Франсис Пол Уилсън
Проклятието (61)

14.

Джак лежеше на канапето и безуспешно се опитваше да заспи. Джиа го бе изумила. Любиха се два пъти — първия път трескаво, а втория — по-спокойно — и сега беше сам. Отдавна не се беше чувствал толкова щастлив. Въпреки опита, изобретателността и неутолимата си страст, Колабати не бе успяла да го накара да се почувства така. С Джиа беше различно. Двамата бяха родени един за друг. И тази нощ доказа това. Сигурно имаше начин да се сдобрят и отново да бъдат заедно.

След като дълго се притиска до него, Джиа се качи горе, защото не искаше сутринта Вики да ги намери един до друг. Беше сърдечна, любяща и страстна — съвсем различна от изминалите два месеца. Това го озадачи, но му беше приятно. Явно беше направил нещо правилно. Каквото и да беше, искаше му тя да продължи да се държи така.

Но не само промяната у Джиа не му позволяваше да заспи. Събитията от нощта породиха у него безброй теории, предположения, догадки и страхове.

Описанието на жълтите очи, които Вики беше видяла, го потресе. Беше почти убеден, че очите пред прозореца на апартамента му бяха някаква зрителна измама, но след като Джиа спомена и за противната миризма, двете явления не можеха да бъдат обикновено съвпадение.

Между тях и изчезването на Нели имаше връзка. Ала Джак нямаше представа каква е тя. Пак претърси къщата, за да провери дали няма още от билковата течност на Грейс, но не намери нищо и се разочарова.

Протегна лениво ръка и взе един шоколадов бонбон. Не беше гладен, но му се прияде нещо сладко. Лошото беше, че не знаеше какъв е пълнежът. Обикновено забиваше палец, за да провери, но в къщата на Нели това му се стори неприлично. Поколеба се, преди да сложи бонбона в устата си, после се отказа и го върна в кутията.

Ако беше намерил същата течност и сред шишенцата на Нели, към ребуса щеше да се прибави още един фрагмент. Едва ли щеше да се доближи до цялостната картина, но поне щеше да има по-солидна основа за работа. Джак се наведе и премести малкия пистолет под възглавницата на канапето. Затвори очи и се замисли за жълтите очи.

И тогава се сети за онова, което му бе убягнало предишната нощ — защо очите му се струваха познати. Те приличаха на двата жълти топаза с черни центрове от огърлиците на Кузум, Колабати и баба им!

Трябваше да се сети по-рано! Въодушеви се. Не знаеше какво означава приликата, но бе установил връзка между семейство Бахти и жълтите очи, а вероятно и с изчезването на Грейс и Нели. Можеше да се окаже чисто съвпадение, но поне разполагаше с улика.

Джак знаеше какво да направи сутринта.