Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (80)

3

Мозъкът на Джеръми не можеше да намери покой. Той потегли толкова рязко, че гумите на „Миата“-та изскърцаха, а колата се стрелна през портата на института, за да поеме обратно към града. Погледна в огледалото за обратно виждане, за да види дали някой не е спрял на алеята зад него, след това разгледа редицата автомобили, паркирани от двете страни. Някой го следеше, наблюдаваше. И дори се беше снабдил с проба за ДНК.

По дяволите!

Най-лошото беше, че той нямаше никаква представа кой може да е. Отново се огледа. Цялото шосе беше само за него. Но какво ли означаваше това? Този Робъртсън можеше да го чака и по-нататък по пътя, на разклона например, защото знаеше откъде трябва да мине, за да се върне в „Куинс“. Можеше да паркира и няколко автомобила зад него, след като той слезеше от колата си, а Джеръми отново нямаше да знае.

Това чувство, че е преследван… Напомняше му за последните му дни на свобода в Атланта. Мислеше, че е излязъл на чисто, че е скрил завинаги следите си. Всички търсеха някакъв религиозен откачен, а Джеръми беше всичко друго, но не и това. Обаче…

Да. Винаги това обаче.

Някой беше видял човек в близост до мястото на второто убийство и беше дал описание, доста сходно с това на човек, видян на снимката, направена на улицата малко след първото убийство, в местния полицейски участък бяха направили скица, която беше разлепена по улиците, и накрая един продавач на вестници познал в нея тийнейджъра, който редовно си купувал цигари от съседната будка. А като последен глупак, той беше запазил оръжието. Да, беше глупаво, но тъй като федералните буквално бяха плъзнали из града, той се страхуваше, че ако го изхвърли, няма да успее да купи друго, в случай че Муунглоу се обърне към трети лекар за аборт. Едно нещо винаги води до друго и когато усети примката да се затяга около врата му, той реши, че трябва да се отърве от него. Заловиха го, преди да е успял.

И ето че сега някой друг се опитваше да нахлузи примка на шията му.

Може би не трябваше да се върне в „Куинс“ — поне още не. Трябваше да говори с Ханк по въпроса за тези странни ДНК анализи и колкото по-скоро, толкова по-добре. Защо да не поеме към града?

Спря на банкета на пътя и извади картата от жабката. Познаваше сравнително добре района Форест Хилс, но този, в който се намираше сега, му беше непознат. Отбеляза мислено местоположението на Ратбърг на картата и откри, че ако потегли на изток, ще излезе на шосе „Соу Мил Паркуей“. А ако оттам поемеше на юг, щеше да се озове на шосе 9А, което пък щеше да го отведе направо в западната част на Манхатън.

Перфектно.

Потегли отново и извади мобилния си телефон. Време беше да се обади на голямото си братче. Канеше се да намери някакво извинение и да избегне срещата, но после размисли. Това беше прекалено важно.