Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (125)

9

Странният студ изчезна така бързо, че Джак се запита дали не си го беше въобразил. Каквото и да забавяше движението по моста, вече се беше изчистило, защото автомобилите отново набраха скорост. Джак се отърси от мислите за Расалом и навлезе в Манхатън. Паркира колата в гаража и отиде до апартамента си. По пътя мина покрай лист, залепен за дърво. Подмина го, спря се, после се върна.

Снимка на Дон и награда за всяка предложена информация. Откъсна листа и го взе със себе си. Влезе в апартамента си, но не включи осветлението. Просто седна в мрака до прозореца и загледа към улицата, а мислите му навлизаха във все по-тъмни ъгълчета…

Опита се да ги държи далеч от Ема, но те все се връщаха към нея. Колко ли дДНК щеше да има в нейната кръв? Дали тя щеше да й окаже влияние, да направлява живота й така, както изглеждаше, че прави с баща й? Дали…?

Долу, на улицата, се появи позната фигура. Не беше единственият пешеходец, но само той имаше значение. Носеше мека широкопола шапка и дълго палто, в ръка държеше бастун. Както обикновено, периферията на шапката му хвърляше сянка върху лицето му, обаче на Джак се стори, че зърна сива брада.

Е, нека стои там и гледа втренчено към дома му колкото желае. Джак нямаше да се опита да стигне до него. Не и тази вечер.

Обърна поглед встрани и се запита кое да е следващото място, където ще потърси Дон. Листът, залепен за дървото, означаваше, че той не е единственият, който се опитва да я намери. Към същото се стремеше и Ханк Томпсън. А той разполагаше с много повече хора от Джак.

Обаче Джак трябваше да стигне до нея пръв.

А после — какво? Какво щеше да направи, ако успееше? Ако тя вече беше направила аборт, нямаше да има нужда от неговата намеса. Но ако не беше, ако по някаква причина искаше да запази бебето, какво тогава? Ако тя наистина носеше този така наречен „Ключ към бъдещето“, бъдещ ад на земята за човечеството — той трябваше да я убеди да прекъсне бременността. А ако не успееше…?

Не искаше да мисли за това в момента. Щеше да се тревожи, след като намери Дон — ако въобще успееше. Но едно знаеше със сигурност: щеше да продължи да я търси.

Все пак, по някакъв странен и далечен начин, той и нейното бебе бяха семейство.