Франсис Пол Уилсън
Проклятието (49)

2.

Отвори Джия. Юнис имаше почивен ден, а Нели още спеше.

Загърна се в халата и бавно тръгна към външната врата. Главата й се пръскаше от болка, езикът й беше надебелял, повръщаше й се. Шампанското… Снощи се чувстваше толкова добре, а сега — ужасно.

Погледна през шпионката и видя, че на прага стои Джак, облечен в бели спортни шорти и тъмносиня фланелка.

— Има ли желаещи за тенис? — криво се усмихна той.

Изглеждаше добре. Джиа харесваше слаби и жилави мъже.

— Е? Може ли да вляза?

Тя се усети, че се е вторачила в него. През изминалите четири дни го видя три пъти. Пак свикваше с присъствието му. Това не беше хубаво. Но нямаше да го отбягва, докато не намереха Грейс.

— Разбира се. С кого ще играеш? С твоята приятелка индийката ли?

Веднага съжали за думите си, припомняйки си снощната му забележка за ревността. Тя не ревнуваше… Само любопитстваше.

— Не. С баща ми.

Джиа знаеше колко е болезнено за Джак да бъде с баща си.

— Но дойдох тук, защото… Не знам точно как да го кажа, но не пийте нищо непознато.

— Какво означава това?

— Никакви тоници, разхлабителни или нещо ново, което намерите в къщата.

Джиа не беше в настроение да слуша шеги.

— Снощи може и да съм пийнала повечко шампанско, но не ходя из къщата да надигам шишетата.

— Говоря сериозно, Джиа.

Тя виждаше това и се почувства неловко. Погледът й стана изпитателен и угрижен.

— Не разбирам.

— Аз също. Но в онова шишенце на Грейс има някаква гадост. Стой настрана от такива неща. Ако намериш още от онази течност, скрий я и после ми я дай.

— Мислиш ли, че тя има нещо общо с…

— Не знам. Но за всеки случай искам да внимавате.

Джак говореше уклончиво. Не й казваше всичко. Безпокойството й нарасна.

— Какво знаеш?

— Точно там е проблемът — нищо. Само предчувствие. Затова внимавай и не се доближавай до нищо непознато.

Той й даде един телефонен номер.

— На баща ми е. Ако научите нещо за Грейс или ако ви потрябвам, обади се. Къде е Вики?

— Още е в леглото. Юнис каза, че снощи заспала трудно. Приятна игра.

Джак се намуси.

— Благодаря.

Излезе и потегли. Докато го гледаше, Джиа се зачуди какво ли се върти в главата му и защо беше онова странно предупреждение да не пият нищо „непознато“. Разхлабителното на Грейс го тревожеше, но не каза защо. Само за да се увери, тя се качи на втория етаж и прегледа шишенцата на Грейс. Всички имаха етикети. Нямаше друго като онова, което бяха намерили в четвъртък.

Джиа глътна два аспирина и се изкъпа с гореща вода. Комбинацията намали главоболието й. Когато се облече, Вики вече беше станала и чакаше закуската.

— Какво ти се яде?

— Шоколад!

— Вики!

— Колко е хубава! — отговори детето и посочи кутията бонбони „Черна магия“.

— Знаеш какво става, когато ядеш шоколад.

— Ама е много вкусен!

— Добре. Вземи си един бонбон. Ако мислиш, че заради няколко парченца шоколад си заслужава да се подуваш, да те сърби и да ти е лошо, хапни си.

Вики погледна майка си, после бонбоните. Джиа затаи дъх, като се молеше, че дъщеря й ще направи правилния избор и ще устои на изкушението.

— По-добре да изям един портокал, мамо.

Джия я взе в прегръдките си и я завъртя.

— Гордея се с теб, Вики! Разсъждаваш като зрял човек.

— Е, всъщност ми се иска покрит с шоколад портокал. Джиа се засмя и я поведе към кухнята.