Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (104)

6

Джак беше свалил перуката и фалшивите мустаци, както и памучните подплънки, които беше поставил от вътрешната страна на бузите си. Не можеше да е сигурен доколко Дон го беше запомнила от единствената им среща в бар „Работа“, обаче реши да не поема излишни рискове.

Какъв късмет имаше, че Болтън беше оставил Дон сама още в първия ден след убийството. А той се беше приготвил да чака търпеливо поне седмица. Питаше се какво беше накарало Болтън да излезе толкова късно вечерта. Нямаше значение, защото така беше дал възможност на Джак да предаде писмото и резултатите от тестовете право в ръцете на Дон. А онова, което щеше да последва, щеше да бъде резултат от съчетание на късмет и обстоятелства. Младостта и наивността на Дон щяха да работят в полза на Джак.

В най-добрия случай, тя щеше да приеме историята, без да подлага нищо на съмнение — защо не? Та нали и без друго всичко беше вярно.

Най-вероятно, в началото щеше да отхвърли всичко, но след известно време щеше да започне да съзира определени паралели между събитията и писмото.

Дори да беше така завладяна от любовта си към Болтън, че да продължи усилено да отрича истинността на писмото, то щеше да причини огромно сътресение в живота на Болтън, а може би дори да предизвика достатъчно силен гняв или необуздана паника, за да го накара да извърши нещо глупаво, с което да принуди института „Крейтън“ да сложи край на експеримента и да го върне отново зад решетките.

Джак беше сигурен единствено, че не би наранил Дон — защото така би наранил и бебето.

Да, независимо какво щеше да направи Дон с писмото, то щеше силно да разтърси света на Болтън.