Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (43)

5

Джулия загледа как колата на Аарон потегля от паркинга с детектива, Джон Робъртсън, на задната седалка. Беше направила кръг и се беше върнала на паркинга на „А & Р“, за да поговори с Аарон, след като детективът си тръгне, но те очевидно имаха други планове. Запита се къде ли отиват и за какво ли разговарят. Изкуши се да ги последва, но после й хрумна по-добра идея.

Спомни си, че беше видяла детектива да слиза от колата си. Тогава не беше обърнала особено внимание — просто мъж, който слиза от голямата си черна кола. Но ето, беше се оказало, че това е детективът, Робъртсън. Сега него го нямаше, но колата му беше останала на паркинга.

Джулия спря пред нея и си записа номера. Той вероятно се мислеше за много умен. Аарон й беше казал, че използва самоличността на мъртъв частен детектив. Тя забеляза пък, че носи ръкавици, за да не остави отпечатъци. Вероятно беше решил, че се е погрижил напълно за своята безопасност. Е, по-добре беше да размисли. Защото си нямаше работа с някакви глупаци, а с друг вид ум — този на учен изследовател, свикнал да подлага на тестове тайните на живота. Ум, за който, да научи тайната за самоличността на един нещастен детектив, беше просто и лесно.

Все още изпитваше неудобство от забележката, която той беше направил по отношение на бельото й. Беше я изложил пред нейния подчинен. Дали не я шпионираше? Е, редно беше и тя да му отвърне със същото.

Щеше да даде номера на автомобила му на агенцията, за да го проверят. Само след няколко часа те щяха да знаят всичко за този мъж. Животът му щеше да се превърне в отворена книга. Тя се усмихна и потегли. Джон Робъртсън, или който и да беше той, беше направил последната си подигравателна забележка. Щеше горчиво да съжалява за това, че пътят му се беше пресякъл с този на Джулия Века.