Франсис Пол Уилсън
Проклятието (74)

2.

— Кузум!

Колабати чу шум в коридора и долепи ухо до стената на каютата. Звукът дойде от вратата, водеща към палубата. Някой я отключи. Това можеше да бъде само Кузум.

Тя започна да се моли, че е дошъл да я освободи.

Нощта й се стори безкрайна. Навсякъде цареше тишина, само от дълбините на кораба се разнасяше шумолене. Колабати знаеше, че е в безопасност. Ракшасите бяха заключени. Дори някой от тях да се измъкнеше от товарното отделение, огърлицата беше на нея и щеше да я предпази. Но въпреки това не мигна. Мислеше за ужасното безумие, което бе обзело брат й и се тревожеше за Джак. В каютата беше задушно. Вентилацията не работеше добре и след зазоряване температурата започна да се покачва. Сега вече беше като в сауна. Колабати ожадня. В единия ъгъл имаше мивка, но водата, която капеше от крана, беше блудкава и миришеше на мухъл.

Изведнъж вратата се отвори и на прага застана Кузум. Носеше плоска кутия и голяма кафява книжна торба. В очите му се четеше състрадание.

— Какво направи на Джак?

— Той ли е първата ти грижа? — попита брат й, а лицето му помръкна. — Има ли значение, ако ти кажа, че беше готов да ме убие?

— И двама ви искам живи! — сериозно заяви Колабати.

Кузум като че ли омекна.

— Живи сме. И на Джак няма да му случи нищо, ако не ми се бърка.

Колабати отмаля от облекчение. След като се убеди, че Джак не е пострадал, тя вече можеше да се съсредоточи върху собственото си положение. Приближи се до брат си и рече:

— Моля те, пусни ме навън, Кузум.

Не обичаше да се моли, но се ужасяваше от мисълта, че ще прекара още една нощ в тази каюта.

— Знам, че нощта ти е била неспокойна, и съжалявам за това. Но довечера вратата ти ще бъде отключена.

— Но защо не сега?

— Защото още не сме отплавали — усмихна се той.

Сърцето й се сви.

— Довечера ли ще отплаваме?

— Отливът започна след полунощ. Уредих залавянето и на последния Вестфален. Веднага щом я хвана, ще отпътуваме.

— Пак ли някоя възрастна жена?

По лицето му пробега отвращение.

— Възрастта няма значение. Тя е последната от рода Вестфален. Това е най-важното.

Кузум сложи книжния плик на масата и извади от него две малки консерви с плодов сок, квадратна кутийка с някаква салата, прибори за хранене и картонени чаши. На дъното имаше няколко вестника и списания — всичките на хинди. Той отвори квадратната кутийка и каютата се изпълни с уханието на ориз със зеленчуци и индийско къри.

— Донесох ти нещо за хапване.

Въпреки отчаянието и потиснатостта, които я бяха обзели, Колабати усети, че устата й се напълни със слюнка. Но тя потисна глада и жаждата и погледна към отворената врата. Ако изпревареше Кузум, може би щеше да успее да го заключи в каютата и да избяга.

— Умирам от глад — каза тя и се приближи до масата така, че да застане между брат си и вратата. — Ухае прекрасно. Кой приготви храната?

— Купих я за теб от един малък индийски ресторант на Пето авеню. Съдържателите са двойка бенгалци. Добри хора.

— Сигурна съм, че са такива.

С разтуптяно сърце Колабати започна да се промъква към вратата. Ами, ако не успееше да избяга? Щеше ли Кузум да я удари? Погледна наляво. Вратата беше само на няколко крачки. Можеше да го направи, но се страхуваше да опита.

Сега беше моментът!

Тя скочи към изхода, стисна дръжката и затръшна вратата след себе си. Сетне превъртя ключа, но чу гласа на брат си.

— Бати, заповядвам ти веднага да отвориш вратата! — гневно изкрещя той.

Хукна към външния изход.

Силен трясък я накара да погледне през рамо. Дървената врата се строши на парчета от ритника на Кузум. Той излезе и се втурна към сестра си.

Обзе я паника. Отвъд стоманения капак я чакаше слънчевата светлина, свежият въздух и свободата. Тя се завтече към него, но не можа да го отвори. Изведнъж Кузум се стовари с цялата си тежест от другата страна на капака и Колабати падна по гръб.

Без да пророни дума, той й помогна да стане, стисна я за китката и я повлече към каютата. Щом влязоха, Кузум завъртя сестра си и я хвана за блузата.

— Да не си посмяла да го направиш отново! — Очите му щяха да изхвръкнат от ярост. — Идиотска постъпка! Дори да беше успяла да ме заключиш, нямаше начин да слезеш на кея — освен ако можеш да се спускаш по въже.

Колабати се дръпна и блузата й се скъса.

— Кузум!

Той беше като див звяр. Дишаше учестено и шумно, а очите му бяха обезумели.

— И махни тези дрипи!

Той я блъсна грубо на леглото и разкъса полата, после бельото й.

Хвърли парчетата от дрехите на пода и започна да ги тъпче.

Колабати лежеше вцепенена. Постепенно се успокои. Когато дишането му се нормализира, Кузум се вторачи в голото й тяло.

Виждал я бе така много пъти. Тя често минаваше гола пред него, за да го дразни, но този път се почувства беззащитна и унижена и се опита да прикрие гърдите и слабините си с ръце.

Внезапната му усмивка беше язвителна.

— Свенливостта не ти отива, сестричке.

Взе плоската кутия, която беше донесъл, и я хвърли върху нея.

Макар че се страхуваше да помръдне, Колабати не смееше да му противоречи и отвори кутията. Вътре имаше светлосиньо сари със златисти бродерии. Сподавяйки сълзите на унижение и безсилна ярост, тя нахлузи тясното горнище и уви около себе си копринената дреха по традиционния начин. Пребори се с отчаянието, което заплашваше да я завладее напълно. Трябваше да намери начин да избяга.

— Пусни ме! Нямаш право да ме държиш тук!

— Повече няма да обсъждаме какви са правата ми. Върша онова, което трябва. Много скоро ще изпълня клетвата си. После ще се върна в родината и ще поведа хората, които вярват в мен и искат да дадат живота си, за да върнат Майка Индия на правия път. Няма да заслужавам доверието им и не ще бъда достоен да им бъда водач, ако не се явя пред тях с пречистена карма.

— Но ти говориш за твоя живот! — изкрещя Колабати. — За твоята карма!

Кузум поклати бавно и тъжно глава.

— Нашите карми са преплетени, Бати. Необратимо. И ти трябва да постъпиш по същия начин като мен.

Той мина през останките от вратата и се обърна към сестра си.

— Трябва да присъствам на спешно заседание на Съвета по сигурността. Довечера ще ти донеса храна.

Кузум тръгна. Колабати не си направи труда да го повика или да погледне след него. Външната врата на палубата се затвори със силен трясък.