Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (44)

6

Леви не отиде директно до мястото, закъдето бяха тръгнали, а пое по обиколен маршрут. Накрая стигнаха до един строеж, Леви паркира в края на еднопосочна улица. Очевидно работниците имаха свободен ден.

— Е — каза Джак, докато се оглеждаше с любопитство, — доста е уединено тук.

— Работя за хора, които са подозрителни със и без причина. Е, сега, кажи ми къде си чул за…

— Аха. Първо ти, помниш ли?

Леви въздъхна.

— Много добре… Едно от вторичните открития в нашия проект беше осъзнаването на факта, че около деветдесет и девет процента от нашата ДНК е невъзможно да бъде кодирана. С други думи, не става за нищо. Или поне така изглежда. И тъй като не можахме да открием полезно приложение за нея, я нарекохме дДНК. Което обаче не означава, че тя е абсолютно безполезна. Повечето от нас мислят, че тя е онова, което е останало след вирусите и еволюционния процес.

Джак беше разочарован. Беше чувал за тази безполезна ДНК. Обаче Леви изглеждаше прекалено заинтересуван от тази дДНК, за да е тя наистина безполезна.

— Не вярвам в това, което ми казваш. Според мен дДНК не е абсолютно безполезна.

— И е, и не е. Безполезната ДНК е дДНК, но не цялата дДНК е безполезната.

— Благодаря за пояснението.

— Знам, че е лесно човек да се обърка. Нека се върна към началото. През осемдесетте години на двайсети век започнах да работя по проект, финансиран от Националния институт по здравеопазването, който имаше за цел да идентифицира генетичните признаци за „антисоциално“ поведение. Всичко беше пазено в голяма тайна заради противоречивия характер на работата.

— Какво противоречиво има в това?

— Политика, момчето ми. Политика. Доста голям брой от конференциите на Института по здравеопазването останаха непроведени заради протести. Хората се страхуват как ще бъде използвана информацията, ако тези признаци бъдат идентифицирани и потвърдени без никакво съмнение. Намесиха се от евгеничното движение, религиозни фанатици, които твърдяха, че това е свързано с първоначалния грях и не дадената ни от Бога ДНК е виновна за нарушаването на десетте Божи заповеди.

— Добрите стари проповедници на Създателя саботират знанието винаги, когато надигне грозната си глава.

— Напоследък тяхното учение, креационизъм, използва бомбастичен псевдонаучен жаргон и се опитва да се промъкне в училищата като интелигентен замисъл, но продължава да бъде все същото учение, което подкрепя библейската представа за създаването на света. — Леви изсумтя. — Интелигентен замисъл! Смешно е. Погледни китовете — бозайници, които трябва да живеят, да се хранят и съешават в среда, в която не могат да дишат.

Джак кимна.

— Да. Ако това е интелигентен замисъл, Бог трябва да е рус.

Леви се засмя.

— Точно. А дали някой от онези, които ни пробутват този интелигентен замисъл, някога е поглеждал човешкия геном? Абсолютна каша.

— Но някак си върши работа.

— Да, но като използва само един или два процента от онова, с което разполага. По онова време ние още не бяхме наясно с плановете си. Проектът за човешкия геном беше само мечта. Обаче аз успях да открия постоянни признаци в определен брой престъпници. Не във всички, но в достатъчно, за да се даде ход на изследванията. Като използвах флуоресцентен тест за антитела, разработен от Джулия Века, аз успявах да оцветя ядрата и така да разкрия присъствието на този вид ДНК. След като вече разполагаме с това, ние имахме нужда от престъпници, които да подложим на тест. Събрахме такива от всички федерални затвори и онези, които постигнаха най-висок резултат при теста, бяха изпратени в „Крейтън“, където нашата основна цел остана да проучим дДНК-то.

— Всички престъпници ли бяха склонни към тежко насилие?

