Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (4)

4

Джак пристъпи предпазливо в апартамента си и подуши въздуха. Миришеше на застояло, което не беше толкова необичайно за жилище, което е било необитавано известно време. Старото дъбово дърво, от което бяха изработени викторианските му мебели, издаваше лека, но приятна миризма. Мирисът на застояло идваше от нещата, събирани безразборно (боклук в очите на някои хора), които покриваха стените и които бяха истински съкровища за него.

Той зарови пръст в пръстта на розовото сандъче за цветя (което сякаш беше слязло от екрана направо от филмчетата за Шму), когато мина бързо покрай него. Беше суха. Малкият все още бръшлян беше жаден. Трябваше да се сети да го полее, преди отново да заключи дома си. Хвърли поглед на поставените в рамка официални сертификати за членство в клубовете „Дъ Шедоу“ и „Док Севидж“ и оправи символа на Дон Уинслоу, също поставен в рамка, на път към писалището.

Като стигна до него, го издърпа напред и отстрани задната му повърхност. Горната, задната и страничните стени на скривалището, което се разкри, бяха украсени от колекция от пистолети. Вляво, до „Краткото изложение на Срем“, лежеше, навит на руло, кожен свитък. А върху него беше поставен „Ругер Супер Редхоук“, .454.

Джак освободи книгата. Тя беше голяма и тежка, гръбнакът й беше изработен от някакъв метал.

Той постави задната повърхност на мястото й, върна писалището до стената и остави „Изложението“ на дъбовата маса, чиито крака бяха оформени като лапи. Не я отвори. Всеки път, когато разгърнеше страниците й, буквите и символите започваха да танцуват пред очите му и, странно, но това предизвикваше у него гадене.

Извади от джоба си мобилния телефон, който му осигуряваше и безжичен Интернет, и набра номера на Кристи П. Тя отговори на третото позвъняване.

— Да?

— Кристи? Джак е. Оставила си този номер в уебсайта ми.

Пауза, после:

— О, да. Майстор Джак. — Тонът й издаваше колебание. — Интересно име. Майка ти ли го избра?

— Не. Нито пък аз. Обаче върши работа. Споменаваш нещо за дъщеря си и някаква възможна грешка?

— Мисля, че започвам да имам съмнения относно решението си да наема човек за тази работа чрез Интернет.

Умна дама.

— Добре е, когато човек има съмнения — това показва, че мисли по въпроса. Обаче моят сайт не е от онези, които хората намират случайно. Някой ти го е изпратил. Кой?

— Джеф Левинсън. Името познато ли ти е?

— Да.

Джеф го беше наел преди няколко години, за да се погрижи за непрекъснато изникващ проблем с една свастика в заведението му.

— Той сипе хвалебствия по твой адрес. Но все пак…

— Ти ми се обади.

— Не знам…

Той едва ли не чуваше как тя си хапе колебливо устните.

— Може би ще мога да ти помогна да решиш, ако ми кажеш в какво точно се състои работата.

— И с какво ще помогне това?

— Възможно е да не проявя интерес.

Кратка пауза.

— Интересна тактика. Да се правиш на недостъпен.

— Не е тактика. Трудно е да се наемат моите услуги.

Особено напоследък.

— Това ми харесва. Предполагам, че все пак ще трябва да се срещнем. Искам това да стане на обществено място, защото…

— Все още не си ми казала какво точно ще искаш от мен.

— Значи говориш сериозно.

— Някои неща мога да свърша, други — не. А няма никакъв смисъл и двамата да си губим времето.

Дори телефонното обаждане като че ли беше загуба на време.

Тя въздъхна.

— Добре. Тя се е забъркала с доста по-възрастен от нея мъж.

Господи! Джак погледна часовника си. Колко време беше изгубил току-що?

— И?

— Той е достатъчно възрастен да й бъде баща.

— И?

— Не можеш ли да кажеш нещо друго?

— Чакам да чуя нещо, по което ще мога да поработя. Сърдечните проблеми не попадат в тази категория.

— Дон е на осемнайсет, а той е в средата на трийсетте. Годините му са два пъти повече от нейните.

Възрастта на Джак.

Опита се да си представи връзка с осемнайсетгодишно момиче. За какво щяха да разговарят, по дяволите? Какво общо би могъл да има с човек, който още не е завършил второто си десетилетие, с дете, което още ходи на училище? Разбира се, секс с доста по-млада жена може да ти даде нечувана енергия, но трябва да има и още нещо, което да запълва времето. А може би не беше така? Предположи, че неговата гледна точка е променена заради бащинството, което доскоро предстоеше да му се случи за втори път.

— Не виждам с какво могат да ти помогнат моите услуги, Кристи. Какво търсиш всъщност? Човек, който да му счупи краката? Да го застреля? Аз не се занимавам с подобни неща.

Освен ако наистина не беше необходимо.

— Не, нищо такова! Искам да направя така, че моето момиче да го види в истинската му светлина.

— И ти вече знаеш какъв е той всъщност?

— Е… не. Но трябва да има нещо. Винаги има нещо, нали? Освен това, имам интуиция по отношение на този човек.

Време беше да сложи край на този разговор.

— Предполагам. Обаче имаш нужда от частен детектив. Някой, който да…

— Вече съм минала по този път.

— И?

— Дълга история. Виж, Джеф каза, че ти си най-страхотният — скъп, но наистина най-добрият — и точно човекът, от когото имам нужда. Не можем ли просто да седнем и да обсъдим подробностите? Вероятно не трябва да го казвам, но парите не са пречка. Имам пари. Искам резултати.

— Не мисля, че съм твоят човек.

— Ако не нещо друго, може би ще успееш да вземеш от частния детектив парите, които ми дължи като ресто.

И така, изведнъж, тя заплака. Той чу риданията й, които го изненадаха. Не беше усетил приближаването на емоционалната буря.

— Моля те? Аз наистина много се тревожа за малкото си момиченце.

Нейното малко момиченце… Да… Дъщеря й може да беше на осемнайсет, но той предположи, че малкото ти момиченце наистина остава такова за цял живот. Както вероятно щеше да се случи и с Ема.

— Добре. Ще се срещнем. Ще те изслушам. Обаче нищо не обещавам.

Подсмърчане.

— Благодаря ти. Къде? Не се обиждай, но ще се чувствам в по-голяма безопасност на обществено място.

Джак се засмя.

— Аз също. Къде живееш?

— В „Куинс“. „Форест Хилс“.

Доста богат квартал.

— Което означава, че няма да ти е особено трудно да стигнеш до Центъра на града.

— Непрекъснато го правя.

Съмняваше се, че ще може да й помогне, но можеше поне да я изслуша и може би да я насочи.

— Ще успееш ли още днес следобед?

Изпробваше я. Ако откажеше да се срещнат още същия следобед, той щеше да знае, че не е толкова важно за нея, колкото се опитваше да го представи.

— Разбира се. Кажи ми кога и къде.

Е, въпросът беше приключен.

— Има един добре познат ми бар в „Уест Ейтиз“…