Франсис Пол Уилсън
Проклятието (85)

13.

Колабати се избърса, уви хавлията около себе си и влезе в хола. Джак седеше на леглото — точно където го искаше да бъде. Обзе я силна страст само като го видя.

В момента й бе необходим мъж, който да легне до нея, да й помогне да се отдаде на чувствеността си и да прогони всички мисли от главата й. От всички мъже, които познаваше, тя се нуждаеше най-много от Джак. Той я бе изтръгнал от лапите на Кузум — нещо, което никой друг не би могъл да направи. Изгаряше от страст по него.

Тя пусна хавлията и се излегна на леглото до Джак.

— Хайде, ела — каза му Колабати, като галеше бедрото му. — Легни при мен. Ще намерим начин да забравим преживяното тази вечер.

— Не можем да го забравим — отговори Джак и се отдръпна от нея. — Не и когато то ни преследва.

— Сигурна съм, че имаме време. Ела.

Толкова го желаеше!

Джак протегна ръка към нея. Тя помисли, че това е покана и посегна към него, но ръката му не беше празна.

— Вземи го — каза той и сложи на дланта й нещо студено и тежко.

— Пистолет? — стресна се тя.

— Аз ще се изкъпя, а ти стой нащрек и го използвай, ако се наложи — рече той. — Недей да кроиш планове как да вземеш огърлицата на брат си. Първо стреляй, после си мисли за нея.

Той влезе в банята и пусна водата.

Колабати легна и се покри с чаршафа. Тази нощ желаеше силно Джак, но той изглеждаше толкова сдържан и безразличен към голотата й.

Замисли се за Кузум и погледна пистолета. Най-много от всичко Колабати искаше огърлицата му. Вземеше ли я, това означаваше край на заплахата срещу нея. Освен това щеше да я сложи на врата на единствения мъж, достоен да прекара остатъка от живота си с нея — Джак.

Тя затвори очи и намести глава на възглавницата.