Франсис Пол Уилсън
Проклятието (78)

6.

В апартамент 1203 беше горещо и задушно. Мебелите, килимите и тапетите бяха просмукани със застояла миризма на цигарен дим. Прахът по масата се виждаше от вратата.

Джак се приближи до голямата климатична инсталация на прозореца.

— Може да се възползвате от това.

— По-добре отвори прозореца — каза Джиа. — Да се проветри.

Вики подскачаше насам-натам, размахваше куфарчето с формата на грозд и не преставаше да говори.

— Джак, щом ще стоим тук, смятам да почистя — рече Джиа.

— Не. Ще се обадя по телефона и след това ще ти помогна.

Джак набра някакъв номер и се заслуша. После затвори и пак набра. Или даваше „заето“, или никой не отговаряше.

Почти цял следобед чистиха. Джиа изпита удоволствие от дребните задачи — да измие мивката, хладилника и пода в кухнята и да изчисти праха. Съсредоточи се върху работата, за да не мисли за неясната заплаха, надвиснала над Вики и нея.

— Трябва да изляза — каза Джак, след като измиха чиниите.

— Така и предполагах — отговори Джиа, прикривайки безпокойството си.

Знаеше, че едва ли някой може да ги намери в този многолюден жилищен квартал, но не й се искаше да остават сами, особено след онова, което научи за бонбоните и портокала.

— Ще се забавиш ли?

— Не знам. Затова помолих Ейб да стои при вас, докато се върна. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Не. Съвсем не.

Ейб едва ли можеше да ги защити от евентуална опасност, но все пак беше хубаво да има някой при тях.

Джак се обърна, облегна се на мивката и се вгледа в очите й. После хвърли един поглед към Вики, която седеше до масата и дъвчеше бисквита, и заговори съвсем тихо.

— Ейб е престъпник. Като мен.

— Джак…

Джиа не искаше да говорят сега за това.

— Е, не е точно като мен. Не е главорез. — Той наблегна на думата и сърцето й се сви. — Само продава незаконно оръжия.

Дебелият, словоохотлив Ейб Гросман — контрабандист на оръжие! Не може да бъде! Но Джак говореше сериозно.

— Беше ли необходимо да ми го казваш?

— Само исках да знаеш истината. Но държа да добавя, че Ейб е най-миролюбивият човек, когото познавам.

На вратата се почука и от коридора се чу глас.

— Аз съм. Ейб.

Джак му отвори. Гросман изглеждаше същият, какъвто го помнеше Джиа — пълен мъж, облечен в бяла риза с къси ръкави, черна вратовръзка и черен панталон.

— Здравей — рече той и подаде ръка на Джиа.

Харесваше й, когато се ръкуваха с нея.

— Приятно ми е, че те виждам отново — добави той.

— Идваш точно за десерта, Ейб — каза Джак и извади бадемовия кейк.