— Онези, постигнали най-висок резултат, да, макар да взехме и от така наречените интелектуални престъпници. Обаче това, че те бяха зад решетките за престъпления, несвързани с насилие, не означаваше, че са неспособни на такова. Ние виждахме само вида престъпление и съответната присъда. Не знаехме как те са се отнасяли със съпругите, децата си или с домашните си любимци.

— Непроявените садисти.

— Точно така. Но с бума на знанието и техниките на изследване в края на деветдесетте и началото на двайсет и първи век, ние открихме подгрупа от псевдогени.

— Фалшиви?

— Не знам как да обясня. Те са древни предшественици на функциониращите гени, обаче не притежават способност за кодиране. Попадат под названието безполезни. Обаче точно тези псевдогени са толкова уникални, че човек едва ли не може да каже, че са индикатор за друга еволюционна линия… за друга човешка раса, избутана встрани и недоразвита.

Джак вдигна ръка.

— Само секунда. Не знам много за еволюцията, но знам, че еволюционното дърво има много мъртви клони.

— Да. Обаче това е различно. Тези гени са така ясно изразени, че изглеждат като да са били — колебая се дали да го кажа — манипулирани.

Сега вече Джак вдигна и двете си ръце. Беше чувал подобни приказки на конгреса на SESSOUP, обществото, чиято цел беше да извади на бял свят тайните организации и непризнатите феномени. Тогава това му беше звучало като абсолютна лудост, така му звучеше и сега.

— Чакай малко! Не вярваш в НЛО, нали? Няма да започнеш да ми излагаш някоя от странните теории за извънземни, които си играят с нашата ДНК.

— Разбира се, че не. Обаче мога да кажа, че някъде по нашата еволюционна верига нещо се е случило с нея. Тя е много различна. И така, големият въпрос е: откъде се е взела тази ДНК? Не е открита в шимпанзетата или другите човекоподобни маймуни. Не е открита и в глухарчетата и пеперудите, нито в акулите — хората споделят ДНК-то си с всички тези растения и животни, независимо дали вярваш или не. Не е открита и в бактерии и вируси, а имаме тонове вирусна ДНК в себе си. Как така е пропуснала да се появи във всички други видове и се е проявила само при нас? Ако бях последовател на креационизма, бих казал, че това е проява на Божията ръка в еволюцията, обаче на мен ми се струва по-скоро намеса на дявола. Тя е напълно различна. Затова и я нарекох дДНК — другата ДНК.

Ето го и отговора — другата ДНК. Дали различието не се беше настанило в човешките гени и наследственост много отдавна — още в онази ранна ера, когато се предполагаше, че е написано и „Краткото изложение на Срем“? Или пък нямаше връзка между тези две явления?

Не… съвпадението беше прекалено очевидно. А за него нямаше да има повече съвпадения.

Но с каква цел? Космическа бомба с часовников механизъм, на която е зададено кога да експлодира? По дяволите, как му се искаше книгата да беше у него сега! Тя може би щеше да успее да му изясни някои неща.

— Защо избрахте думата друга, което е синоним на различна, а не чужда, например?

— Защото когато кажеш чужда, хората започват да мислят за извънземни, летящи чинии и малки сиви човечета с огромни черни очи. Имаме човекоподобни маймуни в нашия геном, защото имаме общи прародители. Кроманьонците живеят в нашите гени, а има и наскоро открити доказателства, че в гените ни присъстват и неандерталците. Предполагам, че нещо се е случило в нашето минало, за да отдели тези подвидове от основната верига. И така е бил създаден този друг геном, а после е бил абсорбиран отново в основната верига или посредством кръстосване на видовете, или чрез някакъв вид интрогресия. Правя предположения как, обаче съм сигурен в резултата: ние всички имаме по малко от другата ДНК в нас.

По гръбнака на Джак полазиха ледени тръпки.

— Всички?

Леви кимна.

