Франсис Пол Уилсън
Кръвна връзка (101)

3

Онзи мъж, детективът, Робъртсън ли беше името му… Трябваше да е той.

Джеръми мълчеше, но ясно даваше да се разбере, че е ядосан, докато прегръщаше ридаещата Дон. Двамата бяха в полицейския участък. Седяха пред бюрото на детектив Калън от отдел „Убийства“, който току-що беше обяснил на Дон обстоятелствата около смъртта на майка й. Той беше започнал да оплешивява, имаше наднормено тегло, потеше се и очевидно се чувстваше неудобно, докато описваше как са открили трупа и какви са били раните, довели до смъртта.

— Н-но в новините споменаха, че самоубийството будело подозрение — каза Дон. — Какво означава това?

— Че обстоятелствата са достатъчно необичайни, за да започне разследване. Обадиха ни се по телефона, за да ни информират за смъртта на майка ви. Самоубийството със сигурност е необичайно. А и онзи, който се обади, ни посъветва да направим изследвания за наркотици или други, подобни на тях вещества.

По дяволите! Откъде може той да знае?

Гневът се надигна с всичка сила у Джеръми… Прииска му се да започне да унищожава, да хвърля и мачка всичко, което се мерне пред очите му… Обаче, с усилие на волята, се застави да остане спокоен.

— Но какво означава това? — запита отново Дон.

— Че съществуват две вероятности. — Той започна да свива пръстите си един по един. — Някой е открил майка ви, след като се е самоубила, погрешно е заподозрял убийство и ни е сигнализирал, защото не е искал да се замесва във всичко това; или че някой я е намерил мъртва, с право е заподозрял убийство и отново е решил, че не иска името му да се свързва със случая. Втората възможност означава, че някой е убил майка ви и е инсценирал самоубийство.

— Но кой…?

— И ние бихме искали да знаем. Не можем да проследим онова обаждане.

Джеръми можеше да му каже чия собственост е телефонът, от който са се обадили. На Робъртсън… проклетия Робъртсън, който вероятно беше посетил дома на Муунглоу малко след излизането на Джеръми, заварил я мъртва и се е обадил в полицията. И ето че едно обикновено самоубийство се беше превърнало във възможно убийство. А ако изследваха кръвта й, както беше предложил той…

Джеръми каза:

— Ако е била убита — макар че не мога да си представя кой би искал смъртта на мисис Пикъринг — можете ли да сте сигурни, че не ви се е обадил самият убиец?

— Това би било дори още по-необичайно, макар че на този свят няма нищо невъзможно. — Той изгледа Джеръми с присвити очи, а после посочи носа си. — Злополука ли сте претърпели, мистър… — хвърли поглед на записките си — Бетълхем?

— Паднах по стълбите вчера. Ударих лошо и коляното си.

Изражението на Калън остана неутрално. Той се обърна към Дон:

— Беше ли депресирана майка ви напоследък?

Джеръми се намеси, преди Дон да е успяла да отговори:

— Беше много нещастна, че Дон се е преместила при мен. — Погледна я и стисна ръката й. — Няма да преувелича, ако кажа, че мисис Пикъринг се държеше странно още от самото начало на нашата връзка. Без да навлизам в подробности, ще кажа само, че беше като умопомрачена, когато разбра за бременността на Дон.

Калън си записа нещо, после каза:

— Умопомрачена в какъв смисъл?

Джеръми отново изпревари Дон:

— Никога не е заплашвала, че ще се самоубие, ако това имате предвид. Поне не пред мен. А пред теб, скъпа?

Дон, която изглеждаше като замаяна, поклати глава.

— Не, никога. Обаче беше наела детектив.

По дяволите, по дяволите, по дяволите! Не трябваше да й позволявам дори да си отваря устата!

— Точно така — побърза да потвърди и Джеръми. — Не знаем нито кого беше наела, нито защо… Попитах я, обаче тя не пожела да ни каже.

Калън кимаше с глава.

— Ще разследваме.

Джеръми искаше да смени темата, преди Дон да е успяла да спомене обвиненията на майка й срещу него.

— Казвате, че онзи, който се е обадил, е говорел за наркотици и подобни на тях вещества. Открихте ли нещо?

— Все още не сме получили резултатите. — Калън го погледна. — Защо питате?

— Е, само…

Телефонът на Калън звънна. Полицаят отговори, измърмори нещо, изсумтя няколко пъти, после каза:

— Проклет да бъда. Дръжте ме в течение.

Затвори и погледна Дон.

— Изглежда, че нашият загадъчен информатор има новини. Обадил се е в лабораторията, за да ни посъветва да проверим съдържанието на „Рохипнол“ в кръвта на майка ви.

Джеръми едва не подскочи. Как, по дяволите…?

Когато открият наркотичните вещества в кръвта на Муунглоу и новината се разчуе, Мръсния Дани със сигурност също ще научи. И доста бързо ще събере две и две. Изглежда, че ще се наложи той също да претърпи злополука. По дяволите! Тази работа става все по-заплетена с всяка изминала минута.

— Какво е това? — запита Дон.

— Незаконно лекарство. Успокоително. Вземаше ли майка ви успокоителни?

Дон го изгледа гневно.

— Майка ми въобще не употребяваше лекарства. Беше техен противник.

— Да — намеси се и Джеръми. — Ще съм много изненадан, ако откриете нещо. Единственото, с което мисис Пикъринг изглеждаше привикнала, беше кофеинът.

Калън поклати глава и въздъхна.

— Добре. А междувременно, питам просто за протокола: къде бяхте вие двамата снощи?

Джеръми знаеше, че този въпрос ще бъде зададен — членовете на семейството, особено тези като Дон, които се явяваха наследници, бяха винаги главните заподозрени — обаче придаде на лицето си шокирано изражение.

— Не можете да мислите, че Дон има нещо общо с това!

Калън не реагира.

— Както казах, въпросът е само за протокола.

— Бяхме у дома си — отговори Дон. — Джеръми изпитваше силни болки след, хм, падането си по стълбите, затова си легнахме рано. А когато станах тази сутрин…

Гласът й изневери. Джеръми я прегърна през треперещите рамене, за да я успокои.

— Чула по новините историята за подозрителното самоубийство. И тъй като майка й напоследък се държеше странно, решила да провери, просто за всеки случай, дали тя е добре и, е, знаете останалото. — Хвърли умолителен поглед на Калън. — Мога ли вече да я отведа у дома?

— Разбира се. Имаме телефонните ви номера и ще се свържем с вас при нужда. Мис Пикъринг, ще ви държа в течение на разследването.

Дон кимна с глава, като продължаваше тихо да ридае. Джеръми се изправи с мъка — днес коляното го болеше по-силно от предния ден. Добрата новина беше, че не приличаше на човек, който би се промъквал в нечия чужда къща, за да инсценира самоубийство.

Обаче, независимо от болките, трябваше да се погрижи за Мръсния Дани. А после да проследи и Робъртсън. Имаше няколко причини, поради които искаше да го открие. Отмъщението заемаше първото място в списъка, но също така искаше да узнае откъде той черпи информацията си. И особено откъде знае за незаконните хапчета.