Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (8)

8

Изчака да отнесат носилката с професора. Всички останали я последваха по коридора, а Джак остана в кабинета, за да го претърси. Отвори всяко чекмедже и провери по всички рафтове. Трудно би било да се скрие книга с такива размери, а тъй като корицата беше обточена, за по-голяма здравина, с метални ивици, още по-трудно би било да не бъде забелязана. Обаче той нищо не откри. Не видя никъде „Краткото изложение на Срем“.

Излезе от кабинета и дръпна встрани една от секретарките. Тя беше млада, косата й беше боядисана в гарвановочерно, миглите й бяха силно почернени със спирала, а останалият грим беше изключително в бледи нюанси.

— Малко по-рано донесох една книга на доктор Бъман. Той се канеше да я разгледа и после, хм, може би да даде някакво мнение за нея.

— Страхувам се, че не мога да ви позволя да изнесете нищо от кабинета.

Джак беше предвидил възможността да чуе тези думи, обаче точно в онзи момент въпросът му се струваше спорен.

— Разбирам, но проблемът е в това, че никъде не виждам книгата.

— А как изглеждаше тя?

— Не прилича на нито една друга. Ако я видите, непременно ще я запомните.

Секретарката поклати глава.

— Видях го наистина да носи някаква книга към копирната машина, но не проявих интерес. А знам, че не я е оставил там, защото използвах машината веднага след него. Видях, че се върна право в кабинета си. Значи книгата трябва да е тук.

— Не е. Повярвайте ми.

Момичето смръщи вежди.

— Да не би да твърдите, че е открадната?

— Когато го оставих, той седеше зад бюрото си и четеше. А когато се върнах, го заварих едва ли не мъртъв на пода, а книгата беше изчезнала. Вие какво бихте си помислили?

Тя не отговори, но нещо в очите й…

Той каза:

— Изчезвали ли са напоследък и други неща?

— Може би е по-добре да разговаряте с човек от охраната.

Това беше последното, което Джак би искал, обаче не виждаше да има особено голям избор.