Франсис Пол Уилсън
Проклятието (19)

18.

Болката в окото беше убийствена.

Седеше прегърбен в един тъмен вход и оглеждаше намръщен улицата. Вероятно щеше да прекара цялата нощ там, ако не се появеше нещо.

Чакането беше най-досадната част. И криенето. Може би ченгетата вече търсеха мъж с одрано око. Което означаваше, че не можеше да се разхожда свободно по улиците. Трябваше да остане в тъмното и да чака нещо да мине.

И всичко това заради оная гадна кучка.

Той докосна марлената превръзка на лявото си око и изтръпна от силната болка. Едва не му извади окото. Но той й даде да разбере. Преби я от бой. А после, в същия този вход, когато прерови портмонето й и намери само седемнайсет долара, и разбра, че огърлицата е боклук, искаше да се върне и да потанцува върху главата й, но прецени, че ченгетата сигурно вече я бяха открили.

Отгоре на всичко, похарчи почти всичките пари за превръзки и лекарства.

Облегна се назад и се взря към улицата със здравото си око. Някаква странна на вид старица куцукаше с обувки, които изглеждаха твърде малки за нея, и теглеше пазарска количка. Не си заслужаваше да й обръща внимание.