Франсис Пол Уилсън
Проклятието (88)

16.

Джак се стресна и се събуди. След миг осъзна, че не е в леглото си, а седи на креслото в хола. Ръката му автоматично се плъзна към магнума. Чу се изщракване, когато запъна ударника.

Ослуша се. Нещо го беше събудило. Но какво? Оскъдната светлина от кухнята беше достатъчна, за да види, че в хола няма никой друг.

Джак стана и провери в стаята с телевизора, после надникна в спалнята. Колабати спеше. Всичко беше спокойно.

Някакъв шум го накара да се обърне рязко. Дойде отвън — изскърцване на дъска. Джак се приближи до вратата и долепи ухо. Тишина. Изведнъж долови миризма — не вонята на ракшасите, а противен сладникав мирис като на парфюм от гардении, какъвто си слагаха възрастните дами.

С разтуптяно сърце Джак отключи вратата и мигновено зае поза за стрелба — разкрачи крака, стисна револвера с две ръце и ги протегна напред.

Светлината в коридора беше малко по-силна. Ако някой се опиташе да влезе в апартамента му, силуетът му щеше да се очертае на входа. Нищо не помръдваше. Виждаха се само перилата на стълбището. Уханието на гардении проникна в стаята като повей от избуяла парникова растителност — сладък мирис на нектар и цветя, но и с лек нюанс на гнило.

Без да отпуска ръце, Джак застана на прага и огледа всяко ъгълче на коридора. Нямаше никой.

Изскочи на площадката, като се завъртя във въздуха и се приземи с гръб към перилата. Погледна надясно, после наляво. Нищо.

Обърна се надясно, долепи гръб до стената и стрелна очи нагоре, към стълбището за четвъртия етаж.

Сетне се обърна наляво…

Не! Някой стоеше на тъмната площадка. Джак насочи револвера и когато се вгледа, видя една жена, облечена в дълга рокля, с дълги коси и широкопола шапка. Беше се превила на две и изглеждаше потисната. Шапката и косите закриваха лицето й.

Пулсът му започна да се успокоява, но Джак не свали пистолета. Какво правеше тази жена там, по дяволите? И цяло шише парфюм ли бе изляла върху себе си?

— Какво има, мадам? — попита той.

Тя смени позата си и се обърна към него. В същия миг Джак осъзна, че тя е адски едра за жена. И тогава всичко му стана ясно. Това беше приумица на Кузум — Джак се бе преоблякъл като възрастна жена, когато работеше за него, а сега… Не беше необходимо да се вглежда в злобните жълти очи, за да разбере, че говори на Майката ракшаси.

— Мамка му!

С едно-единствено бързо и плавно движение, придружено от яростно съскане, Майката ракшаси се изправи в цял ръст и се понесе към него. Дългите стърчащи зъби блестяха, ноктите й бяха протегнати, а очите й светеха победоносно.

Езикът му залепна за небцето, но той остана на мястото си. С методично хладнокръвие, което удиви дори самия него, Джак изстреля първата серия куршуми в горния ляв ъгъл на гърдите й. Тялото на Майката се разтърси. Джак си представи как оловните сачми се разпадат на безброй парченца, разпръсват се във всички посоки и разкъсват вътрешностите й. Ала инерцията я носеше напред. Джак не беше сигурен къде е сърцето й, затова изстреля още три серии около петното черна кръв, което се появи на гърдите й.

Майката се вцепени и залитна. После се олюля и спря на няколко крачки от него. Джак я наблюдаваше удивен. Самият факт, че съществото още се държеше на краката си, беше доказателство за невероятната му жизненост. Патроните със сачми спираха всеки. Една серия беше достатъчна, за да повали налитащ бик. А в тялото на Майката имаше четири.

Джак спусна ударника и започна да се колебае. Искаше да сложи край на всичко това, но обичаше да запазва по един куршум — празното оръжие беше непотребно. Прицели се внимателно и изстреля последната серия в гърдите на Майката.

