Мирон Иванов
Живей като другите и бъди благословен (5)

Глава пета
Нов капитан и големи количества прясна мерлуза на борда на лайнера. Не бива да се прескача тази глава

Ако не беше понятният страх, че можем да дотегнем на почитаемия читател с дългото наименование на МТЛ „Али Ботуш“, щяхме още тук да прибавим към името му и думата „Противошоков“ след голямата морска авария от тази сутрин. Само един противошоков лайнер може да поеме със стоманената си броня целия удар от дребните корабчета, лодки и докови съоръжения, оставяйки им за спомен малко от бялата си боя, от която всъщност имаше няколко пласта. Смело може да се каже, че могъщият трансокеански противошоков лайнер „Али Ботуш“ понесе външно тази катастрофа (тази авария) по-леко, дори отколкото майката земя понесе срещата с тунгуския метеорит.

Е, разбира се, не точно така.

В мокрия бюфет на втория етаж бяха изпотрошени всичките чинии и голямата стенна картина-дърворезба в нощния бар на първа класа остана без часовник — топузът и кукувицата на картинния часовник излетяха при удара, изпочупени бяха стъклените масички за шахмат, на трески бяха станали столове, смачкани от тежките фотьойли — въобще на много места си личеха здраво следите от тази наздравица между сушата и морето, при която МТЛ „Али Ботуш“ бе играл ролята на чаша.

Когато лайнерът вече се бе скрил зад хоризонта, капитан Първанов и бай Денчо, Алипи и Фердо тръгнаха да установяват щетите и да пишат протокол, за да не бъде начетен Първанов. Това бе може би една друга причина те да не забележат, че лайнерът е в открито море и че капитан Бакърджиев го няма.

Те се върнаха в бежовия бар почти в мига, когато могъщият трансокеански противошоков лайнер за втори път през този ден се вряза в пристанището, но пак не обърнаха внимание, защото бяха заети с по-важни проблеми.

Подобно кола на началник, чийто шофьор е отскочил невинно до село и сега се е върнал, МТЛ „Али Ботуш“ се бе прислонил на прежното си място и сякаш нищо не е било — чакаше капитана си. Има два начина да се постъпи в такива случаи: или да избухнеш, или да се престориш, че нищо не си забелязал, и капитан Бакърджиев реши, че ще постъпи и по двата начина.

Отначало той се престори, че нищо не е забелязал, покани Корделия Радивоевич пред себе си и се заизкачваха с доктор Танев по трапа. В последния миг на кея се появиха четирима старци с панамени шапки и куфарчета, единият от тях носеше нещо като флигорна. Но какво искаха те, не се разбра, защото лайнерът „Али Ботуш“ отново се разклати, и разпени мръсната вода на пристанището с могъщите си винтове.

Докато мислеха над всичките тези тревожни, страшни, напористи и необясними неща, капитан Бакърджиев и Танев отпиваха от златистото питие „Мартел“ и слушаха разказа на своята нова позната, капитан Корделия Радивоевич:

И заключил я този капитан Драйфус в каютата си и от радост, че я е спечелил, пил толкова много, че се наложило да спи на пода, понеже нямал сили да се качи в койката си. Така се радвал той през цялото плаване — все радостен и все пиян, докато после я загубил пак на барбут и трябвало Корделия да сподели леглото на друг капитан. Ала тя и тук запазила своята порядъчност и чест. И в тези нощи, в тези солени от сълзи и горест часове тя узряла за идеята да се поведе организирана борба от името на активните жени. Ужасите от тези нощи ще й дават сили да се бори до сетния си дъх за една чиста и свята, за една велика кауза. Според лея всичките злини на света идвали от това, че мъжете вече не са активни и търсят странични занимания, които водят до войни и прочие.

По неведоми пътища на асоциациите капитан Бакърджиев се сепна от алкохолния унес и си спомни своята невесела участ.

