Хенинг Манкел
Момчето, което заспа под снега (6)

5

В деня след оздравяването му госпожа Недерщрьом погледна Юел, но не с укоризнен, разобличаващ поглед. Просто го попита дали е бил болен. Той кимна. Преди това изпяха сутрешния псалм. Юел затаи дъх, когато учителката седна зад хармониума и започна да натиска педалите. Струваше му се, че ако тръбите не подадат въздух, ще припадне. Хвана се с две ръце за чина, сякаш се вози в лодка, а срещу него се задава огромна вълна. Ева-Лиса — момичето до него, по-популярно с прякора Хрътката — се ухили. Едва ли подозираше нещо. Тя се смееше на най-незначителни неща. Стига Юел да стисне чина, и Хрътката беше готова да прихне.

Госпожа Недерщрьом обаче не показваше никакви признаци на мнителност. Това беше най-важното. Така тайното му посещение в училище щеше да си остане загадка, освен ако самият той не решеше някой ден да разбули мистерията, например когато навърши деветдесет през 2035-а. Тогава обаче госпожа Недерщрьом щеше отдавна да е умряла и да лежи под тежък надгробен камък като Ларш Улсон.

Учебният ден започна. И то доста добре. Първия час имаха география — любимия предмет на Юел. Обичаше да слуша, докато госпожа Недерщрьом разказва за далечни земи и хора. Този път тя преподаваше за скандинавските страни и урокът му се стори малко по-скучен, но въпреки това поглъщаше всяка дума на учителката. Сякаш и госпожа Недерщрьом се оживяваше в часовете по география.

Докато я слушаше, неочаквано го осени мисълта, че някога и тя е била млада и е седяла на ученически чин като него. Вероятно и тя е смятала географията за най-интересния предмет.

Юел трудно си представяше, че възрастните някога са били на неговите години. Особено що се отнася до татко Самюел. Беше разглеждал снимки на баща си като малък и въпреки това му се струваше странно. Все едно гледаше друг човек. Питаше се как ли ще се промени с времето той. Как ще изглежда в огледалото след петдесет години? А след сто? Представяше си как отива при фотограф през 2044-та — една година преди смъртта си. Старец с дълга бяла брада, но не и с превит гръб. Докато е жив, няма да позволи това да се случи. Беше го решил. Щеше да повтаря това новогодишно обещание всяка година.

Времето летеше. Ако учебният ден започнеше с урок по география, останалите часове сякаш се спускаха по ледена пързалка и се изтърколваха неусетно един след друг. Дори иначе скучните уроци по религия будеха интереса му. Днес, например, госпожа Недерщрьом им разказа как обезглавили Йоан Кръстител и поставили главата му върху тепсия, а Саломе танцувала и за награда получила главата му. Госпожа Недерщрьом обясни, че красавицата Саломе танцувала в ефирна туника. Какво точно означаваше това? „Сигурно танцьорката е била почти гола или тялото й е било прозрачно“ — предположи Юел. Хрътката започна да се киска. Юел взе реакцията й за потвърждение на предположението си.

Все по-често хвърляше крадешком поглед към съученичката си. Беше започнала да се променя. Растяха й гърди. Юел с мъка успяваше да преодолее желанието да я докосне. Изкушаваха го най-вече гърдите й. Понякога, докато се навеждаше да вземе нещо, се опитваше уж случайно да се допре до нея. Тя обаче беше винаги нащрек. Хрътката не само умееше да бяга по-бързо от всички останали. Можеше и да ръмжи, и да показва зъби. Юел се размечта за продавачката в магазина на Енстрьом. Представи си я как танцува в прозрачна туника зад тезгяха. Дебелите лелки наоколо не я виждат. Само Юел забелязва танца й. После се появява Енстрьом с поднос, обикновено отрупан с наденици. Сега обаче там се мъдри глава. Дебелите клиентки са слепи за случващото се. Единствен Юел вижда какво става. Главата има фуражка и прилича на Книф. Целият учебен ден се оказа недостатъчен за развихрилото се въображение на Юел. Звънецът би и някой го попита дали иска да поиграят в градината на Търговеца на коне. Навярно има достатъчно сняг за пързалка? Въпреки желанието да се позабавлява Юел отказа. Чакаше го неотложна задача. Помота се из училищния двор, докато Хрътката си замине, защото се канеше да ходи до нейната къща — там живееше човекът, свързан с начинанието му, и Юел предпочиташе съученичката му да не разбира, защото веднага щеше да се разбъбри. Освен отлична бегачка тя се славеше и като забележителна клюкарка. Юел пое по баира към дома на музиканта и известен донжуан Крингстрьом. Именно там смяташе да отиде. Крингстрьом беше плешив дебелак със собствен оркестър. Миналата година Юел го посети с намерението да се научи да свири на саксофон. Още си спомняше как го изгледа Крингстрьом — втренчено, с вдигнати на челото очила. Музикантът остана много изненадан, че Юел не предпочита да свири на китара като повечето си връстници.

Юел отиваше при Крингстрьом именно защото си бе променил решението: всеки истински крал на рока трябва да владее не саксофона, а китарата.

Докато изкачваше наклона, не видя Хрътката. Явно вече се бе прибрала. Юел все още се колебаеше кое поприще е по-подходящо за него: рок музикант или продавач на каравани? Музикалната кариера му се струваше доста по-забавна: ходиш по сцената с китара в ръце и ревеш парчето „Хрътка“ на Елвис Пресли в микрофона, а в краката ти крещи екзалтирана тълпа фенки, които искат да ти разкъсат дрехите.

