Мерил Сойър
Целувки от Лондон (13)

13.

— Райън.

Младата жена отдели устните си от неговите. Огледа тъмната спалня, където я бе завел.

— Ммммм?

Беше заврял глава в шията й.

Тя се поколеба дали да изрази с думи своите подозрения. Веднъж вече бе преиграла; може би това също бе плод на въображението й. Опитваше да се съсредоточи върху факта, че се намира в леглото с Райън и да се наслади на опита му в любовните игри, но не можеше. Притесненията не я напускаха.

— Моля ти се. — Посегна към ръката му, която точно очертаваше едната й гърда. — Моля те, изслушай ме.

Той спря да я целува, но продължи да я гали.

— Слушам те… съдружник.

Тя надигна глава от възглавницата и се подпря на лакти.

— Знам, че звучи глупаво, но…

Огледа отново спалнята, осветена единствено от гаснещия огън в камината в съседната стая.

— Какво има?

— Възможно ли е… възможно ли е да ни наблюдават?

Едно мускулче на лицето му потрепна; опитваше да не се разсмее.

— Ти Джей не ни наблюдава, това ти го гарантирам.

Притисна я към себе си и езикът му проникна между разтворените й устни. Лорън искаше да отвърне на целувките му, да почувства отново главозамайващата страст, която я бе обзела, докато я бе разсъбличал бавно в другата стая, а после я бе галил толкова майсторски, че се бе наложило да го помоли да я отведе в спалнята си. Но сега не можеше да се концентрира. И това не идваше от въображението й. Някой ги наблюдаваше.

Райън престана да я целува и разпиля косите й върху възглавницата.

— Ти Джей те уплаши наистина, а?

— Да, така ми се струва. Не мога да се отърва от усещането, че някой ни наблюдава. Сигурно заради цялата охранителна техника наоколо. Има ли някакви скрити камери?

Постара се да го каже с шеговит тон, но не успя. Райън се повдигна на лакът и се взря към един ъгъл на стаята. След това се отпусна отново върху възглавницата и прошепна в ухото й:

— Не е плод на въображението ти. Погледни надясно.

И запали нощната лампа. Младата жена видя Иги, сгушена върху фотьойла край леглото; надничаше иззад страничната му облегалка. Виждаха се само навирените й уши и кафявите очи. Животното усети, че го наблюдават, и завря нос под панталоните, които господарят му бе метнал върху фотьойла, когато се бяха преместили в леглото.

— Това надминава всичко, което е виждала някога. — Изгаси светлината. — Сега вече може ли да подновим заниманията си?

Зацелува я бавно; движенията на езика му имитираха ритъма на хълбоците, които притискаше в тялото й. Всичките й тревоги бяха победени от страстта, която я изгаряше.

Райън бе изумен от силата на своето желание. Бе се заел да я прелъстява бавно, да я възбужда, така че тази нощ да остане незабравима за нея. Но след като я разсъблече и я занесе в леглото, откри, че му бе невъзможно да чака. А когато тя го спря, тъй като мислеше, че някой ги наблюдава, за момент изпита несигурност.

Сега отново контролираше положението. Страстните й целувки го успокоиха. Плъзна длан надолу, между меките й бедра; влагата, която усети между тях, го докара до чувствена лудост.

Намести се върху й и сля тялото си с нейното с един-единствен мощен тласък. Лорън потрепери и заби нокти в раменете му. Беше заровил пръсти в косите й, без да се откъсва от устните й. Искаше му се да забави темпото заради нея, но това явно не зависеше от волята му. Движенията му ставаха все по-бързи и дълбоки, докато свърши сред ослепителна бяла експлозия от удоволствие.

Отпусна се изтощен върху възглавницата до нея. Какво, по дяволите, му бе станало? Не беше се издънвал така от тринайсетата си година. Голям любовник, няма що!

Младата жена лежеше, вперила поглед в тавана. Никой досега не я беше любил с толкова нежност и страст. Всичко, което бе направил, всяко негово докосване отнемаха дъха й и я караха да иска още. Когато се поуспокои, си даде сметка, че Райън не бе помръднал и не бе промълвил нито дума. Да не би да бе объркала нещо? Може би не беше достатъчно добра, достатъчно опитна. Зачака, като се ослушваше. Бурята бе преминала, чуваха се само далечни гръмотевици.

