Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (97)

20

Джак паркира колата пред дома на Кристи. Проблемите с уличното движение го бяха изнервили до краен предел. Шофирането дотук му беше отнело два пъти повече време от обичайното, а часовете, прекарани в колата поради задръстването, никога нямаше да могат да се върнат. Отказът на Кристи да отговори на обажданията му не беше помогнал на настроението му. Какво ли й ставаше на тази жена?

Остана седнал в колата един миг. Беше имал достатъчно време да се подготви, но все още се колебаеше. Срещата им нямаше да е от приятните.

Най-сетне събра смелост да слезе от колата и да изкачи няколкото стъпала до входната й врата. Почука, позвъни… нищо. Опита вратата — беше заключена.

Е, осветлението беше включено. Дали нямаше никого вътре? Но тя трябваше да си е у дома. Очакваше го. Защо би излязла?

Космите по тила му настръхнаха. Заобиколи къщата, за да надникне през прозореца на гаража. Освети вътрешността му с лъча на фенерчето. И видя „Мерцедес“-а на Кристи.

Отиде до задната врата и почука. Все още нямаше отговор, затова той опита и нея — беше отворена.

— Кристи? Кристи?

Отново никакъв отговор. Но тя трябваше да е тук някъде. Стомахът му се свиваше все повече. Провери бързо в стаите на първия етаж и откри чаша, по дъното на която беше засъхнала течност, която приличаше на кола. И нищо друго. Забърза към втория етаж.

— Кристи?

Замръзна на прага на голямата баня. Видя почервенялата вода и горната част на женска глава. И си представи онази сцена от филма „Тръпката“, в която от пълната с кръв вана бавно се издига женска ръка. В гърлото му се образува буца. Той пристъпи напред. Знаеше коя е жената, позна цвета на косата й, но трябваше да е сигурен. Видя полуотворените й сини очи да гледат втренчено над ръба на водата; устата и носът й бяха под повърхността.

Шокът и чувството за тревога бяха много силни, но не можеха да заглушат нарастващото усещане за дежа вю — смъртта на Герхард във ваната. Коленичи до нея. Не беше възможно Кристи да е жива, но просто за да бъде сто и десет процента сигурен, той я докосна по окото. Тя не премигна. Ръцете й бяха изплували на повърхността на водата. Той хвана едната за показалеца и я повдигна и видя четирисантиметров размер по дължината на артерията. Знаела е какво прави.

Или някой друг е знаел.

Тя ли го беше направила? Не можеше да го повярва — не и сега, не и след като тя го очакваше, за да чуе какво е научил. По-късно, след като узнаеше ужасната истина, самоубийството можеше да се превърне в реална възможност. Но не и сега.

Пусна ръката й и отстъпи назад, за да огледа сцената. Търсеше признаци за нечестна игра, за борба. Но не… всичко беше спретнато и на мястото си. Беше напълнила ваната и срязала кръвоносните си съдове под водата, за да не бликне кръвта и да опръска стените. Което беше напълно в съгласие с личността на Кристи, която имаше силно развито чувство за порядък.

Обаче той все още не можеше да повярва. Подушваше намесата на Болтън.

Добре… Ако Джак трябваше да създаде такава сцена, как щеше да подходи? Започна трескаво да обмисля възможностите и се спря само на две: щеше да застави Кристи да се самоубие, като я заплаши с нейната смърт или с тази на обичан от нея човек; или да я упои и да я убие, докато е в безсъзнание. Джак не виждаше някой да е имал време за първото, така че оставаше единствено второто…

И като си спомни чашата на долния етаж, се запита каква беше напитката, от която Кристи със сигурност щеше да отпие. Гледа я още миг. Буцата в гърлото му беше станала още по-голяма, завладяваше го чувството за провал. Всъщност, той не се беше провалил директно. Тя не го беше наела да я пази, а само да събере информация, което той беше направил. Но пък се чувстваше така, сякаш смъртта й беше по негова вина. И как беше възможно да е другояче? Тя беше жива, когато се беше обърнала към него, а ето че сега беше мъртва — от своята или от нечия чужда ръка. Той не беше отговорен в нито един от тези случаи, защо тогава изпитваше чувство за вина?

Защото.

Понякога тази причина е достатъчна.

Трябваше да разбере какво се беше случило тук. А за да стане това, първо трябваше да узнае дали Кристи е била упоена.

Слезе на първия етаж. Намери салфетка — не искаше да остави отпечатъци — и извади от хладилника бутилката диетична пепси-кола. Сложи я в найлонова торбичка ведно с почти празната чаша. Излезе, като внимателно избърса бравите на вратите.

Влезе в колата, потегли и се обади на местната полиция, за да им каже, че ако влязат в един определен дом, ще намерят собственика мъртъв. Завърши с думите: „Погрижете се да направите изследвания за лекарства, наркотици или други токсини“.

Не знаеше дали ще успеят да го направят. Не знаеше дали в трупа е останала кръв, която да изследват, нито пък дали кръвта от водата във ваната би могла да се използва. Знаеше само, че полицията ще обяви дома на Кристи за място на престъпление, ще го огради с жълта лента и ще започне разследване.

Може би щяха да открият нещо, а може би нямаше. Независимо какъв щеше да бъде резултатът, Джак имаше намерение да проведе свое собствено разследване. За което щеше да има нужда от помощта на Леви.

А Леви щеше да му помогне — независимо дали искаше, или не.