Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (95)

18

— Хайде!

Джак седеше зад кормилото и се гневеше на скоростта, с която автомобилите пъплеха по уличното платно. Движението беше напълно замряло и той беше като хванат в капан на източното околовръстно шосе между гробището „Маунт Зион“ и Маспет. Беше минал оттук само преди час в западна посока и всичко беше наред тогава. Вероятно беше станала катастрофа по-късно. После чу воя на сирените и видя проблясващите светлини на лампите в огледалото за обратно виждане. Патрулна полицейска кола и линейка минаха на косъм от него. Страхотно. Катастрофа, при която има и тежко пострадали.

Изключи двигателя на колата и протегна ръка към мобилния си телефон. Беше по-добре да се обади на Кристи и да й каже, че ще закъснее. Вероятно щеше да стане точно както искаше той: да я принуди да излезе от дома си.

Нямаше отговор. Той реши, че тя вероятно е под душа — нещо, от което той имаше спешна нужда. Включи радиото. Гласът на Нилсън изпълни пространството. В момента любимото телевизионно предаване на Вики беше „Точката“ и тя беше записала нейната мелодия на DVD. Тя беше станала любима и на Джак, както вероятно и на много хора, щом я излъчваха дори по радиото.

Това е градът, а тези тук са хората…