Обърна се и погледна към фотьойла. Огънят бе изгаснал и стаята бе потънала в мрак, но въпреки това Лорън усещаше присъствието на Иги. Искаше й се да побегне и да се скрие, но не можеше да го направи. Тази къща беше като затвор; можеше да излезе оттук само с Райън. За да скрие смущението си, щракна с пръсти и повика свинчето.

Иги изписка и миг след това вече беше във въздуха. Приземи се до младата жена, но едното й задно краче се заплете в чаршафа, така че падна, със зурлата напред, върху гърдите й. След като Лорън я освободи, животното побутна нетърпеливо дюшека.

— Нямам никакви бонбони, кълна се.

— Легнала си върху възглавницата на Иги.

Младата жена незабавно отстъпи възглавницата. Свинчето я взе в устата си и я помъкна към долния край на леглото. Скочи няколко пъти върху й, за да я сплеска, след което се отпусна отгоре й и въздъхна.

— Ето, ела на моята.

Прекалено смутена, за да го погледне, Лорън се намести върху неговата възглавница. Дали трябваше да поиска да я откара у тях, или да изчака той да направи първата крачка?

— Всъщност съм по-добър — промълви Уесткот.

Беше й нужна цяла секунда, докато разбере какво имаше предвид. Сигурно се шегуваше и я измъчваше със странното си чувство за хумор. Или може би си просеше похвала? Точно това беше. Но нямаше да му достави удоволствието, като му признае, че досега никой не бе успял да я… да я възбуди така.

Райън се обърна и докосна прилепналото за бузата й мокро кичурче. Светлината бе достатъчна да види очите му. Беше сериозен. Съвсем сериозен. Смяташе, че близостта помежду им не й бе доставила удоволствие, и се обвиняваше за това. Какви ли тогава трябваше да бъдат върховите му изпълнения? Вярно, нейният личен опит бе доста ограничен — избягваше случайните сексуални връзки — но въпреки това…

— Знаеш ли, ти си виновна за това.

— Какво?

Дъхът й секна, тъй като в този момент устните му се затвориха около връхчето на едната й гърда.

Той не си направи труда да отговори веднага. Езикът му обаче предизвикваше чувствени тръпки по тялото й. Най-накрая вдигна глава и прошепна:

— Как само ме възбуждаш. Признай си. От първата целувка помежду ни до днес следобед непрестанно ме възбуждаш. Чудно ли е тогава, че свърших толкова бързо?

— Не съм го правила нарочно. Наистина.

Той обаче не я слушаше — беше посветил цялото си внимание на гърдите й. Младата жена прокара пръсти през разрошените му коси. След това се намести под него и разтвори крака в безмълвна покана.

— Не, не избързвай. Този път ще бъде за теб.

— Беше прекрасно първия път, честно.

Райън спря и я погледна тържествено.

— Нека да изясним нещо. Очаквам да бъдеш искрена. Ти не получи оргазъм. Не се преструвай, че си получила.

Не го отрече. Разбира се, че не беше получила оргазъм. Такова нещо й се случваше изключително рядко. До появата на Райън сексът бе просто част от сделката, която бе направила вътре в себе си първо с Ози, а след това и с Грант. В замяна на тяхната компания и привързаност тя им позволяваше сексуална близост. Но това никога не й бе доставяло удоволствие. До тази нощ.

— Не се преструвай, че съм те задоволил, след като не съм го направил. — Целуна я. — Кажи ми какво ти харесва.

Не знаеше как да му отговори. Какво харесваше ли? Ами всичко, което правеше той.

Той плъзна длан надолу по корема й и започна да я гали с опитните си пръсти.

— Не бъди толкова скромна, Лорън. Знаеш, че това ти харесва. Кажи го.

— Харесва ми.

Дори повдигна ханш, за да му покаже колко.

Той спря за момент, опиянен от спонтанната й реакция. Влагата на възбуденото й тяло и движенията на хълбоците й го ласкаеха. Беше очевидно, че го желае. Даваше му да го разбере всеки път, когато я целунеше. Тя обаче беше неопитна и не можеше да говори за тези неща. И какво от това, по дяволите? Повечето жени го обсъждаха до припадък.

