Франсис Пол Уилсън
Проклятието (98)

26.

Кузум потисна отчаянието си. Церемонията по жертвоприношението не вървеше добре. Продължи два пъти по-дълго от обикновено. Трябваше му Майката, която да организира малките.

Къде ли се бавеше?

Детето Вестфален беше кротко. Беше го уловило за ръката и го гледаше с големи уплашени очи.

Тазвечерната церемония беше изключително важна, защото щеше да бъде последната. Фамилията Вестфален щеше да изчезне от лицето на земята. Аджит и Рупобати най-сетне щяха да бъдат отмъстени.

Когато церемонията наближи кулминацията си, Кузум усети някакво вълнение в предния трюм. Зарадва се, като видя, че един от женските ракшаси се обърна и тръгна по коридора, защото не искаше да прекъсва церемонията, за да изпрати някой от тях да разбере какво става.

Той стисна ръката на детето и извиси глас за последната молитва. Най-после всичко приключваше…

Изведнъж ракшасите отместиха очи от него. Започнаха да съскат и да реват. Нещо вдясно привлече вниманието им. Кузум погледна натам и стъписан видя как пищящата орда от недоразвити ракшаси се втурна в трюма. Най-отзад вървеше възрастната ракшаси, а тялото й гореше. Тя залитна и се строполи на пода до платформата.

А зад нея, крачещ в тъмния коридор като бог на отмъщението, се появи Джак.

Кузум усети как целият свят се свива около него, сграбчва го за гърлото и го задушава.

Джак… Тук… Жив! Невероятно!

Това можеше да означава само, че Майката е мъртва. Но как? Как е възможно един-единствен хилав човек да победи Майката? И как го беше намерил тук? Що за човек беше този американец?

Или може би не беше човек. По-скоро приличаше на несломима свръхестествена сила. Самите богове го бяха изпратили, за да подложат на изпитание Кузум.

Детето се опита да се отскубне от него и извика:

— Джак! Джак!