Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (16)

7

Джак седеше в паркираната си кола и държеше мобилния си телефон в едната ръка, а в другата — номера на доктор Леви.

Да се обади или да не се обади.

Току-що беше напуснал сцената на местопрестъпление, където беше убит човек, който първо беше измъчван. Възможно беше убийството да няма нищо общо с работата, за която беше нает. Всъщност, вероятността за обратното беше дори по-голяма, макар и не стопроцентова.

А искаше ли той да се забърка във всичко това? Искаше ли да се докосне до нещо, до което се беше докоснал покойният вече Майкъл Герхард?

Всъщност не. Обаче беше приел пари, за да разбере какво беше научил Герхард за Джери Бетълхем и тъй като Герхард не можеше да говори, Джак се чувстваше длъжен поне да говори с някои от хората, с които се беше свързал мъртвият частен детектив.

Какво пък, по дяволите.

Набра номера. Мъжки глас отговори след третото позвъняване.

— Да? — Гласът звучеше малко странно… колебливо.

— Доктор Аарон Леви ли е на телефона?

— Кой се обажда?

— Искам да задам на доктора няколко въпроса за мъж на име Джери Бетълхем.

— Кой?

— Джери Бетълхем. Аз…

— Никога не съм чувал за него! — каза мъжът, но интонацията на гласа му твърдеше друго.

— Сигурен ли сте? Дадоха ми да разбера…

— Кой е на телефона? — Гласът стана висок, остър, писклив. — Вие ли се обадихте току-що и после затворихте?

— Не, аз…

— Вие сте били, нали? Не знам какъв ви е проблемът, но искам да престанете.

— Но аз не съм…

— Вие слушате ли ме изобщо? Престанете или ще ви открия и ще ви спра. И не говоря за обаждане в полицията. Готов съм да взема много по-сигурни мерки. Така че престанете, ако знаете какво е добро за вас.

И му затвориха.

Уау! Този човек беше здравата уплашен. Беше сбъркал Джак с някого, който очевидно го заплашваше по телефона. Герхард? Не беше вероятно, щом някой се беше обадил на Леви и тази вечер. Изглеждаше, че ще му се наложи да си уреди среща лице в лице с доктор Леви.

Запали двигателя, зареди своя официален телефон и набра 911. Каза на оператора, че е съсед на Герхард и че е видял водата, която прелива през прага на входната му врата. Каза още, че е почукал, но никой не му е отворил и че се страхува, че нещо не е наред. И сложи край на връзката, без да каже името си. Не беше от онези съобщения, които ще накарат ченгетата веднага да се втурнат към мястото на престъплението, но все пак, по някое време, щяха да дойдат да проверят.

Изключи телефона си. Използваше го само при обаждания, за които съществуваше вероятност, макар и малка, да бъдат проследени. И само тогава го зареждаше.

Не разполагаше с източници във въпросната телефонна компания и нямаше как да узнае с какви възможности за проследяване на обажданията разполагат спешните служби. Макар и да не можеха да проследят номера до него, може би щяха да достигнат до някакъв идентификационен код, който щеше да ги отведе до неговия телефон. А може би нямаше да успеят. Знаеше обаче, че със сигурност не могат да проследят изключен телефон. Затова и го държеше изключен.

Дали това беше някакъв начин на живот?

Да. Но понякога причиняваше главоболия. Непрекъснато напрягане на мозъка, измисляне на различни решения на възможни проблеми. Обаче на него му беше трудно да си представи живота по друг начин.