Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (21)

5

Джак мина покрай номер 903 на „Арджънт Драйв“, за да хвърли един поглед на къщата на Леви. Къщите тук притежаваха собствена земя от поне около акър, местата бяха силно залесени. Някои от жителите бяха посадили дърветата като пояси между къщите, по-голямата част от които бяха тухлени, с просторни фоайета, в стил имения. Къщата под номер 903 беше украсена с колони.

Кварталът очевидно беше скъп и изискан, от улицата го отделяше залесено тревно пространство. А това осигуряваше тишина и спокойствие, на които всеки би могъл да завиди. Собствениците можеха да седят на предните си веранди със знанието, че никой не може да ги види. И с прекрасна гледка пред себе си.

Къщата на Леви имаше гараж за два автомобила, които най-вероятно се използваха. Което означаваше, че докторът никога не оставя колата си на алеята, че тя да издава присъствието му в дома.

Джак мина покрай къщата два пъти, а погледът му търсеше място, където би могъл да паркира и да чака връщането на Леви у дома му. Нямаше такова място, където би могъл да остане скрит и да наблюдава къщата, поне не през деня. Където и да спреше, щеше да привлича вниманието и дори беше възможно някой да се обади в полицията. След падането на мрака, с всичките тези дървета, щеше да е съвсем различно. Трябваше да опита нещо друго.

Обходи целия квартал, като продължаваше да търси наблюдателен пост. Проблемът му беше в това, че не знаеше какъв автомобил кара Леви, затова имаше нужда от място, откъдето да може да вижда лицата на шофьорите, минаващи покрай него.

До „Арджънт Драйв“ имаше само един достъп от посоката на института „Крейтън“. Джак откри една къща, която изглеждаше необитаема — бурените по двора бяха избуяли, на прозорците нямаше завеси. А пред входната врата имаше табела: „Продава се“. Вкара колата на заден ход в алеята пред нея, остави двигателя да работи и зачака. Добрата новина беше, че в момента беше въведено лятното време и слънцето нямаше да залезе поне до седем часа. Надяваше се небето да остане ясно. Щеше да има нужда от достатъчно светлина, за да разпознае лицето на Леви.

И така, той чакаше и наблюдаваше, а когато покрай него не минаваше автомобил, изучаваше снимката на Леви. Движението стана доста натоварено около четири и половина. Очите му вече горяха, усещаше началото на тъпо главоболие в областта на слепоочията, но продължаваше да се напряга, за да види лицата на всички шофьори, пътуващи на запад.

Този човек беше лекар и притежаваше огромна къща имение. Нямаше да кара „Форд Торъс“ или пикап. Хм, дали пък не беше възможно да греши? Все пак, Джак не знаеше нищо за този човек.

Малко след пет часа Джак видя край него да минава „Инфинити М35“, а мъжът зад кормилото приличаше достатъчно на Леви. Но кой би могъл да е сигурен? Време беше да вземе решение: да го проследи ли, или не? Реши да го проследи.

Оказа се, че е взел вярното решение. Джак остана на дистанция от четвърт миля зад него и го видя да завива в алеята пред къщата на доктор Леви. Вратата на гаража започна да се вдига с приближаването на автомобила към нея.

Джак продължи. Обмисляше следващата си стъпка — дали да почука веднага на входната му врата, или пък да го изчака да се отпусне, да изпие едно питие… Джак избра да действа незабавно. Направи U-образен завой и пое към къщата. Беше почти стигнал, когато видя „Инфинити“-то да излиза от алеята и да набира скорост. Зад кормилото не седеше Леви, а мъж с брада, който много приличаше на мъжа от снимките, направени от Герхард.

Бетълхем? Какво ставаше тук, по дяволите…?