Хенинг Манкел
Момчето, което заспа под снега (23)

Написано в къщата до реката.

Казвам се Юел. Син съм на Самюел. Фамилното ми име е Гюстафсон. На стената в дома ни зад стъклена витрина има кораб — „Селестине“. Според мен напомня на „Баунти“. По реката, до която живеем, не минават кораби. В студените й води плават само дървени трупи. По бреговете й не растат палми. Само през лятото се появяват комари.

Двамата с баща ми ще заминем за остров Питкерн. Отсега не мога да кажа кога ще пристигнем, защото още не сме определили дата за тръгване. Най-вероятно след като се стопи снегът и се запролети. Поне така се надявам.

На Питкерн има ли сняг? От картата не личи. Ако има, ще си взема ските. За разлика от мен Самюел никак не умее да кара ски.

С него прочетохме за бунта, който сте вдигнали, и смятаме, че сте били прави. Жестокосърдечният капитан Блай не е проявил разбиране към нежеланието на екипажа да го последва. Представям си колко трудно е да напуснеш райско кътче, където жените се разхождат голи под прозрачните си туники. Флечър е бил герой. Мир на праха му.

Когато дойдем на остров Питкерн, възнамеряваме да останем да живеем там. Има ли нещо като пансион? Дано се намери евтино жилище, защото не разполагаме с много пари.

Самюел се чуди дали има училище. За мен обаче това не е толкова важно.

Самюел е дървосекач. Разбира си от работата. Ако на острова има гора, ще сече дървета там.

Аз, Юел Гюстафсон, все още разсъждавам детински, но поне не се пречкам.

Когато пристигнем, не възразявам някоя жена в прозрачна туника да изненада Самюел на брега.

А покрай него — и мен.