Хенинг Манкел
Момчето, което заспа под снега (9)

8

Юел се показа предпазливо зад ъгъла.

Ето я. Пресече улицата и тръгна по отсрещния тротоар. Изчака продавачката да стигне до изгорялото часовникарско ателие и се запромъква след нея. Тя спря до лавката. Юел не видя какво си купи. Докато я наблюдаваше зорко, изведнъж се сепна. Отсреща се зададе Самюел. Явно отиваше при Сара. Юел светкавично се шмугна зад купчина обгорени греди. След миг Самюел мина край него. „Изпуснах я“ — ядоса се момчето. Отново се спусна по улицата. До лавката нямаше никого. Спря пред прозорчето и си свали ръкавицата. Продавачът се казваше дядо Рюдин. От него Ото купуваше вестници, дето не се излагат на витрината, а стоят върху скрит рафт под тезгяха.

— Жената, която току-що се отби при теб, си изпусна ръкавицата — рече Юел.

— Остави я при мен — предложи Рюдин. — Сигурно ще се върне да си я вземе.

— Не, предпочитам да я настигна. Накъде тръгна? — попита Юел.

— Не видях.

Юел се огледа. От лавката се разклоняваха три улици. Ако тича, все ще открие по коя е поела жената. Избра най-широката улица към църквата. Извади късмет. Мярна силуета на продавачката, когато тя зави до старата аптека.

Отдъхна си.

Замалко да я изпусне. Какво друго да очакваш от родителите си, освен неприятности? Май бягството на мама Йени си имаше и известни предимства. Иначе сигурно би му причинила допълнително проблеми, а Самюел му създава достатъчно.

Продавачката тръгна към къщите по склона към реката. Явно живееше там или в Свенсвален — градче на няколко километра оттук. Не беше изключено и да се е настанила временно в пансиона „Ранк“. С това се изчерпваха всички възможности.

Тя спря до средната къща и влезе. Юел огледа сградата. След малко на втория етаж светна. Запита се дали не е отседнала у свой близък. За жалост не знаеше кой живее в тази къща. Или продавачката си бе купила собствено жилище?

Щом не бе отседнала в пансиона, значи е дошла тук задълго, а не само да гостува в Енстрьом. Юел пристъпваше от крак на крак, за да не измръзне. Ботушите го стягаха непоносимо. Покупката на нови обувки нямаше за кога да се отлага повече. Иначе щеше да окуцее.

Той пресече улицата и влезе през портата. Ако случайно някой съсед се заинтересува кого търси, ще попита за някой си Сверкер.

Огледа табелата с имената на живущите в сградата, но срещу втория етаж имаше само празно място. А тя живееше там. Нима продавачката няма име? Или иска да го запази в тайна? Сигурно портиерът просто не е намерил време да попълни името й, защото се е нанесла съвсем скоро, помисли си Юел. В долната част на таблото с имената на живущите имаше метални букви, с които да се изпишат имената. Юел едва устоя на изкушението да напише с тях срещу апартамента на втория етаж Саломе.

Добре че не го направи. Качи се по стълбите. Нарочно удряше пети, та съседите да не го помислят за промъкващ се крадец. На вратата на втория етаж висеше хартиена бележка, написана с червени букви. Наведе се да я прочете.

Матсон. Освен името имаше и някакъв ситен надпис в долния ъгъл. Въпреки оскъдното осветление на стълбището Юел прочете „Бакалницата на Енстрьом“.

Неочаквано вратата се отвори. Юел се стресна и отскочи назад. Единият му ботуш се бе развързал. Спъна се и се озова върху пода.

Пред него се появи продавачката, но не по прозрачна туника, а в кариран пеньоар. В ръка държеше метла.

— Нали се разбрахме за утре — изненада се тя.

Макар да се смути ужасно, Юел съобрази, че тя наистина говори на стокхолмски. Изправи се. „Какви ги върша? — изуми се той. — Това изобщо го няма в плана ми.“

— Уговорихме се за четвъртък, а днес е сряда — обясни тя.

