Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (91)

14

Обратно в колата, след като разказа на Дон редактирана версия за покупката си, Джеръми извади телефона си. Тя го погледна.

— Какво правиш?

— Реших, че си права. Ще докладвам на ченгетата за онзи човек.

Тя се усмихна.

— Най-после се вслуша в гласа на разума.

Той се престори, че набира номера, после тръсна апарата и опита отново.

— По дяволите! Вероятно съм го ударил и повредил, когато паднах на земята. Имаш ли нещо против да използвам твоя?

— Не.

Той взе телефона от чантата й и набра номера на Муунглоу. Според него, тя щеше да отговори незабавно, щом видеше на екрана номера на дъщеря си. Обаче тя не го направи. Възможно беше да е под душа, но също толкова голяма беше и вероятността да не си е у дома. Той прекъсна обаждането.

— Какво има? — запита Дон със смях. — Ченгетата не са си у дома?

— Лоша връзка. — Той се обърна към нея, напълно искрен и силно уязвим. — Не знам дали идеята е добра.

— Опитай отново. Просто натисни бутона за повторно набиране.

— Окей.

Така и направи. Обаче отново нямаше отговор. И той отново прекъсна връзката.

— Не. Не мога да го направя. Току-що осъзнах, че приятелят ми вероятно не би искал да повдигне обвинения, защото така ще се почувства като последния глупак. Какъв е смисълът тогава?

Дон въздъхна.

— Да. Може би си прав.

В гласа й се долавяше разочарование. Но какво от това? Имаше нещо по-важно: Муунглоу не си беше у дома. Интересно. Може би тази нощ беше идеалната. Колкото по-скоро, толкова по-добре.