Мариус Габриел
Маската на времето (35)

СССР

Така и не успя да свикне със задушаващата мазна горещина на Танината къща. Може би от ужасния студ, сред който бе прекарал половината си живот, някакъв вътрешен термостат в тялото му се е повредил и мечтаната през всичките тези години топлина сега му се виждаше непоносима.

Но беше прекалено слаб и болен, за да обръща кой знае какво внимание на тези неща. Лежеше в леглото й, увит в пухения й юрган и ту идваше в съзнание, ту го нападаха трескави кошмари. Най-тежкото вече отмина — агонията от първата седмица, когато Таня изваждаше от лицето му парченцата натрошена кост с пинцета и успокоително му шепнеше, а той стенеше.

После със сръчни, уверени движения Таня заши разкъсаната тъкан с помощта на обикновена домакинска игла и конец.

— Не се тревожи, зек^[1]. — Тя използваше тази грозна дума като нежно обръщение. — Много ризи съм закърпила през живота си. Правя чудесни шевове.

Но после Джоузеф я чу да хлипа в ъгъла. А след това дойде треската, а с нея — сънищата. Присънваха му се места, където е бил: езера, планини, многолюдни градове; бодливата тел, снега, мрачните бараки с накачулени тела по койките, от които на сутринта не всички ставаха.

Сънуваше разстрели. Бесилки. Килиите за мъчение. Кръв и разкъсана кожа. Озверели от злоба лица и хлътнали от страдание очи — двете страни на монетата, наречена „човек“. Чуваше гласове — някои крещяха заповеди, а други молеха за милост, която никога не получаваха. В сънищата си продължаваше да се влачи по лагерите. В сънищата си завинаги щеше да остане в лагерите.

Таня се грижеше за него с безгранична нежност. Измисляше му галени имена, придумваше го да яде, миеше с гъба неподвижното му тяло. През деня стоеше с часове край него и го гледаше. Нощем се промъкваше в леглото до него.

— Недей пищя толкова — молеше му се всяка божа вечер. — Недей пищя, зек. Някой може да чуе.

А когато не можеше повече да понася виковете, запушваше обезобразената му уста с могъщата си ръка и задушаваше агонията; после го приласкаваше грубо и нежно в топлината на собственото си тяло.