Юел се мъчеше отчаяно да разбере какво има предвид тя.

Очаквала го е в сряда?

Неочаквано тя се изсмя. Юел не можеше да откъсне очи от алените й устни и бисерните зъби.

— Защо се стресна толкова? — поинтересува се тя. — Къде е каталогът с коледните списания?

Понякога, особено когато попадаше в трудни ситуации, Юел проявяваше завидна способност да мисли бързо. Изненадваше се от собственото си остроумие. От думите на жената се досети, че го е взела за другиго: вероятно за продавач на коледни списания.

— Явно съм се объркал — предпазливо отвърна той.

— А носиш ли каталога?

— Оставих го долу.

Сам се набута в задънена улица. Ами ако го накара да слезе и да го донесе? Какво ще прави тогава?

— Енстрьом не ти ли каза името ми?

— Да, но го забравих — смънка той.

Тя го изгледа леко намръщено.

— Енстрьом ме предупреди, че Алан е на шестнайсет. Ти едва ли имаш четиринайсет.

— Алан е брат ми — излъга Юел. — В момента е болен.

— А ти как се казваш?

— Юел.

— И си решил да го заместиш, но си объркал деня, така ли?

— Алан има треска и бълнуваше. Каза ми да дойда в сряда, а не в четвъртък.

— Много ли е зле?

— Навехнал си е коляното.

— От това вдига ли се температура?

— Да, ако живееш толкова на север.

— Ще се наложи утре да дойдеш пак — поклати глава тя. — Днес нямам време.

— Добре — веднага се съгласи Юел. — Утре ще дойда пак.

Тя затвори вратата. Юел се бе изпотил от напрежение. Завърза си ботуша. Тъкмо се канеше да тръгне по стълбите, но чу музика от апартамента. Ослуша се. Неподражаемият Елвис Пресли. „Хотел за разбити сърца“.

Юел заслиза по стълбите. Искаше му се да се върне, да позвъни на вратата и да я докосне още щом му отвори. Само при мисълта за това по тялото му полазиха тръпки.

На улицата погледна към прозореца й. Но нея я нямаше там. Тръгна право към къщи. Реши при Крингстрьом най-напред да научи песента „Хотел за разбити сърца“. Докато вървеше към къщи, душата му пееше. В такива щастливи мигове му се струваше, че се превръща в топка от радост. Представи си как продавачката се разхожда из жилището си в прозрачна туника и слуша Елвис.

Направо не беше за вярване колко добре мина всичко. А и Самюел отиде да спи при Сара. И това му се струваше чудесно. Така Юел щеше да се наслаждава на спокойствие вкъщи. Съблече си връхната дреха и яростно запрати ботушите в стената като наказание, задето му стискат. Отпусна се във фотьойла на баща си и пусна радиото. Лапна лулата на Самюел и я засмука. Тютюнът миришеше приятно, но веднъж, когато я запали и си дръпна от нея, му прилоша. Няколко пъти си купува по една цигара, за да опита, но вкусът го отвращаваше. Питаше се какво не му е наред. Защо не може да пуши като Ото? Следващата година ще си обещае да се научи.

Без да вади лулата от устата си, пусна радиото. Класическа музика от Ван Бетовен. В главата му обаче звучеше „Хотел за разбити сърца“ в изпълнение на Елвис ван Пресли.

„Хотелът на Херберт“ в изпълнение на Юел Гюстафсон.

Замисли се. Енстрьом явно се е разбрал с продавачката някой да й занесе каталога с коледните списания. Момче. За жалост не Юел, а някой си Алан, когото си представи като по-големия си брат. Юел се питаше колко ли души продават списания в градчето. Сигурно поне двайсет. Повечето — негови връстници. По-рано Юел също работеше като продавач на коледни списания, но тази година забрави да се отбие в книжарницата и да заяви желание да помага. Трябва непременно да вземе списанията от този Алан, който и да е той.