Тя разпери ръце и политна назад към колоната на стълбището и я разцепи с тежестта си. Шапката и перуката паднаха от главата й, но тя не се строполи на земята. Обърна се настрана и увисна на перилата. Джак я зачака да се свлече долу.

Ала Майката не падна. Пое няколко пъти дълбоко въздух, после се изправи и го погледна в очите. Той стоеше като закован за пода и я наблюдаваше. Това беше невъзможно! Тя трябваше да бъде мъртва! Джак видя дупките в гърдите й и черната кръв! Вътрешностите й бяха станали на пихтия!

Майката изсъска силно и провлачено й се хвърли към него. Джак се дръпна по-скоро от чист рефлекс, отколкото от съзнателно усилие. Накъде да бяга? Не искаше да влиза в апартамента си, защото там щеше да бъде като в капан, а пътят му към улицата беше блокиран. Единственият изход беше покривът.

Джак вече препускаше нагоре по стълбите, когато взе решение. Револверът не му вършеше работа. Спомни си думите на Колабати — огън и желязо. Без да намалява ход, той се наведе и остави магнума на едно от стъпалата, като погледна през рамо. Майката беше на по-долната площадка и се носеше по стълбите. Остатъците от роклята висяха по врата и ръцете й. Контрастът между плавните й безшумни движения и топуркането на Джак беше изнервящ.

До покрива оставаха още два етажа. Джак напрегна сили докрай и успя да увеличи разстоянието между себе си и Майката. Но само за малко. Тя бързо набираше сили. Когато Джак стигна последното стъпало, тя беше съвсем близо до него.

Той не си направи труда да отключва секретната брава. Това щеше да му отнеме ценни секунди. Блъсна вратата с рамо, мина през нея и излезе на покрива.

Джак бе решил как да действа. Сниши се до комините, прекоси по диагонал откритото пространство до края на покрива и се обърна да чака, убеден, че Майката ще го забележи лесно. Не искаше ракшасът да губи твърде много от инерцията си.

Тя се появи само след секунда. Видя го веднага и се втурна към него, готова да го убие. Но пилонът за знамето на Нийл Анархиста препречи пътя й. Майката се блъсна в него. Пилонът се разтресе, олюля се и се сгромоляса на земята. Тя се приближи до генератора и го прескочи!

Между Джак и демона вече нямаше прегради. Майката приклекна и се хвърли към него. Изпотен и разтреперан, Джак не откъсваше очи от дългите нокти, които се протягаха към гърлото му, готови да го разкъсат на парчета. Беше сигурен, че има по-лоши начини да умре, но в момента не можеше да измисли такъв. Замисли се как да оцелее.

Беше допрял свивките на коленете си до ниския, широк трийсет сантиметра парапет, който опасваше покрива. Когато Майката се хвърли към него, Джак увисна на парапета. Бетонът се впи в кожата на краката му, но той не обърна внимание на болката. Трябваше да се съсредоточи върху онова, което щеше да направи.

Черната сянка на Майката прелетя последните метри, които ги разделяха. Джак не помръдна. Напрегна цялата си воля да не променя позата си. Имаше чувството, че ще се задуши. Инстинктът му крещеше да бяга. Ала той трябваше да остане на мястото си до последния миг. Раздвижеше ли се твърде рано, поемаше смъртоносен риск.

Изчака, докато протегнатите нокти стигнаха на метър и половина от него, после се наведе назад и пусна краката си от парапета. В същото време се хвана за ръба, с надеждата да се задържи.

Предната част на тялото му се стовари върху тухлената стена. В същия миг Джак усети яростно свистене над себе си. Ноктите на Майката ракшаси намериха празно пространство вместо плътта му и инерцията я понесе над парапета. С крайчеца на окото си Джак видя как огромната й сянка прелита над него, размахвайки лудешки ръце и крака. Сетне почувства удар в лявото си рамо и изгаряща, разкъсваща болка, която го накара да извика.

Пусна лявата си ръка и увисна само на дясната. Стенейки от болка, той се опита отново да се хване за парапета. Хвърли мигновен поглед към падащото тяло на Майката. Тя се стовари върху настилката на уличката.

