Метаданни
Данни
- Серия
- Майстор Джак (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bloodline, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Желева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2023 г.)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Кръвна връзка
Преводач: Силвия Вангелова Желева
Издание: първо
Издател: Издателство „Калпазанов“
Година на издаване: 2011
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Редактор: Мая Арсенова
Технически редактор: Никола Христов
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-17-0239-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19114
История
- —Добавяне
9
Мракът беше се спуснал вече, когато Джак се върна в къщата на Джия. Нямаше и следа от Наблюдателя — не че той беше очаквал нещо друго. Влезе вътре и завари Джия да седи в библиотеката в компанията на жена, която му беше позната на външен вид — дребно и крехко телосложение, фини черти на лицето, бледа кожа и лъскава черна коса. Алиша Клейтън, доктор по медицина и директор на „Сейнт Винсънт“, Центъра за деца със СПИН. Като я видя, от главата му изхвръкнаха всякакви мисли за мъже с меки широкополи шапки и професори, вероятно получили мозъчен удар.
Тя му се усмихна, стана и го прегърна.
— Мина много време, Джак.
Вярно беше. Повече от година беше изминала, откакто тя го нае да открие коледните играчки, откраднати от Центъра, а после и за един доста по-личен проблем, който долиташе като ехо от ужасите на детството й.
— Как са работите в Центъра?
Тя сви рамене.
— Знаеш как е: никога не е добре, но винаги може да бъде и по-зле.
Джак кимна. Когато ден след ден трябва да се грижиш за деца със СПИН… може би това е най-доброто, на което можеш да се надяваш.
— Какво те води в града?
— Аз. — Джия стана от стола си и пристъпи към тях двамата. Изглеждаше уморена. — Тя иска отново да давам доброволен труд в Центъра.
Някога Джия ходеше редовно там, за да храни и люлее на ръце малките бебета, болни от смъртоносната болест. Беше престанала, когато се увери, че е бременна. Но сега…
— А какви са твоите чувства относно това?
Джия сви рамене.
— Не знам дали съм готова.
— Е, само ти можеш да решиш — каза Алиша. — Но твоите визити оживяват детските лица, радват мъничетата.
Джия прехапа долната си устна.
— Да, добре…
Алиша я прегърна.
— Когато си готова за нас, ние сме готови за теб.
Джия върна прегръдката, без нищо да каже. Алиша първа отпусна ръце до тялото си и направи крачка назад.
— Трябва да вървя. Водя Уил на благотворително събитие, което ще събере пари за Центъра.
— Уил ченгето? — запита Джак. Тя все още излизаше с детектив Уил Матюс?
Алиша се засмя.
— Не се тревожи. Никога не съм му споменавала за теб.
Джия взе подноса с чаените чашки от масата.
— Ще отнеса това и ще ти донеса палтото.
Веднага щом тя излезе от стаята, Алиша го сграбчи за ръката.
— Тя се е променила, Джак.
— Трябваше да я видиш преди два месеца.
— Мога да си представя. Но не е същата — нито на външен вид, нито вътрешно.
Джак не искаше да чуе това.
— Отново ще стане себе си. Силна е.
— Знам. Но искам да я накараш да се върне в Центъра, ако можеш. Мисля, че терапията ще бъде добра и за нея. Отначало може да й е много трудно да държи в ръцете си новородено, но щом го преодолее, мисля, че ще й се отрази добре.
— Ще направя, каквото мога. Много мило от твоя страна, че ни посети.
— След като тя ми помогна толкова много в Центъра, можех да направя поне това. Щях да дойда и по-рано, но не исках да се натрапвам.
В този момент Джия се върна. Джак помогна на Алиша да облече палтото си и двамата с Джия й помахаха за довиждане, докато тя бързаше към таксито, спряло малко по-надолу по улицата.
Джак притисна Джия към себе си.
— Какво мислиш за идеята й?
— Звучи добре, но не мисля, че съм готова. Може да изтърва някое от бебетата. — Целуна го по бузата. — Отивам да приготвя вечерята.
Тя се скри вътре, а той обходи с поглед улицата за мъжа с широкополата мека шапка и бастуна. Но тя беше абсолютно безлюдна.