За целта се налагаше на следващата вечер да дебне пред къщата й и да измисли как да убеди момчето да му преотстъпи задълженията си. Вкъщи събираше монети в ламаринена кутийка. Ще я изпразни да провери какво е останало.

Юел остави лулата и отиде в стаята си. Самюел му подари ламаринената кутийка още когато беше съвсем малък. Някога вътре е имало пури. След всичките тези години Юел още усещаше уханието на тютюн. Държеше кутийката под леглото си. Там пускаше спестените си пари. Рядко се случваше да му остават. В кутийката имаше и няколко хубави пощенски марки от далечни земи, които Самюел бе посещавал по време на пътешествията си.

Юел извади кутийката и я отвори. Както очакваше, вътре нямаше почти никакви монети. Само три крони. Не знаеше дали ще стигнат да си „откупи“ правото да предлага коледни списания на продавачката на Енстрьом. Разтревожи се, но после съобрази, че понеже на драго сърце би се отказал от печалбата, ако успее да продаде няколко списания, всъщност ще предложи на Алан да свърши работата му напълно безплатно. Прибра кутийката под леглото. Успокои се, защото намери изход от затруднението си. Приближи се до прозореца. В тъмното не се виждаше дали има облаци. Върна се в кухнята и погледна термометъра навън: един градус над нулата. Нито прекалено топло, нито прекалено студено.

Довечера започва да се закалява.

Момчето, което се кани да продава коледни списания на жена в прозрачна туника, не може да е какво да е.

Самюел няма да забележи нищо. Нали ще остане да спи у Сара. Ако будилникът звънне достатъчно рано, Юел ще успее да стане от импровизираното си легло на открито и да го прибере в бараката. Още се колебаеше дали да сподели със Самюел намерението си да заздрави организма си. Съществуваше сериозен риск баща му да не го разбере и да му забрани да спи на двора. От друга страна обаче, Самюел често се хвалеше колко издръжлив бил на младини. Възхищаваше се на физически силните хора. Значи има вероятност Юел да успее да го убеди в ползата да спи на открито? Това би подобрило изкривяването на гръбнака му.

Юел седна във фотьойла на Самюел. По радиото мъж със стържещ глас говореше по наболял въпрос. Помъчи се да разбере за какво става дума. За крави и доилки. Започна да върти копчето за честотата. Разнесе се пращене, прекъсвано от време на време от ясни гласове или чужда музика. Юел се опитваше да отгатне на какъв език пеят.

Обзе го чувството, че пътува, без да става от фотьойла. Просто въртеше копчето и се пренасяше в далечни земи.

След известно време му омръзна и се върна на станцията за кравите. Мъжът продължаваше да обяснява как се доят. Юел се прозина. Клепачите му натежаха. Но още му се струваше рано да излезе навън и да си легне. До единайсет успя да остане буден. После се навлече с няколко ката дрехи и мушна будилника във вълнен чорап. Готово. Очакваше да заспи веднага щом изнесе леглото от бараката и легне.

Метна навития на руло дюшек и чаршафите на рамо и излезе навън. Посрещна го смразяващ студ. „Сигурно защото съм сънен“ — помисли си. Отвори вратата на бараката и извади леглото. Част от пружините бяха отпуснати. Юел се примири — така щеше да се закали още по-успешно.

Отначало възнамеряваше да постави леглото в тъмното зад бараката, за да не го види никой, но същевременно установи, че там уличната лампа разрежда мрака.

Приготви си постелята, провери дали будилникът в чорапа е навит и се мушна под завивката. Нахлупи две шапки на главата си и покри лицето си с шал.

Студът го пронизваше. Усещането да зъзнеш и да се взираш в небето му се стори странно. Сънят го обори. Зави се презглава. Постопли се. После заспа. Заваля сняг.