Франсис Пол Уилсън
Проклятието (83)

11.

Трапът беше спуснат.

Кузум замръзна на място, като го видя. Не беше зрителна измама. Лунната светлина хвърляше леденосиви отблясъци по алуминиевите стъпала и перила.

Но как? Умът му не го побираше…

Хукна по трапа и се завтече към лоцманската каюта. Катинарът беше там — непокътнат и заключен.

Облегна се на вратата и зачака туптящото си сърце да се успокои. В първия момент помисли, че някой се бе качвал на борда и бе освободил Джак и Колабати.

Потропа на стоманената врата.

— Бати? — Приближи се до вратата. — Искам да говоря с теб.

Тишина.

— Бати?

Долепи ухо до вратата. Разтревожен, Кузум пъхна ключа в катинара…

Коридорът беше празен. Погледна в каютата. И там нямаше никой. Как е възможно…

И тогава видя дупката в пода. Отначало помисли, че в каютата се е промъкнал ракшаса, но съзря счупената желязна рамка на леглото и се досети какво е станало.

Каква дързост! Американецът беше избягал, проправяйки си път сред ракшасите, и бе взел Колабати със себе си! Кузум се усмихна. Сигурно се бяха свили някъде долу. Огърлицата пазеше Колабати, но Джак вероятно вече беше станал жертва на ракшасите.

После се сети за спуснатия трап. Изруга на родния си език и се втурна към люка на главния трюм. Вдигна капака и надникна долу.

Ракшасите бяха развълнувани. Тъмните им очертания се движеха хаотично. На пет-шест крачки под него беше асансьорът. Кузум забеляза фенера и обгорелите дъски. Скочи на платформата и я включи.

Нещо лежеше на пода на трюма. Когато измина половината разстояние, той видя, че това е мъртъв ракшаса. Обзе го гняв. Мъртъв! Остатъкът от главата му представляваше маса от овъглена плът!

С трепереща ръка Кузум натисна копчето за нагоре.

Качи се на палубата и се втурна към лоцманската каюта. На пода забеляза нещо…

Да! Близо до дупката беше захвърлена ризата на Джак. Беше с нея последния път, когато Кузум го видя. Взе я. Още беше влажна от пот.

Устните му бавно се разтегнаха в усмивка, докато държеше потната риза. Майката ракшаси щеше да изпълни тази задача. Вече бе измислил план за нея. Иронията беше възхитителна.