Целувката му я подлудяваше; езикът му се движеше напред-назад, имитирайки движението на ръката му. Еротични светкавици пронизваха съзнанието й и ускоряваха пулса й. Гореща вълна заля тялото й и я принуди да раздвижи сластно бедра. Скоро последва серия от спазми.

— Така по-добре ли е?

Тя се усмихна и се сгуши в него. Изтощена, вече бе готова да заспи в обятията му.

— Да.

— Не съм свършил още с теб… съдружник.

Гласът му беше нисък — едновременно обещание и заплаха.

 

 

— Ало?

Седнал в хотелската си стая в Лондон, Дейвид разговаряше по телефона с Карлос Барзан.

— Нещата тук вървят.

— Уесткот хвана ли се на въдицата?

— Абсолютно — увери го. — Току-що заведе Уинтроп да се срещне с Грифит. Опита се да заглуши думите си, като пусна водата. Но това не му помогна. Новите подслушвателни устройства са наистина страхотни. Чухме абсолютно всичко. — Дейвид не успя да сдържи усмивката си. Идеята за купуването на най-съвременната технология от агенти на ЦРУ, които искаха да изкарат нещо допълнително, беше негова. — И сега Лорън Уинтроп стои лице в лице с Ти Джей Грифит.

Не добави, че очакваше след десетина минути Табата Фоули да пристигне в апартамента му. Не беше необходимо Барзан да знае всичко. Важното беше, че бе направил за своя работодател повече и от най-смелите очаквания. Преди години Карлос бе потърсил специалист, компетентен по започващите да се налагат компютри. Маркъс се бе постарал той никога да не съжали, че го е взел. С помощта на компютри и чуждестранни банки бе скрил източниците на Барзановите авоари, като с помощта на серия от финансови трикове бе създал различни фондове. В резултат американското правителство нямаше представа, че империята на Карлос Барзан е изградена с помощта на кокаина, а не на множество международни инвестиции. Междувременно Дейвид бе отделил доста от милионите за себе си и ги бе вложил в швейцарска банка.

— Добра ли се до телефонния номер на Грифит?

— Не — отвърна неохотно Маркъс, — но скоро и това ще стане.

— Добре. Обади ми се, когато си готов за удара. Искам да бъда там. Трябва да го направя лично, разбра ли?

— Да, да — отвърна той.

Колко пъти щеше да му повтаря това старият глупак? Барзан настояваше да убие лично Грифит; желанието му за мъст беше непреодолимо. Досега винаги бе убивал лично своите неприятели. Случаят с Грифит обаче го бе обсебил напълно, бе се превърнал в негова мания.

— Внимавай да не те проследят, докато си в Лондон.

— Грифит не работи в контраразузнаването. Просто се е оградил с охрана, това е всичко.

Дейвид чу почукването на Табата на вратата. Най-сетне.

— Не се тревожи. Аз контролирам положението.

— Случило ли се е нещо друго?

— Гравюрите на Касат на Уинтроп се грабят като топъл хляб. Освен това е открила някакъв многообещаващ художник и възнамерява да излага творбите му. „Рависан“ ще стъпи здраво на краката си вероятно преди края на годината.

Барзан го възнагради с искрен смях — първия, който чуваше от него откакто Грифит бе убил сина му Робърт.

— Точно каквото ни е нужно — още пари.

— Фалшифицирането на гравюри може да влезе в действие всеки момент. Вече щях да съм наводнил пазара с фалшиви репродукции на Касат, ако бях разбрал навреме за тях. Те със сигурност ще пуснат серия репродукции и след изложбата. Тях вече няма да ги изпуснем.

Карлос изсумтя от задоволство.

— Дръж ме в течение. Не забравяй — готов съм да се оттегля… ако се справиш с Грифит.

Маркъс затвори телефона. Да се оттегли ли? Това нямаше да стане достатъчно бързо. В резултат на неочаквания натиск на правителството на Съединените щати върху наркокартела в Меделин, по-малката база на Барзан, разположена в Боливия, най-неочаквано бе започнала да процъфтява. Сега просто се засипваха с изгодни предложения и сделки, за които само допреди няколко години дори не бяха мечтали. Скоро щяха да се нуждаят от цяла армия от специалисти и компютри за прането на парите.

