Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (81)

4

Аарон влезе в паркинга пред „Аргонавт“, намери свободно място и паркира. Но вместо да влезе в заведението, остана в колата и дори не изгаси мотора. За да се изкуши да слезе от автомобила и да влезе вътре, той си представяше белгийски пасти, щедро полети със сироп и украсени със сметана и ягоди. Обаче не се чувстваше добре, гадеше му се и мисълта за храна не му беше приятна. Така че остана на мястото си и продължи да се бори с въпроса, който не му даваше покой след срещата в кабинета на доктор Века.

Трябваше ли да каже на Джак, че Джулия е снабдила Болтън с неговото описание?

От една страна, той се чувстваше задължен да го направи — все пак, двамата работеха заедно, за да върнат Болтън зад решетките. Но освен това, той харесваше детектива. Той му се струваше добър и порядъчен човек, още умен и находчив.

От друга страна, не бяха успели да постигнат все още нищо, нямаха напредък и Болтън не беше по-близо до затвора отпреди. Ако Джеръми идентифицираше Джак като детектива, който му създава толкова много проблеми, той можеше да реши да го убие. А това щеше да увеличи значително шансовете му да се озове отново зад решетките. Ако опитът се окажеше неуспешен и Болтън бъдеше заловен, щяха да са спечелили играта.

Ключовата дума тук беше „неуспешен“. Болтън имаше предимство от пет сантиметра височина и може би десет килограма, обаче Аарон имаше чувството, че Джак е човек, който може да се грижи за себе си. Доколкото можеше да прецени, възможно беше Джак да изпрати Болтън в болница. Можеше добре да подреди това дяволско, лишено от морал, изчадие. Господи, нима нямаше да е прекрасно? Защото Болтън не само заслужаваше да понесе малко болка, но ако нараняванията бяха сериозни, той можеше да е физически непригоден за продължаването на експеримента.

Ако Аарон предупредеше Джак, той можеше да се откаже от наблюдението, да намали или дори да елиминира опасността от конфронтация. А Аарон много искаше да види Болтън заслужено пострадал.

Подскочи и изпищя като момиче, когато на прозореца на колата се почука. Сви се на седалката и вдигна поглед. Джак. Обзе го нечувано облекчение. Ако беше Болтън, господ само знаеше какво можеше да направи. Отвори и Джак се настани на седалката до него.

— Чувстваш се като на тръни?

Аарон кимна.

— Би могло и така да се каже.

— Мислех, че ще те намеря вътре. Но всъщност е по-добре тук. Нямам апетит.

— Аз също. Особено след като видях сравнителния анализ на ДНК на Болтън и Дон.

— Искаш да кажеш връзката баща-дъщеря.

Аарон се взря в него и ахна. Защото го беше казал толкова спокойно.

— Ти си знаел?

Кимване.

— От снощи.

— Но как, откъде? И как въобще е възможно това? Как може да се случи нещо подобно? Как е възможно майката на Дон нищо да не знае?

Осъзна, че бръщолеви едно и също, обаче въпросите изпълваха главата му, струваше му се, че мозъкът му ще се пръсне.

99.99% вероятност за бащинство.

Аарон слушаше внимателно, като изпаднал в транс, историята за отвличането на Муунглоу Гарбър, за неколкократното й изнасилване до момента, в който бременността е била установена, за последвалото й освобождаване. И тогава и той разбра всичко.

— Убийствата на онези двама лекари! Ето, всичко вече придоби смисъл!

Джак кимна.

— Най-после.

— Но това не обяснява как ти си разбрал, че Болтън е бащата на Дон. Възможно е и Ханк Томпсън да е бил изнасилвачът.

— И аз така реших отначало. Но снощи сравних датите и разбрах, че Ханк е бил в „Крейтън“ през онези седмици, в които Муунглоу се е смятала за изчезнала.

Аарон се облегна назад.

— Мили боже!

Замисли се за Муунглоу. Бедното момиче. Отвлечено, изнасилвано всеки ден. Ужасът вероятно щеше да я съпътства до края на дните й. И Болтън, бащата на нейното дете… Помисли си как човек може да прави секс с родната си дъщеря и му призля. Този факт само потвърждаваше онова, което му беше известно през цялото време: Болтън беше чудовище.

Дланите на Джак бяха свити в юмруци.

— Този ненормален, болен кучи син! Как е възможно въобще човек да направи нещо такова?

Без видима причина, Аарон запита:

— Ти имаш ли дъщеря?

Джак го погледна и Аарон трепна и се сви, когато видя какво изразяват очите му. Не можеше да го определи с абсолютна точност — болка определено имаше, но също така и ужасяващ мрак, който го подтикваше да побегне и никога да не погледне назад.

— Имам — отговори Джак едва чуто. — И втората ми дъщеря беше на път да се роди. — Той затвори очи, пое си дълбоко дъх, после отново ги отвори. Мракът си беше отишъл. — Имаш ли разпечатка на сравнителния анализ в теб?