Борейки се с болката в рамото, той промъкна лявата си ръка към парапета, хвана се здраво и бавно се издърпа на покрива.

Надигна се едва-едва и седна разкрачен на парапета. Погледна за сетен път към уличката, като се чудеше дали ще види Майката. Навсякъде беше тъмно. Преметна другия си крак на покрива и застина…

Долу нещо се движеше. Едно по-тъмно петно мърдаше в мрака на уличката.

Джак затаи дъх. Дали някой бе чул удара от падането на Майката и бе излязъл да види какво става? Надяваше се да е така.

Нещо започна да се катери по стената… Чу се стържене… от нокти, дращещи по тухлите.

Майката ракшаси се връщаше!

Джак изстена от недоумение и почуда, стъпи на покрива и залитайки се отдалечи от парапета. Какво да прави? Нямаше смисъл да бяга — Майката щеше да го настигне.

Огън и желязо… Огън и желязо… Думите изплуваха в паметта му, докато напразно търсеше нещо, с което да се отбранява. На покрива нямаше нищо желязно. Всичко беше от алуминий, калай, пластмаса и дърво. Ако можеше да намери лост или парче ръждясал железен парапет, Джак щеше да удари Майката, когато покажеше глава горе на покрива.

Ала единственото, което бегло напомняше на оръжие, беше счупеният пилон за знамето. Но той не беше железен… и все пак имаше заострен край, който можеше да послужи за копие. Джак го хвана и го вдигна. Движението му причини силна болка в гърба. Пилонът беше тежък, грапав и неудобен, но Джак разполагаше само с него.

Остави го на земята и се приближи към парапета. Майката беше на не повече от дванайсет стъпки под него.

Не е справедливо, помисли Джак, докато тичаше обратно към пилона. Уби я два пъти в продължение на десет минути, самият той беше ранен и кървеше, а тя се катереше по тухлената стена, сякаш не й се беше случило нищо.

Стенещ от болка, Джак вдигна хоризонтално пилона, насочи заострения му край към мястото, където очакваше да се появи Майката и хукна напред. Лявата му ръка започна да губи сили. Той стисна зъби и продължи да тича.

Трябваше да я уцели в гърлото…

Знаеше, че правилното разчитане на времето е от съдбоносно значение.

Ръката с трите пръста се плъзна по парапета, а после се появи и другата. Джак стисна пилона и го насочи към пространството между двете ръце на женската ракшаси.

— Хайде! — изкрещя той. — Ела!

Гласът му прозвуча истерично, но това не го обезпокои. Най-важното в момента беше да прониже Майката…

Главата й се показа и демонът започна да се прехвърля над парапета. Движеше се твърде бързо! Джак едва удържаше пилона. Не можеше да го вдигне достатъчно високо. Щеше да изпусне целта!

С вик на ярост и отчаяние той напрегна всеки мускул в тялото си и събра последни сили, за да хвърли пилона. Ала острието не достигна до гърлото на Майката, а се заби в гърдите й с такава сила, че едва не изкълчи рамото на Джак. Но той не се отказа. Присви очи и натисна пилона в тялото на ракшаси. Усети миг на съпротива, после пилонът се изплъзна от ръцете му и Джак падна на колене.

Когато вдигна глава, очите му бяха на равнището на парапета. Сърцето му едва не спря да бие, щом видя, че Майката е още там…

Не… Тя беше от другата страна. Но това беше невъзможно! Тя висеше във въздуха! Джак се изправи и всичко му стана ясно.

Пилонът бе пронизал Майката в гърдите. Острият му край беше излязъл през гърба й и се бе подпрял на парапета на отсрещната сграда.

Най-после се справи с нея!

Ала Майката ракшаси не беше мъртва. Тя се въртеше, съскаше и размахваше нокти в безсилен гняв срещу Джак, който стоеше само на шест крачки от нея. Не можеше да го стигне. След облекчението и страхопочитанието, които изпита, първият му импулс беше да бутне близкия край на пилона и да я пусне отново на земята, но се спря. Можеше да я остави там, докато решеше какво да направи с нея. А през това време тя нямаше да представлява опасност за никого.