— В много различна степен, но да. Всички. Да обобщим: по някое време в нашето минало, друга човешка раса с различна ДНК се е смесила с нашата. ДНК-то на другата раса — на губещата раса — се е присъединила към безполезната ДНК на настоящия човешки геном. Чувал ли си израза „отсъстващ, но не и забравен“? Е, тази друга ДНК е забравена, обаче присъства и не е непременно безполезна.

Различието… част от човешката наследственост… А онова, което следваше от това, всяваше ужас у него. Запита се дали не трябва да каже на Леви какво подозира. Обаче това щеше да означава да се впусне в разказ за всички сведения, които беше събрал оттук-оттам за неостаряващата и безкрайна космическа тъмна война между две незнайни и невероятно огромни сили — едната неутрална, а другата, Различието, определено враждебна — които кръжаха около тях, хората, а Земята беше само едно от многото камъчета в играта.

Да, но не можеше, защото Леви щеше да го сметне за откачен. Затова каза:

— И защо никой не е чувал за това? Материалът е направо като скроен за таблоидите.

— И други учени са направили същото откритие като мен, обаче информацията е била задушена още в зародиш. Трябваше само да изпратя няколко електронни писма за предварителните находки и ето че на вратата ми почука член на правителствена агенция, когото, естествено, няма да назова. И, не, той не беше облечен в черен костюм и на главата му нямаше мека шапка.

— Това е добре. — Джак си беше имал работа с мъжете в черни костюми и знаеше, че те не работят за никое правителство. — И какво искаше?

— Мълчанието ми. Можех да избирам между: първо: Да работя за тях. Второ: Да си държа устата затворена и да насоча проучванията си към друга област. Трето: Да продължа изследванията и да си заслужа такава репутация, че единственото място, където бих могъл да отпечатам трудовете си, да бъде „Фортийн Таймс“ и дори да се радвам на това.

— И ти избра първото.

Леви кимна.

— Както и много други. При това предложение нямаше какво да губя. Получих достъп до бази данни, за които повечето учени могат само да мечтаят. Не ми се налагаше да попълвам тонове молби и формуляри, нито да се моля лице в лице — просто работех.

Плашещо и очарователно, но някаква връзка се губеше.

— И какво общо има всичко това с Болтън?

— Джеръми Болтън е наситен с дДНК — най-високият резултат от проучванията.

— И откъде я е получил?

Леви сви рамене.

— Кой може да каже? Роден е в Луизиана, майка — Елизабет Болтън. Бащата е записан като Джона Стивънс, но брак не е имало и Елизабет отгледала Джеръми сама.

— Възможно ли е Джона Стивънс да е източникът на загадъчните пари, с които Болтън разполага?

Леви поклати глава.

— Той е мъртъв. Проследихме го, защото ни интересуваше дали той не е източникът на дДНК-то на сина си, обаче открихме, че е загинал в странна злополука с асансьор.

— Странна в какъв смисъл?

— Полицията заподозряла нечиста игра, обаче нищо не било доказано. За наше нещастие, тялото било кремирано, така че не успяхме да изследваме останките му за дДНК.

— А майката?

— Също мъртва. Рак. Успяхме да издействаме заповед за ексхумация, за да проверим за дДНК. Елизабет Болтън имаше значително количество от този вариант ДНК, което обаче не беше дори приблизително като това на сина й.

— Значи този Джона Стивънс вероятно е бил истинска златна мина за вас.

Леви кимна.

— Той най-вероятно е бил човек-чудовище, защото също така е бил носител на отключващия ген.

— Какво е това, по дяволите?

— Както казах, дДНК-то е сбор от псевдогени, но за разлика от повечето свои събратя, те са завършени. Те са просто спящи. И остават спящи, докато не настъпи мутация в някоя от N-хромозомите. По време на силен стрес, генът може да събуди дДНК-то и да го трансформира в кодиращо.

— Не разбирам какво имаш предвид под кодиращо.