Дейвид обичаше предизвикателствата. И докато колумбийските наркобарони изграждаха цели империи и живееха в пищна показност, като се подиграваха на своето правителство, той самият възнамеряваше да следва примера на своя работодател. Щеше да живее в Ню Йорк, да крие източника на доходите си и да се грижи за репутацията си на богат филантроп. А след това щеше да прави онова, което му доставя удоволствие. Зад затворени врати.

 

 

Силното чукане на вратата прекъсна мислите му. Беше прекарал с Табата последната си нощ в Лондон преди две седмици и оттогава се възбуждаше само от мисълта, че ще се върне при нея. Тя бе разбрала бързо как да му доставя удоволствие. И на всичкото отгоре се бе оказало срамно лесно да я убеди да шпионира Лорън Уинтроп. Парите разтваряха крака, развързваха езици и приспиваха съвестта.

Отвори вратата; пред него стоеше Табата с руса перука.

— Здравей — поздрави го тя така непринудено, сякаш се бяха разделили само преди две минути, а не преди две седмици.

Съблече палтото си. Отдолу носеше приятна младежка рокля, която само загатваше формите й.

Маркъс се приближи до леглото и се отпусна върху него.

— Ела тук — рече; това бе нареждане, не покана.

Младото момиче запристъпва към него с привидно невинен вид, като оправяше с ръка дългите си руси къдрици. Отново му напомни за сестра му, която се преструваше на света вода ненапита, макар всъщност тя да бе агресорът. И ставаше все по-нападателна. Взискателна.

— Как си? — попита Дейвид; усещаше члена си болезнено възбуден.

— Чудесно.

— Как върви бизнесът с бижутата? — попита той и тя се усмихна. — Лорън рисува ли?

— Всяка нощ.

Превъзходно. Всичко вървеше по мед и масло.

Табата застана до леглото и свали евтината руса перука, която слагаше по настояване на Дейвид всеки път, когато идваше при него. Трябваше да бъде внимателен. Не искаше Барзан да разбере за слабостта му към младите момичета. Той държеше всички от неговата организация да бъдат безупречни.

Табата започна бавно да разкопчава роклята си. Тя се разтваряше малко по малко и разкриваше все по-голяма част от тялото й. След това повдигна полата, като разголи богато окосмените си слабини, възседна го и доближи големите си гърди към лицето му.

— Смучи ме.

Той побърза да се подчини.

 

 

Когато осъзна, че не е в жилището си, Лорън се разсъни напълно, но остана да лежи, заслушана в ударите на сърцето на Райън. Беше хипнотизирана, прелъстена. Бавно отвори очи. През прозорците навлизаше сивата светлина на зората. Косите й бяха разпилени върху гърдите му и се преплитаха с тъмните косъмчета, които слизаха надолу по тялото на Райън и изчезваха под чаршафа, покрил хълбоците му. Впери поглед в издутината в долната част на корема му, покрита от завивките, и се изчерви.

Не беше… наистина не беше, нали? „Признай си. През цялото време изпитваше удоволствие“ — каза си. Загледа се в ръката му и златният леопард от пръстена й се усмихна. Кой би повярвал, че Райън Уесткот има толкова нежни ръце? Усети, че бузите й пламнаха, като се сети за всички места, където я бе докосвал. И въпреки това така и не бе успяла да му се насити.

Измъкна се от прегръдките му и стана от леглото. Усмихна се, като видя Иги; тя все още спеше върху възглавницата, свита като котка. Очевидно все пак бе съумяла да заспи по някое време в изпълнената с бурни ласки нощ.

Хвърли поглед през прозореца: на хоризонта се събираха оловносиви облаци. Прекоси на пръсти стаята, като следваше пътеката, очертана от разхвърляните в безпорядък дрехи. Когато огледа и дневната, откри, че сутиенът й липсва. Скъпото дантелено творение на Джанет Регер бе комплект с бикините й в прасковен цвят. Не й се искаше да го изгуби. Беше готова да се закълне, че Райън го бе захвърлил на пода край дивана.