Рязката промяна свари Аарон неподготвен.

— Хм, хм, да. Защо?

— Искам да я видя.

Той извади листа от джоба си и загледа как Джак го разгъва и го изучава, а след това вдига поглед към него.

Хм, вероятност от 99.99%. Няма много място за съмнение.

Аарон поклати глава.

— Ни най-малко. Обаче аз не разбирам. Ако детето на Муунглоу е трябвало по-късно да бъде заплодено от някой от вуйчовците си, защо не го е направил Томпсън? С наполовина вуйчо за баща, ще е по-малка вероятността за предаването на автосомалния рецесивен ген, докато предаването и усилването на дДНК би било същото. Опасността за плода не би била толкова висока, колкото ако бащата е не само дядо, но и вуйчо на майката. От това не само ми призлява… то е непродуктивно.

— Осветли ме по въпроса за автосомалния рецесивен ген.

— Това е генетичен дефект, който наследяваш от един от родителите си. Тъй като няма по-добър термин, използваме този. Да кажем, че си наследил от майка си мутация, която води до фиброза на пикочния мехур. У теб няма признаци на кистозна фиброза, защото при теб мутацията бива потисната от нормалния ген, който си наследил от баща си. Това те прави носител на гена. Ако от теб забременее жена, у която няма този вид мутация, шансът детето също да бъде носител е петдесет на петдесет, но при нулев шанс детето задължително ще развие фиброза на пикочния мехур. Следваш ли мисълта ми?

Джак кимна.

— Защото тогава няма да има шанс мутацията да бъде потисната от нормален ген.

— Правилно. Обаче ако от теб забременее жена с подобна мутация, шансът детето да е носител на гена е все още петдесет на петдесет, обаче шансът да се роди дете с фиброза на пикочния мехур вече е четири към едно. Ето защо роднини от първа линия — родители, деца, братя и сестри — не бива да създават поколение.

— Нараства шансът да се прояви рецесивният ген.

— Точно така. Хемофилията е рецесивен ген, който се предава сред кралските фамилии в Европа заради вътрешните бракове, както ги наричаме.

Седяха в мълчание известно време, после Леви забеляза, че Джак сгъва внимателно разпечатката и я прибира в джоба си.

— Хей, не можеш да направиш това!

— Трябва да я покажа на Кристи. Тя никога не би ми повярвала без нея.

Аарон изпадна в паника. Наименованието на института беше напечатано на заглавния лист с едри букви.

— Не! Ако тя я покаже на Болтън, той ще разбере, че съм бил аз.

— Успокой се. Ще й покажа ксерокопие, на което името на „Крейтън“ ще липсва. Няма да се установи връзка с теб.

Не беше достатъчно добро решение за доктор Леви.

— Но това с нищо няма да ти помогне! В разпечатката не се споменават имена!

— Ще трябва да й покажа нещо, докторе, а това тук е по-добре от нищо. Не искам да те видя да пострадаш. Ти си моят вътрешен човек. Няма дори да спомена института. Имай ми доверие.

Да му има доверие? На този етап доктор Леви въобще не беше сигурен дали може да има доверие на когото и да било. Освен може би на този човек. Нямаше избор. Не можеше да вземе разпечатката обратно. Настъпи тишина, а Аарон се питаше за какво ли мисли Джак. След това се сети, че не е получил отговор на предния си въпрос.

— Защо Томпсън не е заплодил Дон? Да не би Болтън да е искал да прави секс със собствената си дъщеря?

Джак сви рамене.

— Може би е стерилен. Може би не знаят за предаването на рецесивните гени. Но… — Гласът му заглъхна.

Аарон, който през цялото време го наблюдаваше, забеляза как на лицето му се изписва нарастващо изумление.

— Какво? Какво има?

— А може би, напротив, искат да засилят рецесивните гени. Може би това е била тяхната цел от самото начало. — Сви рамене. — А може би не. — Усмихна се. — Много лошо, че не мога просто да попитам Болтън следващия път, когато го срещна.

Аарон отвори уста, после я затвори. Този беше подходящият момент да каже на Джак, че Джулия беше снабдила Джеръми с описанието на неговата външност. Трябваше да каже нещо, да го предупреди. Наистина трябваше… Обаче той много искаше да се случи нещо, което да застраши Болтън от връщане зад решетките. Разбира се, възможно беше Джак да пострада сериозно и дори да бъде убит. Болтън лесно би могъл да постъпи с него така, както с лекарите в Атланта и Герхард тук.

Обаче не пророни нито дума. Трябваше да се довери на интуицията си, която му подсказваше, че Джак притежава повече умения, позволяващи оцеляването на улицата, от Болтън. Добър залог, като се имаше предвид фактът, че Болтън беше изпратен в затвора на осемнайсет години.

И все пак… Всичките умения за борба в уличната джунгла не можеха да спрат куршум, изстрелян в мрака.

Понякога Аарон изпитваше искрена омраза към самия себе си.