— Гените са носители на кодове, които клетките използват, за да създават специфичен протеин. Когато дДНК е стимулирана да премине от псевдогенен статус в активен ген, кодовете й започват да произвеждат уникални протеини, които променят нивата на нервно предаване в мозъка и освобождават склонността към насилие. Все още не знаем в подробности как задейства този механизъм, но сме достатъчно сигурни в неговото естество.

— Искаш да кажеш, че хората, които имат този вид дДНК, нямат никаква вина, че са склонни към агресия.

— Не съм казал, че дДНК освобождава агресивното поведение, казах склонност. Има огромна разлика. Едното е самото действие, а другото е склонност към действие. Други генетични фактори, както и такива на околната среда, могат да повлияят на индивида да се поддаде на склонността или да я овладее.

— Основното е, че всеки от нас има определено количество дДНК, което обаче варира, така че някои са по̀ други, тоест, различни от другите. И че тази дДНК няма ефект върху индивида, докато той не претърпи мутация, която действа като отключване на процеса.

— Но като вземеш едно огромно количество дДНК, добавиш гена на отключването и мутацията и смесиш още със слаб контрол над импулсите — или алкохол и наркотици, които снижават прага на контрола — и имаш вече потенциално смъртоносна комбинация.

— Като Джеръми Болтън.

Леви кимна.

— Джеръми Болтън е идеален пример.

— И затова имате нужда от него за този експеримент.

— Точно. Не знаем как можем да отстраним тази дДНК — макар че може би някой ден ще можем — затова наша цел е мутиралият ген, който отключва процеса. Ако можем да го потиснем, дДНК-то ще остане дремещо и Джеръми Болтън ще бъде също като теб и мен.

— Говори за себе си, докторе. — Джак разтри очи. — Твоята агенция няма да може да държи завинаги тази дДНК в тайна.

— И те го знаят. И когато новината се разчуе, ще има съкрушителен ефект. Погледни проблемите, причинени от разликата в пигментацията. Представяш ли си какво ще се случи, когато стане ясно, че сред нас има хора с голямо количество чужда ДНК — повярвай ми, друга бързо ще бъде заменена с чужда в пресата. Без да споменаваме какво ще причини това знание на съдебната система. Хаос. Всички, които са зад решетките или в предварителния арест, ще твърдят, че вината за деянията им е на гените им и ще искат да бъдат оневинени заради мутиралата си ДНК.

Джак не се беше замислял за това. Исусе!

— И тогава в тази страна хората вече няма да вярват в личната отговорност, а адвокатите ще ликуват.

Леви поклати глава.

— Тук говорим за генетика, не за…

— Нещата винаги се свеждат до личната отговорност — каза Джак. — Както каза ти, дДНК отключва склонността към насилие. Но все пак остава още една стъпка до насилието: човек трябва да реши дали да се поддаде на склонността, или не. И дори да пиеш и да вземаш наркотици в този момент, ти си отговорен за решението си да бъдеш подвластен на алкохола и дрогата. Така че, дори много да ти се иска да убиеш някого, не си прекосил чертата, докато наистина не причиниш смъртта му.

Леви му хвърли странен поглед и каза:

— Като оставим всичко това настрани, правителството иска да е готово да предложи лекарство. Точно затова бърза да открие начин да потисне отключващия ген. Който обаче би могъл да има и много по-практично приложение. Лекарството ще може да се взема под формата на инжекция и действието ще продължава около три месеца. А тези, които са дДНК позитивни, ще бъдат освобождавани и държани под наблюдение, докато в същото време биват подлагани на терапия. Представи си колко много ще намалеят рецидивистите.

Джак го гледаше втренчено. Нещо в гласа му издаваше фалшива нотка…

— Тази ли е истинската причина?

— Разбира се. Каква друга би могло да има?

Да. Определено лъжеше. Обаче Джак реши, че ще е чиста загуба на време да задава въпроси, на които е малко вероятно да получи отговори.

— И защо ми разказваш всичко това?

Леви премигна.

— Ами… Защото се съгласихме да обменим информация. Аз ти разказах за дДНК, а сега ти ще ми кажеш къде си чул за нея.

