъпила абсолютно противно на съветите му и как после се е опитала да купи Болтън, но не е успяла.

Последното изненада силно Джак. Човек като Болтън, който е бил затворен през целия си живот на възрастен, никога не е виждал толкова пари накуп. Или пък напротив? Той живееше много добре…

Последицата от всичко това била, че Дони не се прибрала у дома си миналата нощ. Но още по-лошо било, че след като днес отишла да купи необходимите й хранителни продукти, при връщането си у дома Кристи открила, че липсват много от нещата на Дон. И заключила, че дъщеря й се е прибрала в нейно отсъствие, за да прибере вещите си и да се премести при Джери.

Всяко нейно ридание беше като острието на вината, което я пробождаше. Той можеше да сложи край на болката на Кристи само с едно телефонно обаждане, но това щеше да е началото на безкрайни проблеми за него самия. Той не виждаше Болтън като заплаха за Дон — поне още не.

Успокои Кристи, като сподели с нея плановете си да се сближи с Бетълхем, да го опознае. Защото така той можеше да издаде нещо.

— Наистина влоших нещата, нали? — каза тя.

Джак много искаше да я смъмри, задето не го беше послушала, обаче не виждаше как това би помогнало. Но нямаше да оспори думите й, не.

— Да. Отправила си обвинения, които не можеш да подкрепиш.

Гласът й се извиси с още една октава.

— Дъщеря ми прави секс с убиец!

— Не можеш да го твърдиш със сигурност. Той има алиби. Не особено стабилно, но все пак алиби.

— Не издържам повече! Не знам още колко…

— Спокойно, спокойно — каза той, като внимаваше в гласа му да преобладават успокоителни нотки.

Ако тя продължаваше да се държи така с Болтън, можеше да задейства отключващия ген. Мутирал ген… дДНК… Джак поклати глава. Не можеше да повярва, че мисли по този начин.

— Както казах, не знаем, че той го е извършил. Частните детективи си спечелват много врагове. Работя по няколко подхода, обаче се изисква време.

— Аз не разполагам с време.

— Възможно е да имаш повече време, отколкото мислиш. Той не е приел парите, което на мен ми говори, че за него Дон е нещо много повече от младо момиче, което може да… — затърси правилната дума.

Кристи му спести проблема.

— Давай, можеш да го кажеш: чука.

Да. Това и може би… Ключът към бъдещето…

— Основното е, че ако искаше да й навреди, той щеше да вземе парите, да й причини болка и да изчезне. Обаче той е избрал да остане с нея.

Тя подсмръкна.

— Трябва да ти кажа, Джак, това страшно ме озадачи. Знам, че звучи ужасно от устата на една майка, но какво вижда у Дони този мъж? Не ме разбирай погрешно, тя има добра душа — макар че не е особено очевидно в момента — и е много умна. Наистина изключително умно дете, но това е всичко. Тя е дете, а у децата все пак има още наивност. Какво вижда той в нея?

Добър въпрос. Особено в светлината на факта, че Болтън беше настоял да му дадат жилище в Рего Парк. Дали се беше спрял на това място случайно, или имаше някаква специална причина? Като например да бъде близо до Форест Хилс? Възможно ли беше Дон да е причината?

… ключът към бъдещето…

Обаче Болтън се е озовал зад решетките още преди раждането на Дон. Доколкото беше известно на Джак, тя никога не е била медийна фигура, така че откъде Болтън би могъл да знае за нея? Тогава, щом Дон не беше причината, каква беше тя? Какво толкова специално има в Рего Парк?

— Не знам какво се върти в главата му, така че не мога да отговоря на този въпрос. Но мисля, че отказът да вземе парите е добър знак и нито ти, нито дъщеря ти се намирате в опасна ситуация.

— Още не.

— Сега трябва да отстъпиш. Поне да се престориш. Запази спокойствие и се занимавай с всекидневните си задължения. И ме остави да си върша работата.

— Имаш ли някакви планове?

— Да.

— Какви?

— Ако се получи, ще научиш. Ако не, няма да има значение. Знаеш ли какъв е адресът на Бетълхем?

— Разбира се. Достатъчно често съм ходила до там с колата си.

Тя му даде указания как да стигне до градската къща на Бетълхем, както и до заведението, където работеше Дон. Джак затвори точно навреме, за да завие към Ардсли. Намери място за паркиране и загледа към отбивката, откъдето трябваше да се появи всеки автомобил, насочил се към Ардсли. Не беше видял някой да го следва, а единствената кола, която влезе в паркинга след него, беше малка каравана „Додж“. Тя паркира близо до заведението за хранене и от нея слязоха цяла тълпа тийнейджърки във футболни екипи.

Доволен, Джак закара колата на заден ход до мястото, където беше спрял Болтън преди две нощи. Грабна електрическа отвертка и една от табелите с фалшиви номера, които държеше под предната седалка и които изглеждаха напълно редовни. Слезе, заобиколи колата и отвори багажника. Докато се преструваше, че търси нещо, замени табелата, която беше поставил днес следобед и която също беше фалшива — той ги купуваше с дузини от Сал Витуоло, който имаше автоморга в Стейтън Айлънд. След това отново заобиколи колата, отвори предния капак и смени и предната табела. Нямаше смисъл да издава каквото и да било на любопитните жители на Ратбърг.

Накрая седна зад кормилото и потегли към „Куинс“.