— Я потрайте малко да видим докъде сме стигнали!

Той опъна едно малко шнурче над главата си, шнурче с топузче. В кабината тутакси чисто, звънко и ясно, като новобранска клетва, прозвуча:

„… Донасям, че могъщият трансокеански лайнер «Али Ботуш» е станал гнездо на врагове, които се опитаха да потопят кораба. Всичко това откакто на кораба се качи един непознат с условно име Капитан Танев, който не фигурира в корабните списъци…“

Бай Денчо Денчев бе прехвърлил мислено през главата си целия команден състав, за да отдели годното от негодното, здравото от гнилото и така бе стигнал до извода, че едничките хора, на които може да се опре, са помощникът Еньо Захариев, електротехникът Гошо и двамата механици Сабри и Фернандо. Те бяха свои хора, съселяни, прости и надеждни, те все още не можеха да се нарадват на факта, че плават по море и ще могат да си купуват всичко от „Кореком“, та бяха напълно годни за всякаква дейност.

Когато бай Денчо довери на Захариев, че капитан Бакърджиев е предател, този не повярва.

— Та той ми е кръстник на мен, бай Денчо, как може така?

— Пред лицето на родината кръстници няма! — спокойно рече Денчо Денчев. — Така знам аз.

— Добре, ама как го виждаш… как ще го погледна в очите аз… Слушай, мен тая работа никак не ми е ясна…

— Един кораб е едно късче от родината, другари! — вълнуваше се капитан Денчев. — Не може да се позволи на гадовете да правят каквото си щат на палубата му…

Корабът се олюля и бай Денчо уплашено млъкна в очакване на следващи тласъци, но такива не последваха.

Могъщият трансокеански лайнер „Али Ботуш“ бе взет на абордаж от родния риболовен траулер „Петър Атанасов“ и тази несложна морска операция, бе извършена незабелязано, защото знаем какво ставаше в капитанската каюта, а видяхме с какво бе зает и бай Денчо Денчев. Точно в момента, когато той бранеше на думи малкия остров, наречен „Али Ботуш“, по нареждане на капитан Атанас Петров, командир на „Петър Атанасов“, бе започнало прехвърлянето на целия товар от замразена мерлуза на борда на могъщия трансокеански лайнер.

Овладяването на нови простори никога не минава така романтично, както ни се чини след години. От месеци насам капитан Атанас Петров се рееше със своя „Петър Атанасов“ из морските простори, пълен до козирката с прясно замразена мерлуза, и биеше радиограми, че планът за улов е преизпълнен с чест. В отговор на тези тържествени рапорти него го отпращаха ту към едно, ту към друго пристанище, за да търси мющерии, но мющерии за мерлузата, кой знае защо, не се явяваха. По едно време капитан Петров каза, че не му пука вече от нищо и ще изсипе мерлузата обратно в морето, ако не я приберат. Брегът се изплаши и нареди на легациите да намерят непременно клиенти за мерлузата, иначе ще пропадне тримесечният труд на целия екипаж на траулера. Добре, но точно по това време изгряваше звездата на естрадната певица Лиляна Поповска-Шмидовска и нашите легации работеха с пълна пара за осигуряване на концертни зали и подходящи отзиви за естрадното светило, станали бяха едва ли не пласьори на билети, та не можеше и дума да става за продажба на мерлуза.

То си е чисто карлуковска работа да кръстосваш океаните и да ловиш мерлуза, за да се чудиш после какво да я правиш, но за целите на нашето добросъвестно повествование сега е нужно да отбележим само, че докато подемните съоръжения прехвърляха огромните бали пакетирана риба, капитан бай Денчо Денчев вземаше своето важно решение да атакува. Той вече знаеше, че на кораба има вражеска агентура, че тя прехвърля хора, блъска кораба насам-натам и липсва най-елементарно единоначалие.

— Е, Еньо? А?

