Метаданни
Данни
- Серия
- Майстор Джак (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bloodline, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Желева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2023 г.)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Кръвна връзка
Преводач: Силвия Вангелова Желева
Издание: първо
Издател: Издателство „Калпазанов“
Година на издаване: 2011
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Редактор: Мая Арсенова
Технически редактор: Никола Христов
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-17-0239-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19114
История
- —Добавяне
13
— Е, каза ли й? — запита Дон още щом Джеръми прекрачи прага. — И тя разбра ли те правилно?
Той си наложи лицето му да изрази несигурност. Както и преди, трябваше да подходи към въпроса изключително внимателно. Дори по-внимателно от последния път.
— Аз… Не мисля. Тя като че ли няма намерение да приеме връзката ни и да ни остави да си живеем живота.
Дон отиде при него. На лицето й беше изписана тревога.
— Какво искаш да кажеш?
Джеръми извърна поглед. Беше дошъл най-деликатният момент. Тя трябваше да остане с впечатлението, че едва го е принудила да говори.
— Нищо.
— Нищо? Хайде! Какво каза тя, след като я заплаши, че ще й изпратиш адвоката си?
— Въпросът не е в това, което е казала. А в онова, което е направила.
— Какво, по дяволите!
Той изпусна дълга въздишка.
— Не съм сигурен как да ти го кажа… Дори не съм сигурен, че искам.
— Какво искаш да кажеш? — Дон направи крачка назад. — Не се е опитала да те нарани, нали? У нея ли беше оръжието й?
О, нещата се развиват идеално, просто идеално.
— Едва ли не ми се иска да беше.
— Какви ги говориш?
Друга въздишка, после той се обърна и й хвърли отчаян поглед. Стратегията му беше същата и когато й беше съобщил, че майка й се е опитала да го подкупи.
— Опита се да ме съблазни.
Всичката руменина се отцеди от лицето й.
— Какво?!
— Страхувах се, че няма да ми повярваш. Ти мислеше, че лъжа, и когато ти съобщих за подкупа…
— Не! — Тя започна да маха диво с ръце. — Не, просто… Сигурен ли си?
— Е, беше облякла червен халат, под който, както се оказа, беше напълно гола — както я е майка родила.
Джеръми знаеше за въпросния халат, защото си беше направил труда да разгледа всичко в къщата няколкото пъти, когато двамата с Дон бяха сами там.
— Не! Мама никога не би направила подобно нещо! Какво каза?
— Нищо. Но коленичи пред мен и започна да гали члена ми… И… Това като че ли казваше всичко, макар и без думи.
Дон отново размаха ръце.
— Престани! Престани! Ще ми прилошее!
— Знаех си, че не бива да ти казвам.
— Боже мили! Това никак не е типично за нея. Мама просто не е такава. Искам да кажа, тя е излизала с мъже може би два пъти през последните две години.
Внимателно… внимателно… Трябваше да успее да намери най-подходящия тон…
— Може би това обяснява поведението й.
Дон го погледна като дете, на което току-що са казали, че Дядо Коледа не съществува.
— Съблякла се е чисто гола пред теб? Не, не, това абсолютно не е типично за мама.
Той реши да рискува и да направи решителното изявление.
— Аз самият бях изумен. Ти знаеш ли, че тя има татуирана малка и много сладка пеперуда… — Той се докосна ниско, в долната част на корема. — Тук.
Дон покри очите си с длани.
— Престани! Виждала съм я! Виждала съм я! Да върви по дяволите!
Той я прегърна.
— Спокойно, скъпа. Не съди майка си прекалено строго. Тя изглежда силно объркана в момента. Не се ядосвай.
— Да не се ядосвам? О, тази дума е прекалено слаба! Всеки момент ще изляза от кожата си! — Тя прехапа горната си устна и премигна, за да спре сълзите. — Собствената ми майка. Не мога да повярвам!
— Много съжалявам, Дон.
Съжалението му беше напълно искрено, макар и само за миг. Тя беше жестоко наранена. И той, който искаше възможно най-бързо да изтича при доктор Века и да открие откъде проклетият детектив черпи информацията си, не можеше да я остави в този момент.
Защото тя имаше чувството, че животът й се срива. Килимът току-що беше издърпан изпод краката й, както се казва в старата поговорка. Обаче Джеръми щеше да й даде нов килим — персийски.