В същия миг тя пак започна да се придвижва към него.

Джак направи една бърза и колеблива крачка и едва не падна. Майката идваше към него! Челюстите му увиснаха, докато я наблюдаваше как протяга ръце и стиска пилона, как после се изтласква напред и се промъква все по-близо до него.

Едва не полудя. Обиколи покрива, събра камъчета, разни отпадъци и алуминиеви консерви и ги запокити срещу ракшаси. Сетне се приближи до резервния генератор, взе една от металните туби с дизелово гориво и понечи да я хвърли върху Майката…

… И спря!

Дизелово гориво. Огън! Най-после бе намерил оръжие — при това още не беше твърде късно! Майката се приближаваше до парапета. Джак се опита да отвърти металната капачка на тубата, но тя не помръдна — беше ръждясала. В изблик на отчаяние той удари капачката върху генератора и отново опита да я развинти. Болка прониза дланта му, но той продължи да натиска. Накрая успя да я развърти и благодари на електрическата компания за спирането на тока през лятото на 77-ма, защото инак обитателите на жилищния блок нямаше да купят авариен генератор и сега Джак щеше да бъде съвсем беззащитен.

По превръзката на ръката му закапа дизелово гориво. Джак не се поколеба. Застана до парапета и изля съдържанието на тубата върху бавно напредващия към него ракшаси. Майката изсъска злобно и замахна към Джак, но не можа да го стигне. Въздухът се изпълни с мирис на дизелово гориво. Демонът се изтласка още по-напред и Джак трябваше да скочи отново на покрива, за да избегне ноктите й.

Той избърса ръце в ризата и бръкна в джоба си да извади запалката. Преживя миг на паника, когато му се стори, че джобът му е празен, но после я намери. Щракна я и пламъкът се извиси нагоре. Джак се усмихна. За пръв път помисли, че може би ще изкара до сутринта.

Протегна запалката към чудовището, но Майката видя пламъка и раздра въздуха с нокти. Джак усети повея, когато те минаха само на няколко сантиметра от лицето му. Не трябваше да се приближава до нея! Ами ако не можеше да запали дизеловото гориво? Не биваше да хвърля запалката и да чака огнената експлозия. Дизеловото гориво се запалваше трудно.

После забеляза, че пилонът е мокър от горивото. Приклекна до парапета и протегна ръка към края му. Майката размахваше нокти на милиметри от косата му, но той не се дръпна и отчаяно доближаваше запалката до пилона. Отначало не стана нищо.

Сетне изведнъж горивото се запали. Джак гледаше унесен как пушливият жълт пламък — една от най-красивите гледки, които бе виждал — лумва, разпространява се по пилона и върви към Майката. Демонът се опита да се дръпне, но в следващия миг се запали. Пламъците обхванаха гърдите и после цялото й тяло. Погълнаха я за секунди.

Премалял от облекчение, Джак наблюдаваше ужасен и потресен как движенията на Майката постепенно стават конвулсивни, обезумели и лудешки. Тя изчезваше сред пламъците и черния пушек, които се извисяваха към небето. Чу се ридание. Тя ли беше? Не… Собственият му глас. Наистина ли всичко свърши?

Не изпитваше съжаление към Майката ракшаси. Тя беше най-смъртоносната машина, която можеше да си представи. И щеше да продължи да убива…

От огненото кълбо се разнесе сподавено стенание. Стори му се, че чу думата „Кака-джи“!

Твоят Кака-джи ще те последва, помисли Джак.

После Майката спря да се движи. Горящото й тяло увисна. Пилонът изпращя и се счупи. Въртейки се, ракшасът падна на улицата, като оставяше след себе си диря от пушек и огън. Този път остана да лежи на земята. Джак я гледа дълго.

Майката продължаваше да гори. И не помръдваше. Той я наблюдава дотогава, докато се увери, че тя никога вече няма да се раздвижи.