Влезе в банята, затвори безшумно вратата след себе си и пусна душа. Намери сапун с цвят на овесена каша и аромат на сено. Докато се наслаждаваше на падащата върху тялото й топла вода, младата жена за пръв път осъзна точно какво бе сторила.

Защо Райън Уесткот? Имаше толкова много други мъже. Не се нуждаеше от такъв човек. Онова, което правеше една нощ прекрасна, не можеше да стори същото и за един брак. А тя искаше точно това — щастлив брачен живот. И деца. Сватбени камбани за двама им с Райън? Определено не. Дори да беше от мъжете, които харесват домашния уют, от него нямаше да излезе добър баща.

Докато се къпеше, си мислеше за сексуалното пристрастяване. „Космо“ бе пълен с подобни истории. Тогава се бе смяла върху тях, като мислеше, че това са просто измислици. Но сега вече не беше чак толкова сигурна. Подобно нещо се бе случило на Вора. И ако не се отървеше от Райън Уесткот, можеше да сполети и нея самата.

„Приключи с тази работа още сега! Кажи на Райън, че няма да се виждате повече.“ Събра сили, като си припомни празноглавите едрогърдести блондинки, по които той се увличаше и бързо им се насищаше. Не желаеше да се присъедини към техните редици.

Докато се бършеше, чу иззвъняването на телефона и сънения глас на младия мъж. Изпита силен копнеж. Какво ставаше с нея? Той не бе неин тип. Нито за миг не биваше да забравя това.

Претършува чекмеджетата в банята и с изненада установи, че няма нито сешоар, нито четка, а само един гребен с няколко липсващи зъба. Започна да подсушава косите си с хавлията, когато Уесткот влезе без да почука — съвсем гол и наперен — и заяви:

— Четвърти рунд.

Значи броеше! Нямаше да се учуди, ако правеше някъде резки, за да отчита резултатите.

— Само се шегувам, съдружник.

И вдигна капака на тоалетната.

Унизена, Лорън му обърна гръб и започна да се облича припряно, като се мъчеше да не обръща внимание на звуците, които се носеха от отсрещния край на банята. Съпругът й нямаше да нахлува така в интимния й свят. По време на брака си с Ози бяха използвали отделни спални. Грант Фрейзър никога не се бе показвал гол пред нея; нямаше значение, ако причина за това бе шкембето му. Райън Уесткот беше грубиян и определено не беше неин тип.

— Трябва да напусна града за известно време — заяви той, докато си миеше ръцете. Срещна погледа й в огледалото. — Какво има? Не се разстройвай, ще се върна скоро.

Беше ли нужно тялото му да бъде толкова съвършено, толкова мъжествено и мускулесто и да предизвиква непрестанно у нея копнеж и желание, срещу които беше безсилна?

Той й се усмихна; това бе най-топлата, най-чаровната усмивка, която бе виждала на лицето му. Освен когато бе споменал за майка си. Едва се сдържа да не му отговори. Всяка жена имаше право на една подобна нощ в живота си. На една.

Прокара гребена му през косите си и се опита да отвърне възможно най-безгрижно:

— Беше забавно, но свърши.

В отговор той дръзко се ухили.

— Говоря сериозно. Тази нощ беше грешка. Отношенията ни трябва да останат чисто професионални.

Тръгна към вратата, но той я хвана за ръката и я завъртя с лице към себе си.

— Пълна си с лайна до носа, чак очите ти са покафенели от тях. Ти го искаше не по-малко от мен. Не можем да се преструваме, че това не се е случило.

— Нека се държим като възрастни хора. Срещите ми с теб ще се ограничат само на професионално равнище.

— Не желая да слушам подобни глупости. Имам големи проблеми с компанията на Ти Джей Грифит. Трябва да замина за континента още тази сутрин. Бъди честна. Защо не искаш да се виждаме повече?

„Защото ще се влюбя в теб.“

— Защото си прекалено груб. Не мога да говоря нормално с теб. Ти непрекъснато ругаеш.

— Това са пълни глупости и ти го знаеш много добре. Коя е истинската причина?

Младата жена впери поглед в нежните му ръце, отпуснати край хълбоците.

— Прекалено много ми напомняш за Рупърт Армстронг.