Джон Брънър
Град върху шахматна дъска (34)

И още по белите и черните полета

Хората, събитията и страната, изобразени в моя роман, разбира се, са напълно въображаеми.

Но не такава за съжаление е описаната техника за преместване на живи „шахматни фигури“. Макар тази техника да не съществува под формата, дадена тук, тя е неделима част от съвременните рекламни методи, които напоследък все по-често се използват и от политиците. Впрочем историята изобилства с примери за (нека я наречем така) непрофесионална употреба на трикове за манипулация като Голямата лъжа и Асоциативната вина. Те могат да се превърнат в опасно средство за управляване и контролиране мислите и действията на огромни човешки маси, стига да са попаднали в ръцете на властолюбиви и решени на всичко хора.

Що се отнася до шахматната партия, тя ни най-малко не е въображаема. Става дума за срещата Щайниц-Чигорин^[1] (Хавана, 1892), описана в наръчника на Х. Голомбек, издаден от „Пенгуин“. Всеки ход от двубоя между двамата гросмайстори има своето съответствие в романа, като се изключи рокадата, която се подразбира, а не е явна. Лицата, отговарящи на различните фигури, притежават сила, приблизително равна на игровата им мощ.

Естествено, понеже никой от героите (включително и разказвачът Бойд Хаклит) не осъзнава, че е „местен“, повествованието съдържа и доста случки без пряко отношение към развоя на играта. Но ходовете са си там, в техния точен ред и — доколкото е възможно — в пълна хармония с ефекта, който са оказвали в оригиналната партия. Иначе казано, поддръжката на едни фигури от други от същия цвят, заплахите им спрямо противника и вземането на падналите жертви са представени с максимална близост в развитието на действието.

Играта, залегнала в тази книга, е с три хода по-къса от проведената в Хавана. Това се обяснява с неуспеха на Мария Посадор да убие Бойд Хаклит и с последващото разкриване на цялата истина от страна на Хаклит. В реалната среща черните се предават на 38-ия ход.

За да задоволя любопитството на някои читатели, прилагам списък на „фигурите“, участващи в калейдоскопа от събития. Където е необходимо, добавям и бележки за тяхната по-нататъшна съдба.

Бели:

Топ a1 — епископ Крус           Пешка a2 — Естрелита Халискос
Кон b1 — Луис Арио              Пешка b2 — д-р Алонсо Руис
Офицер c1 — съдията Ромеро      Пешка c2 — Ники Колдуел
Дама d1 — Алехандро Майор       Пешка d2 — Андрес Лукас
Цар e1 — Хуан Себастиян Вадос   Пешка e2 — Марио Гуереро
Офицер f1 — Доналд Ангърс       Пешка f2 — Сейксас
Кон g1 — Бойд Хаклит            Пешка g2 — Исабела Кортес
Топ hi — професор Кортес        Пешка h2 — Енрике Рико

Черни:

Топ a8 — генерал Молинас        Пешка a7 — Фернандо Сигейрас
Кон b8 — Мария Посадор          Пешка b7 — Шишкото Браун
Офицер c8 — Хосе Далбан         Пешка c7 — Педро Муриета
Дама d8 — Кристофоро Мендоса    Пешка d7 — Сам Франсис
Цар e8 — Естебан Диас           Пешка e7 — Хуан Тесол
Офицер f8 — Фелипе Мендоса      Пешка f7 — Гуйран
Кон g8 — Мигел Домингес         Пешка g7 — Касталдо
Топ h8 — Томас О’Рурки          Пешка h7 — Гонсалес

Взети в течение на играта бели фигури:

Луис Арио — предаден на полицията от Педро Муриета за убийството на Фелипе Мендоса по време на дуел.

Съдията Ромеро — освободен от длъжност поради некомпетентност, проявена на процеса срещу Мигел Домингес.

Алехандро Майор — изгорял в Радио-телевизионния център след заплахите от страна на Хосе Далбан.

Естрелита Халискос — загинала след падане от прозорец в апартамента на Шишкото Браун.

Ники Колдуел — получил тежко нервно разстройство подир разкритията, че е предявявал лъжливи обвинения срещу Педро Муриета.

Андрес Лукас — вкаран в затвора по инициатива на адвоката Домингес, защото е подстрекавал към шантаж на Браун.

Марио Гуереро — убит от Сам Франсис заради обида на расова основа.

 

Взети в течение на играта черни фигури:

Хосе Далбан — банкрутирал и принуден да се самоубие от Луис Арио.

Кристофоро Мендоса — затворен за проявено неуважение към съда по заповед на Ромеро, който е спрял неговия вестник „Тиемпо“.

Фелипе Мендоса — смъртоносно наранен по време на дуела с Луис Арио.

Фернандо Сигейрас — арестуван, след като посъветвал едно селско семейство да се настани в апартамента на Доналд Ангърс.

Шишкото Браун — застрелян от Ангърс, докато е бил под подозрение за убийството на Естрелита Халискос.

Сам Франсис — според официалната версия слага край на живота си в затвора, очаквайки присъда за убийството на Марио Гуереро.

Хуан Тесол — осъден от стария Ромеро, понеже не е изплатил определената му глоба.