Джак не можеше да бъде излъган лесно. Леви му беше казал наистина много. Възможно беше просто да се е увлякъл, след като веднъж беше започнал. И нито веднъж по време на разказа си не беше напомнил на Джак за уговорката. И тогава се сети.

— Ти искаш Болтън да се върне в „Крейтън“, нали? И искаш аз да помогна за това.

Леви доби объркан вид.

— Нищо подобно не искам. Казах ти, този експеримент е от изключително голяма важност. Нищо не трябва да го застрашава.

— Да, обаче ти мислиш, че първо трябва да бъде проведен с човек, който има по-малко количество дДНК. Имаш съпруга и дъщеря. Болтън те познава, знае къде живееш, а на теб ти е известно на какво е способен. Признай: Болтън на свобода предизвиква страх у теб.

— Нищо подобно няма да призная. Както вече ти казах…

Джак махна с ръка.

— Спести си приказките. Търсиш наивник, който да се съгласи да стане изкупителна жертва. Надяваш се, че ще направя нещо, което да подскаже на ченгетата, че Болтън е на свобода — като например да се оставя той да ме завре в ъгъла. Това ще реши проблема ти и в същото време ръцете ти ще бъдат чисти. Или поне ще изглеждат такива.

Леви гледаше през предното стъкло. Не отрони нито дума.

— Окей — каза Джак. — Да го направим.

Леви се обърна към него силно озадачен.

— Да направим — какво?

— Да превърнем нашия Джери Бетълхем обратно в Джеръми Болтън. Но така, че нито един от двама ни да не пострада, когато всичко излезе на бял свят.

— Как?

Джак се замисли. Дон беше твърде млада и неопитна, за да им бъде полезна, а не можеха да използват Кристи, защото агенцията, която финансираше изследванията, щеше да предположи кой е източникът на инициативата. Много възможно беше накрая да стигнат до него. А Джак не искаше да бъде в списъка на търсените от тях хора. Имаха нужда от човек, който няма връзка нито с него, нито с Леви. А единственият друг човек, когото Болтън познаваше извън института, беше Ханк Томпсън.

Да, ето една интересна мисъл.

А нима Томпсън не беше казал, че и сред дорменталистите и учените има много негови последователи, решили да приемат вижданията за живота на Хората Ритници? А какво, ако те го наблюдаваха непрекъснато? И какво, ако той се срещне с Болтън на обществено място? Може би неговите сегашни и бъдещи последователи биха поискали да узнаят с кого се среща той. А когато започнат да разследват Бетълхем, ще открият… че той е Джеръми Болтън.

— Кажи ми всичко, което знаеш за Ханк Томпсън.

Леви поклати глава.

— Това е поверително…

— Искаш ли да решим проблема, или не?

Леви се поколеба, после сви рамене.

— Ще видя с какво разполагам.

— Направи го още тази вечер. Аз самият ще направя едно малко проучване.

— Къде?

— Ще те осведомя, ако открия нещо.

Леви се поколеба, после каза:

— Има нещо, което трябва да знаеш за Джеръми Болтън.

— Сигурен съм, че има много неща, които трябва да знам за него. С какво разполагаш?

— Не го подценявай. Освен голямо количество дДНК, той има изключително висок коефициент на интелигентност, а и е чел страшно много през последните двайсет години. Основният му недостатък е неговата импулсивност. Ако го извадиш от равновесие, той ще действа още преди да е помислил. Но ако му дадеш време да помисли…

— Значи имам си работа с умен, но импулсивен психопат.

Леви кимна.

— Да, той притежава природна интелигентност и остър ум. Внимавай.

Джак имаше намерение да стори точно това. Щеше, ако може, да се справи с Болтън от разстояние.

— Благодаря за съвета. А сега, какво ще кажеш да ме закараш обратно до колата ми?

Ако условията му позволяха, Джак щеше да се отбие в къщата на Джери Бетълхем още тази нощ.