Франсис Пол Уилсън
Проклятието (4)

3.

Джак се върна на мястото си и се вгледа в индуса. Чест му правеше, че не трепна. Или рефлексите му бяха твърде бавни, или имаше железни нерви. Според Джак рефлексите на Бахти бяха отлични.

— Въпросът е спорен — започна Джак. — Да намериш определен побойник в този град е все едно да бръкнеш в гнездо на оси, за да търсиш онази, която те е ужилила. Ако го е видяла достатъчно добре, трябва да отиде в полицията и да…

— Никаква полиция! — отсече Бахти.

Това бяха двете думи, които Джак очакваше да чуе. Участваше ли и полицията, щеше да се откаже.

— Откраднали са й огърлицата. Безценно наследство. Тя трябва да си я получи.

— Но нали казахте, че баба ви умира…

— Преди да умре! Трябва да й бъде върната преди това!

— Невъзможно. Не мога…

— Трябва да го направите! Намерете онзи тип! Тя го е одрала покрай окото. Има начин да го откриете!

— Това е работа на полицията.

— Полицията ще се забави много. Огърлицата трябва да бъде върната тази нощ!

— Не мога да го направя.

— Трябва! Опитайте! Моля ви!

Гласът на Кузум потрепери, докато произнасяше последната дума, сякаш я бе изтръгнал от някакви забравени дълбини на душата си. Джак разбра колко много му е струвало да каже „моля“. Бахти беше необикновено горд човек, а сега бе принуден да моли за помощ. Това го развълнува.

— Добре. Но искам да поговоря с баба ви.

— Тя е много разстроена. Говори несвързано. Бълнува. Не искам да я представям на непознат.

Джак не каза нищо. Само гледаше Кузум и чакаше. Накрая индусът склони.

— Веднага ще ви заведа при нея.

Бахти тръгна към официалния изход. Джак го последва и махна с ръка на Хулио.

Взеха такси на Кълъмбъс авеню и се отправиха към центъра.

— А хонорара ми? — попита Джак.

Тънките устни на Бахти се извиха в усмивка на превъзходство.

— Пари, а? Не сте ли защитник на онеправданите, кръстоносец на справедливостта?

— Справедливостта не ми плаща сметките. Хазяинът ми предпочита в брой. Аз също.

— Аха! Капиталист!

Ако това трябваше да ядоса Джак, Бахти не успя.

— Предпочитам да ме наричат капиталистическа свиня или най-малкото експлоататор. Обикновеният стар капитализъм е толкова скучен. Дано Бъркс не ви е накарал да мислите, че правя това от добро сърце.

— Не. Той спомена какъв е бил хонорарът ви за Обединените нации. Доста щедър. При това в брой.

— Не приемам чекове и гледам сериозно на физическата опасност, особено когато грози мен.

— Тогава, ето какво е моето предложение… Джак. Само за опита ще ви платя предварително половината от сумата, която миналата година са ви дали британците. А върнете ли огърлицата на баба ми, преди да умре, ще получите и другата половина.

Трудно би отказал на подобно предложение. Работата за британската мисия включваше терористични заплахи. Задачата му беше сложна, рискована и изискваше време. При други обстоятелства Джак би поискал от Кузум само малка част от онази сума. Но Бахти явно имаше желанието и възможността да плати целия хонорар. Ако Джак успееше да донесе огърлицата навреме, това щеше да бъде истинско чудо и той щеше да заслужи всичко, до последния цент.

— Струва ми се справедливо — отговори той. — В случай че приема задачата.