Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (66)

7

Джак седеше, замръзнал, и гледаше след Кристи, която пробяга трийсетте или четирийсетте метра тревно пространство и застана под една плачеща върба. Подпря се на стъблото за няколко секунди, после се свлече на колене и зарида. Той изскочи от колата и се втурна след нея. С крайчеца на окото си видя възрастна двойка, която разхождаше кучето си, да се спира и да ги гледа втренчено. Трябваше да внимава. Не искаше някой да сбърка сцената с домашно насилие и да се обади на 911.

Стигна до Кристи, коленичи близо до нея, но не я докосна. Поколеба се, защото не беше сигурен какво да каже. Реши, че последното, което трябва да направи, е да я притисне.

— Щом не искаш да говориш за него, недей. — Хвърли поглед на възрастната двойка и видя, че все още ги наблюдават. — Но каквото и да решиш, нека се върнем в колата.

Тя изтри очи и го погледна, после кимна. Джак се изправи и й подаде ръка. Тя я пое и той й помогна да се изправи. Двамата с Джак тръгнаха рамо до рамо към колата, а двамата старци се обърнаха и продължиха разходката си.

Като влязоха обратно в „Мерцедес“-а, Джак замълча, но мислено подтикваше Кристи да изплюе камъчето. Най-после…

— Защо спомена убийствата на лекарите от Атланта?

Джак се замисли. Не разполагаше с готов отговор. Всичките й проблеми като че ли се въртяха около Джеръми Болтън, убиеца, затова той предположи, че мисълта просто е била непрекъснато в главата му.

— Аз… докато проучвах произхода ти, попаднах на историята, за която по онова време говореха всички в Атланта.

— Е, аз нямам нищо общо с ничие убийство.

Защо въобще е решила, че бих могъл да я заподозра в нещо подобно?

— Никога не съм си помислял дори, че имаш.

— Да, добре, обаче ченгетата имаха своите съмнения. Поне известно време.

Джак я загледа втренчено.

— Била си заподозряна?

— Аз… Аз бях свързана с онези лекари.

— Голдън и Далтън?

— Знаеш имената им?

— Казах ти, търсех хора, свързани с миналото ти. А техният убиец?

Тя премигна.

— Джеръми Болтън?

— Ето, я виж кой има добра памет.

Тя се засмя кратко, дрезгаво, подобно на кучешки лай.

— О, никога няма да забравя това име. Когато ченгетата накрая го заловиха и не откриха никаква връзка помежду ни, загубиха всякакъв интерес към мен.

Джак се поколеба. Следващият му въпрос можеше да докосне някой чувствителен нерв.

— Не е задължително да ми отговориш, но аз трябва да запитам: извършвала ли си аборти при убитите лекари?

Тя гледаше право напред.

— Не.

Нещо, промяната на тона й… Дали казваше истината?

— Но да бъдеш заподозряна в убийство… — Той поклати глава. — Това трябва да е ужасно. Затова ли каза, че било най-лошото време от живота ти?

— Да… Но и заради други неща.

— Бащата на Дон?

— Той не подлежи на обсъждане.

Като си спомни каква беше реакцията й последния път, когато я беше притиснал, Джак отстъпи.

— Е, ако промениш решението си, уведоми ме. Защото неговото място в мозайката също е важно.

— Повярвай ми, той никъде няма място.

— А промяната на името ти? Защо от Муунглоу Гарбър си станала Кристи Пикъринг?

— Ти наистина здравата си се ровил в миналото ми, нали? И си постигнал забележителни резултати, като се има предвид с колко малко време разполагаше.

— Просто се опитвам да заслужа парите ти — каза Джак, без да уточни, че друг човек беше провел разследването.

— Е, промяната на името си е моя работа.

— Друга тайна?

Тя го погледна.

— Не. Просто нещо, което не искам да споделя.

Джак кимна. Тя се съпротивляваше — усилено. Джак реши за момента да се откаже от въпроса с бременността й, защото отговорът нямаше да повлияе на хода на действията му, а можеше да доведе Кристи до нервна криза.

Обаче, след като тя не искаше да говори за бащата на Дон, това правеше невъзможно снабдяването с проба за ДНК. Следващият избор на Леви беше проба, взета от Дон. Джак трябваше да измисли начин да се сдобие с нея, без да предизвиква въпроси. След миг беше готов с плана си и се надяваше историята да звучи правдоподобно. Докосна леко Кристи по ръката.

— Остави ли Дон нещо, от което бихме могли да изследваме нейната ДНК?

Тя го погледна с нескрита тревога.

— Защо?

— За да видим колко близо са генетически двамата с Бетълхем. Може би възможността за вродени несъвършенства на бебето…

— О, господи, дори не помисляй за бременността й!

Джак прие реакцията й като потвърждение, че интуицията му се е оказала вярна.

— Ти ми каза, че двамата правят секс.

— Да, но бременна!

— Едното обикновено следва от другото.

— Не мога дори да мисля за това.

— Добре тогава, помисли за следното: разполагам с резултата от изследванията на ДНК-то на Бетълхем. Ако успея да се снабдя с проба от Дон, за да ги сравня, кой знае…? Може би така ще успеем да променим решението й, да я накараме да се замисли за връзката си с толкова близък роднина.

Кристи не каза нищо известно време, после кимна.

— Сигурна съм, че видях четка за коса в едно от чекмеджетата й, след като се премести при Бетълхем. Ще свърши ли работа?

— Просто чудесно.

— Тогава да не губим повече нито минута.