Франсис Пол Уилсън
Проклятието (18)

17.

Джиа осъзна, че мисли за Джак и това не й хареса. Седеше срещу Карл — красив, възпитан, остроумен и интелигентен мъж, който твърдеше, че е влюбен в нея. Намираха се в малък, но скъп ресторант под равнището на улиците в Горен Ийст Сайд. Мебелировката беше оскъдна, виното — бяло, сухо и студено, а кухнята — екзотична. Не би трябвало да се сеща за Джак, но той сякаш беше между тях.

Джиа се сепна. Върви по дяволите, Джак! Трябваше да започне да отговаря на Карл с нещо повече от едносрични думи.

Горкият Карл… Тази вечер той толкова се постара да се хареса на Вики и както обикновено не успя. Някои хора никога не се научаваха да разговарят с деца. Повишаваха тон и произнасяха отчетливо думите, сякаш се обръщаха към глух емигрант. Все едно някой друг бе написал репликите им, а те само ги четяха.

Вики нямаше настроение през целия следобед. Джак знаеше как да разговаря с нея. Двамата мигновено се разбираха. Може би защото в известно отношение Джак още не беше пораснал. Но въпреки това беше опасен. Той…

Защо непрекъснато се промъкваше в мислите й? Джак е миналото. Карл е бъдещето. Съсредоточи се върху Карл!

Тя изпи виното си и се вторачи в мъжа срещу себе си. Добрият стар Карл. Поднесе му чашата си за още вино. Тази вечер й бе нужен повече алкохол.