Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (113)

15

Когато стана ясно накъде се е запътил Болтън, Джак се изкуши да обърне и да потегли към дома. Нямаше съмнение коя ще е първата спирка на Болтън. Но къде щеше да отиде след това? Този въпрос измъчваше Джак, затова той намери местенце в близост до горичката, откъдето можеше да наблюдава дома на Леви. Извади пакетче фъстъци от жабката и се настани удобно.

След известно време очите му започнаха да се затварят и той трябваше на два пъти да разтърси глава, за да се разсъни. Обаче сънливостта му мигом се изпари, когато видя сребристата „Миата“ да спира пред къщата.

Болтън, по дяволите!

Планът на Джак беше да запали гнева му и да го насочи към Века, да го остави той да й плати заслуженото от името на Герхард и Кристи. А после да остане в сянката и да гледа как агенцията го прибира зад решетките. Но ето че това вече не беше възможно.

Чакай. Защо не? Та Леви е почти толкова отговорен, колкото и Века. Защо да не го оставя и той да поеме някой удар?

Не можеше. Защото Леви не беше сам в дома си. А Болтън лесно би могъл да избие всички в къщата. По дяволите! На Джак щеше да се наложи да си изцапа ръцете — нещо, което искаше да избегне.

Слезе от колата и забърза към къщата на Леви. Когато настигна Болтън — който носеше същия железен лост — той беше прекосил наполовина моравата и силуетът му се очертаваше на светлината от лампите на верандата. Джак спря на около пет крачки от него.

— Ето те и теб! Търся те от доста време!

Болтън замръзна, после се обърна. Джак не виждаше чертите на лицето му, обаче знаеше, че Болтън вижда неговите.

— Ти! — Той заподтичва, със силно куцукане, към Джак. — Няма да ме прецакаш този път, кучи сине!

— Хей, чакай сега! — каза Джак и отстъпи крачка назад. — Онова беше просто голямо недоразумение!

Остави Болтън да се приближи достатъчно, но после бързо се отдалечи, когато Болтън понечи да замахне с железния лост.

— Ще ти покажа аз едно недоразумение! — извика Болтън и лостът проряза въздуха със свистене.

Сега Джак вървеше бързо към колата си, а Болтън неотлъчно го следваше. Джак често-често хвърляше погледи през рамо, за да се увери, че врагът е по петите му. Така не пропусна и момента, когато Болтън за втори път се опита да нанесе удар. Джак усети раздвижването на въздуха, но нищо повече. Резките движения обаче натоварваха коляното на Болтън и куцукането му се усилваше.

Само още малко…

Джак се скри зад колата си и извади своя „Тейзър М-18“. Когато Болтън стигна до багажника, Джак стреля. Стреличките излетяха, прободоха тениската и кожата под нея и изпратиха петдесет хиляди волта в централната му нервна система. Лостът изпадна от ръката му, а Болтън се строполи на земята, гърчейки тяло като червей. Джак дръпна пръста си от спусъка и тялото на Болтън остана неподвижно. Той погледна първо него, а после — оръжието си.

— Уау!

Използваше го за първи път. Преди предпочиташе електрошокова палка, обаче Ейб непрекъснато повтаряше колко неблагонадеждни са те — ако удариш прекалено силно, човекът никога не идва в съзнание, ако пък ударът е прекалено слаб, трябва да го повториш, което пък отново застрашава да превърне другия в инвалид. А в края на краищата причината да използваш палката е, че искаш да повалиш някого, а не да го убиеш. И така, Ейб му беше дал оръжието за нещо като пробен период. И ето че Джак вече беше убеден, че „Тейзър“ е страхотно оръжие.

Огледа нагоре и надолу безлюдната улица. Нямаше никого. Отвори багажника, повдигна Болтън и го пусна вътре. Едно му беше хубаво на неговия багажник: имаше много място. Лесно биха могли да се поберат и трима мъже с размерите на Болтън. И дори може би повече. Може би точно по тази причина Вини Донътс обожаваше автомобилите „Краун Виктория“.

Джак сложи ръкавици и бързо завърза ръцете на Болтън на гърба му. След това стори същото и с глезените му, накрая завърза и коленете му. Докато работеше, си представяше как този боклук упоява Кристи, как прерязва артериите й и гледа как кръвта и животът изтичат от нея, и то след като е съблазнил дъщеря й — тяхното дете, за бога! Кристи нямаше повече да може да участва в мюзикъли, да слуша любимите си песни…

Погледна Болтън, представител на човешката измет, който беше отговорен за смъртта на четирима души и за бременна тийнейджърка, и усети как се освобождава мракът, който до този момент успяваше да държи под контрол. Усети как устните му се свиха назад, а зъбите се оголиха. Погледна към окървавения железен лост, захвърлен в калта, изкушаващо близо.

Не изгубвай самоконтрол, не изгубвай… Не още…

Точно когато привършваше с овързването на тялото му, клепачите на Болтън потрепнаха. Той изгледа замаяно Джак, после се опита да помръдне. Когато осъзна, че не може, очите му се ококориха от шока, а после в тях лумнаха пламъците на гнева.

— Проклет кучи син! Не можеш дори да се биеш с мен честно, като мъж!

— Честно! — отговори Джак. — Искаш да кажеш, като двама рицари, които се срещат на полето на честта? И тези думи излизат от устата на човек, застрелял двама невъоръжени лекари в гърба, измъчвал и убил беззащитен детектив и прерязал артериите на собствената си сестра? Честно? Сигурно се шегуваш.

— В честна схватка моята кръв ще победи твоята!

Джак потисна желанието си да натъпче нещо в гърлото на Болтън. Но залепи тиксо на устата му, овърза го около главата му.

— Честният двубой предполага, че трябва да ти докажа нещо. Мечтай си.

В очите на Болтън гореше дива омраза, той започна бясно да извива тяло, да се опитва да рита. Стреличките от „Тейзър“-а бяха все още забити в гърдите му. Джак се наведе, взе пистолета и му инжектира втора доза. Тялото на Болтън се заизвива в съвсем различни конвулсии.