Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (13)

4

— Сто шейсет и едно.

Джак гледаше втренчено професор Бъман. Той изглеждаше смален и потънал във възглавницата. Дясната половина на лицето му беше сгърчена. Тънките пръсти на лявата му ръка стискаха разсеяно чаршафа, докато дясната му ръка беше отпусната безжизнено до тялото. Щом беше дошъл в съзнание, го бяха преместили от интензивно отделение в отделна стая. Джак се радваше за това. Не искаше никога повече да вижда обстановката в интензивно отделение.

— Казах, че се радвам да те видя в съзнание — повтори Ейб.

Професорът се усмихна леко. Усмивката му беше крива, зловеща.

— Триста двайсет и девет. — Думите излизаха от устата му завалени, почти неразбираеми.

Ейб погледна Джак, който стоеше от другата страна на леглото, и измърмори:

— Триста двайсет и девет? Какво ли означават тези числа? Аз му задавам въпрос, а той ме засипва с числа.

— Откакто е дошъл в съзнание, произнася само разни числа — каза женски глас с ясно доловим акцент.

Джак погледна към вратата и видя медицинска сестра с тежко телосложение и цвят на кожата, напомнящ кафе със сметана. Тя влезе и спря в долния край на леглото.

— Това необичайно ли е след удар? — запита Ейб.

Сестрата поклати глава.

— За първи път виждам нещо подобно, но доктор Гупта не изглеждаше много изненадан.

— Това е неговият невролог, нали? Онзи, с когото разговарях. Къде е той?

— Навън, в коридора. Скоро ще бъде тук. — Тя хвана десния крак на професора и го завъртя. — Усещаш ли нещо, Питър?

Той я загледа втренчено с воднистите си очи.

— Четирийсет и девет.

— Виждате ли?

Професорът очевидно отговаряше на въпроси, но защо с числа вместо с думи? От това можеха да те полазят тръпки на ужас.

В стаята влезе строен тъмнокож мъж с мустаци в стил Саддам Хюсеин и с папка в ръце.

— Аз съм доктор Гупта. — Гласът му имаше висок и неприятен фалцет, а говорът — лек индийски акцент. — Кой от вас двамата е синът на този човек?

Ейб имаше вид на изпаднал в транс човек, гледаше втренчено професора, без да премигва. Когато той не отговори, Джак го посочи.

— Той.

Джак се питаше как доктор Гупта може да бъде заблуден толкова лесно. Трудно беше да си представиш двама мъже, които да приличат по-малко на баща и син.

Ейб разтърси глава.

— Какво? О, да. Аз съм. — Стиснаха си ръцете. — Разкажете ми за удара.

— Аневризъм в мозъка или нещо дори още по-страшно, страхувам се, макар че и това би било достатъчно сериозно. Баща ви има тумор в мозъка. Това е.

— Gevalt! — възкликна той и се обърна към професора: — Никога не сте ми казвали!

— Ами как да ви обясня, образуванието не е точно тумор, защото не се е зародило там. То е метастаза от маса на белия дроб, която пък на свой ред е метастаза от бъбречен карцином. Поне така предполагаме, защото десният му бъбрек е бил отстранен неотдавна. Къде бихме могли да намерим медицинския му картон?

Ейб доби силно смутен вид. Джак знаеше, че е доста близък с бившия си преподавател, обаче очевидно не чак толкова, че да знае такива подробности, и се намеси:

— Но защо говори само с числа? Чувал съм, че някои хора, излезли от кома, говорят на чужди езици, но…

— Уврежданията са достигнали до зоната на Верник в лявата половина на мозъка и са причинили форма на рецепторна афазия.

— Искате ли да се опитате да го обясните отново на език, достъпен за обикновените хора? — запита Джак.

— Способността му да говори се е запазила, но речниковите му умения са увредени. И най-вероятно не разбира онова, което му казваме ние.

Ейб махна с ръка, после посочи професора.

— Но защо винаги се изразява чрез числа?

— А, точно това е интересно! — Гупта изглеждаше доста развълнуван под привидно спокойната си фасада. — Какви числа каза пред вас?

— Четирийсет и девет — точно преди да влезете — намеси се отново Джак.

Гупта си записа нещо в папката.

Ейб добави:

— Сто шейсет и едно и триста двайсет и девет преди това.

Лекарят отново попълни бележките си и в същото време си мърмореше под носа:

— Очарователно… очарователно.

— Не е чак толкова очарователно — каза Ейб. Лицето му беше помръкнало. — На мен ми прилича повече на трагедия.

— Задайте му някакъв въпрос.

Ейб поклати глава, затова Джак се наведе към стареца и го докосна леко по ръката.

— Доктор Бъман, къде е „Изложението“? Не е в кабинета ви. Скрихте ли го някъде?

Професорът вдигна поглед към него.

— Деветдесет и едно.

— Да! — измърмори Гупта и отново си записа числото.

Гневът на Ейб като че ли нарастваше с всяка секунда.

Джак извади ксерокопието на статията за Томпсън и я вдигна така, че професорът да я вижда.

— Защо сте направили това ксерокопие?

Професорът ококори очи. Вдигна треперещата си лява ръка и посочи фигурката.

— Шейсет и пет хиляди петстотин и девет! Двеста и седемнайсет!

Гупта продължи да записва.

— Удивително!

Ейб направи крачка към него. Очите му изпускаха мълнии.

— Достатъчно вече! Какво става?

— Всяко произнесено от него число е кратно на седем! Седемстотин деветдесет и едно е седем, умножено по сто и тринайсет. Двеста и седемнайсет е седем, умножено по трийсет и едно. Сто шейсет и едно е седем по двайсет и три. Шестстотин…

— Схванахме — прекъсна го Джак. — И какво от това?

Гупта вдигна очи.

— Никога не съм чувал за нещо подобно. Ще трябва да направя проучване, за да съм сигурен дали се е случвало и с други пациенти.

— Но какво правите вие по въпроса? — запита Ейб.

— Имаме отлични специалисти по патология на речта. Вече наредих консулт.

— И с какво това ще помогне на излекуването му от рака?

— По-късно ще дойде известен онколог, но бъбречен карцином в този стадий… — Неврологът поклати глава.

Ейб изглеждаше съкрушен.

Гупта каза:

— Кажете ми, той е професор, нали?

Ейб кимна.

— По математика?

— Не. По лингвистика.

Гупта смръщи вежди.

— Още по-странно. Човек би очаквал…

— Искате нещо странно ли? Опитайте това: всички числа, които той умножава по седем, са всъщност прости числа.

Гупта загледа втренчено.

— Сигурни ли сте? — Сведе поглед към папката и провери списъка. — Да, вярвам, че сте прави! О, това е прекрасно, просто прекрасно!

Обърна се и излезе забързано от стаята, като остави Ейб и Джак да се гледат втренчено.

— Всичките са прости числа?

Ейб кимна.

— И всичките са умножени по друго просто число.

Онова необяснимо нещо, което предизвикваше тръпки на ужас у Джак, стана по-силно. Стояха до леглото и гледаха професора, който пък гледаше с нескрито обожание образа на Томпсън. Очите му блестяха като тези на рицаря Гауейн, в чиято глава се върти мисълта за Свещения Граал.