Метаданни
Данни
- Серия
- Майстор Джак (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tomb, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2023 г.)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Проклятието
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1996
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Редактор: Балчо Балчев
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19112
История
- —Добавяне
10.
Джиа се събуди и се надигна. В стаята беше тъмно. Вики пищеше.
Докато се разсънваше, през главата й минаха ужасни мисли.
Къде ли е Вики? Леглото беше празно. Чуваше гласа й, но не я виждаше.
Отиде препъвайки се до вратата и запали лампата. Внезапният блясък я заслепи за миг, но после видя дъщеря си, която стоеше до прозореца и пищеше. Хукна към нея и я взе на ръце.
— Няма нищо, миличка. Успокой се.
Детето спря да вика, но още трепереше. Джиа я притисна до гърдите си.
Кошмари. Джиа знаеше как да се справя с тях — изчакваше Вики да се разсъни напълно и сетне й говореше тихо и успокоително.
— Било е само лош сън, миличка.
— Не! Не беше сън! Торбалан дойде! Видях го!
— Сънувала си, Вики.
— Той искаше да открадне мис Джелирол.
— И двамата са тук. Виждаш ли?
Тя обърна детето към нощното шкафче.
— Но той беше навън, до къщичката ми. Видях го!
На Джиа това не й хареса. Задният двор би трябвало да е пуст.
— Хайде да погледнем. Ще угася лампата, за да виждаме по-добре.
Лицето на Вики се изкриви от ужас.
— Не угасяй! Моля те!
— Добре. Само не се притеснявай. Аз съм тук.
Двете допряха чела на стъклото и се вгледаха в мрака. Нищо не помръдваше. В задния двор нямаше никой. Джиа въздъхна облекчено и прегърна дъщеря си.
— Виждаш ли? Няма никой. Сънувала си.
— Но аз наистина видях Торбалан.
— Сънищата могат да бъдат много реални, миличка. Пък и нали знаеш, че Торбалан е кукла. Той прави само онова, което го накараш. Не може да се движи сам.
Вики замълча, но Джиа разбра, че не е успяла да я убеди.
Детето се нуждаеше от приятели на нейната възраст. Играеше прекалено много с куклите. Започна и да ги сънува. Трябваше да се махнат оттук.
— Искаш ли утре да се приберем вкъщи? Мисля, че стояхме тук достатъчно дълго.
— Тук ми харесва. Пък и леля Нели ще се чувства самотна.
— Утре ще дойде Юнис. Освен това, аз трябва да работя.
— Не може ли да останем още малко?
— Ще видим.
Вики се нацупи.
— Кажеш ли „ще видим“, това означава „не“.
— Невинаги — засмя се Джиа, защото знаеше, че детето има право.
Сложи Вики в леглото и я зави. Приближи се до вратата да угаси лампата, но си помисли за Нели. Вики бе пищяла толкова силно, че сигурно я бе събудила. Но въпреки това Нели не се качи да попита какво става. Джиа запали лампата в коридора и се наведе над перилата. Вратата на Нели беше отворена, а стаята й — тъмна. Не можеше да не се е събудила.
Обезпокоена, Джиа тръгна надолу по стълбите.
— Къде отиваш, мамо? — уплашена попита Вики.
— До стаята на леля Нели. Връщам се след минутка.
Джиа застана на прага. Нямаше нищо особено… освен някаква лека миризма на гнило. Макар че нямаше от какво да се бои, тя се уплаши. Поколеба се, сетне почука.
— Нели?
Никой не отговори.
— Нели, добре ли си?
Последва мълчание и Джиа влезе вътре. Страхуваше се от онова, което можеше да намери. Нели не беше млада. Ами ако бе умряла в съня си? Изглеждаше здрава, но кой знае? Пък и миризмата навяваше мисли за смърт. Джиа светна лампата.
Леглото беше празно. Нели явно бе спала в него, но сега я нямаше. Джиа надникна под леглото, после в банята.
Обзе я панически страх и хукна нагоре по стълбите. Провери всички стаи, като викаше Нели.
От възрастната жена нямаше и следа.
Нели бе изчезнала — също като Грейс!
Джиа застана в коридора. Трепереше, бореше се с паниката и се чудеше какво да направи. Двете с Вики бяха сами в една къща, откъдето хората изчезваха безшумно…
Вики!
Втурна се в стаята им. Детето беше заспало. Слава богу! Джиа се облегна на вратата. После се приближи до телефона на масичката в коридора. Знаеше номера на Джак, но той беше в Ню Джърси и щеше да дойде след няколко часа. А тя не искаше да бъдат сами с Вики.
С треперещи пръсти набра номера на полицията.