— Какво, бат’Денчо?

— И това ли е според теб нормално?

— Кое, бат’Денчо?

— Да се претоварват разни работи насред морето! Нормално ли е според теб?

— Корабът е български, бат’Денчо!

— Те това най ме съмнява, Еньо! Като е български, няма ли пристанища, та ще се товари в открито море? Еньо, дошел е, мойто момче, историческият момент! Мене слушай!

— Ма това е мерлузата, бат’Денчо, какъв исторически момент…

— Хайде сега, Еньо, да не се учим на революции. Моментът е сега! Ние сега или ще обезвредим врага, ще смачкаме това змийско гнездо, или гнездото ще ни смачка. Друг път няма! Готови ли сте?

— Готови — неуверено отвърна Еньо Захариев.

— Тогава — след мен! След мен, който милее за родината!

Той тръгна храбро напред, а останалите трима, милеейки малко по-колебливо и неуверено, тръгнаха, опирайки се по стените на коридора. За по-бързо те спряха асансьора и тръгнаха с него, но сега пък за беда асансьорът нещо спря между етажите и докато чакаха да дойде някой да им отвори, се поколебаха още веднаж, макар че за никакво колебание, не можем да говорим, когато е налице бай Денчо. И когато отвориха вратата и ги измъкнаха от асансьора, бай Денчо тутакси се изправи, извади револвера си и се провикна:

— Напред, който милее за родината! Напрееед!

Заговорниците стигнаха капитанската каюта и бай Денчо Денчев ритна силно вратата. Той я ритна, обаче тя не се отвори.

Мигът продължи да бъде исторически. Капитан бай Денчо натисна бравата, както изисква елементарната логика.

Бравата не се подчини и на логиката.

— Капитан Бакърджиев, вие сте арестуван! — Капитан бай Денчо рече тези страшни думи на ключалката и после наведе ухо, за да чуе ответа. И ответът бе:

— Я да се махаш оттам, че като ти изляза…

— Капитан Бакърджиев…

— Не съм Бакърджиев, а съм Бакърджиева! — рече отвътре капитанът.

— Все едно! Вие сте арестуван за разгром на кораба и други противонародни престъпления! Капитан Бакърджиев, предайте се!

Ответът на това предупреждение бе косвен, защото капитан Бакърджиев — знаем вече — обичаше да говори непряко:

— Бе няма ли кой да махне това говедо от вратата?

Бай Денчо го чу и се почувствува докачен. Политика, политика, ама като почнем и да се обиждаме лично… Та рече:

— Бакърджиев, майтапа настрани, ама аз тебе ще те очистя като най-мръсна гад!

Слънцето вече потъваше във вълните, а МТЛ „Али Ботуш“, тежко натоварен с мерлуза, глухонеми пасажери, бунтове и проблеми, стоеше все така замислено в течението, защото двигателите му бяха замлъкнали.

— Да бях отишъл да видя колекторните четки, а, бай Денчо? — рече по едно време жичкаджията Фернандо. — Сигурно затова спряха машините, защото колекторът им е свършил…

— Нищо няма да видиш! — най-строго рече бай Денчо. — Докато не се предадат тия вътре, никакво мърдане!

Така те останаха на поста си в хладната и влажна нощ. Така могъщият трансокеански лайнер остана без осветление, без течаща вода за тоалетни нужди, което — ще видим по-късно — има своите най-ужасни и неподозирани последици, а също така не е зле да предскажем още тук, че лайнерът попадна в сравнително неизследваното морско течение номер осем, което го отклони пък от курса му и го повлече по пътя си. Така бе и много пъти ще става така, когато един електротехник, който разбира от колектори, се заеме с онова, което не разбира. Както и по-късно, когато бе изпита течността (етиловият спирт) на главния компас, ще бъдат причинени големи главоболия на параходството от хора, които после ще питат: „Ама кой ги прави тия работи, холан?“