Същевременно Юел си даваше сметка колко неприятно е никога да не те оставят на мира и постоянно да те снимат. Станеше ли като Елвис, нямаше да може да мечтае часове наред, свит в леглото.

Питаше се дали на рок звездите понякога им остава време за детски игри. Точно това го притесняваше. Не би могъл да живее само като възрастен.

Продажбата на каравани е съвсем друга работа.

Всъщност Самюел го наведе на тази мисъл една вечер, докато се хранеха. Юел още помнеше какво имаше за ядене: печена херинга. Съвсем предпазливо Юел попита баща си дали някога ще си купят кола.

— Съмнявам се — отвърна Самюел. — Но кой знае, може пък ти да измислиш как да спечелим достатъчно пари.

Юел веднага се възползва от ситуацията:

— Когато си пътувал с корабите, си вземал голяма заплата, нали?

— Не — поклати глава баща му. — Просто докато плавахме, нямаше за какво да харчим и затова се прибирахме със спестени пари.

Юел забеляза, че Самюел си спомни за Йени: нали се запознали, докато бил моряк. Лицето на баща му придоби угрижен вид и сякаш облак засенчи цялата му фигура. Самюел изглеждаше и някак ядосан. Понякога Юел се питаше дали баща му мрази мама Йени, задето го е напуснала и направила за срам в градчето.

Юел веднага смени темата и се върна на въпроса как се печелят много пари.

— Татко, кажи ми професия с голяма заплата — помоли той.

— Продавач на каравани.

Отговорът смая момчето.

Самюел обясни:

— След десетина година всеки швед ще има каравана, закачена за колата му. Който се заеме с продажба на каравани, ще стане богат.

„Значи ние никога няма да си купим каравана — горчиво си помисли Юел. — Освен ако не искаме да я теглим като два коня.“

За какво ти е каравана, щом не можеш да си купиш кола?

В този миг го връхлетя обичайният гняв — винаги се появяваше, щом нещо му припомнеше колко са зле с парите. Двамата със Самюел бяха пълни голтаци, макар да се говореше, че в Швеция вече няма бедни. После — както обикновено — гневът на Юел премина в угризения. Самюел се претрепваше от работа. Какво повече да направи?

След разговора в кухнята Юел дълго си блъска главата над думите на баща си. Осъзна, че единственият начин да се сдобият с кола е да продава каравани. Така ще си купят и каравана, вместо да я теглят като коне.

Чак след като изрече тържественото си обещание за следващата година, Юел се замисли сериозно над въпроса какъв иска да стане: рок звезда или продавач на каравани. Предстоеше му труден избор.

Най-голямата мъчнотия идваше от факта, че още не бе навършил четиринайсет. Щом законът забранява на момчетата на неговата възраст да карат мотопед, сигурно забранява и да продават каравани. А навярно има и възрастова граница за рок звезди? На колко години бе започнал кариерата си Елвис? Науми си да попита Крингстрьом. Кой друг ще знае по-добре от него? Е, той наистина ненавиждаше рокендрола и свиреше по-бавни и протяжни мелодии, наричани „слоу фокс“, но все щеше да му разкаже това-онова.

Юел изкачи баира. Там се намираше къщата на музиканта. Хрътката не се виждаше. Юел забеляза, че отпред е паркирана колата на Крингстрьом, с която возеше оркестъра си. Значи си беше вкъщи. Крингстрьом никога не излизаше без колата си. Навсякъде ходеше с нея. Дори до лавката отсреща.

Юел се качи по стълбите и позвъни. Крингстрьом отвори. Очилата му бяха вдигнати на челото, както винаги.

— Ти не идва ли при мен на уроци по саксофон? — попита недружелюбно домакинът. — А после се отказа.

Юел вече си бе подготвил отговор:

— Зъболекарят ми забрани да свиря на духови инструменти.

Това, разбира се, не беше вярно. Юел имаше здрави зъби. Крингстрьом обаче му повярва. Юел не се притесни, че го излъга. Има различни лъжи — благородни, коварни, както и лъжи, които не вредят никому и същевременно разрешават проблеми. Спестявайки истината, Юел предотврати навреме напълно излишни обяснения.

— Сега искам да ме научите да свиря на китара.

— Така си и знаех — отбеляза Крингстрьом. — Още преди една година си го помислих.

Крингстрьом го пусна да влезе. Юел сякаш се озова в кръстоска на музикален магазин с жилище. Накъдето и да погледнеш — само грамофонни плочи. Повечето — 78-оборотни, но от последното му идване тук се бяха появили и нови, 33-оборотни. Крингстрьом се отпусна в протрит фотьойл и посочи на Юел съседния стол. В цялото жилище момчето забеляза само още един стол в кухнята. Затова пък във всички стаи бяха пръснати пултове за ноти. Дори в банята. Крингстрьом непрекъснато учеше нови музикални партии. Дори докато се намираше в тоалетната.

— Как ти беше името? — попита той.

— Юел Гюстафсон.

Крингстрьом изглеждаше изненадан. Явно го бе забравил.

— И искаш да се научиш да свириш на китара?

— Обмислям кариера на рок звезда.

— Нима наричаш кариера онези безумни крясъци? — озадачи се музикантът.

— Елвис Пресли не крещи, а пее.

— Не споменавай този човек пред мен — махна раздразнено с ръка Крингстрьом. — Той само опорочава музикалния вкус на днешната младеж.

Юел осъзна, че е напълно безсмислено да му противоречи. Иначе рискуваше да го изгони. А най-важното беше да се научи да свири на китара.

— Значи ще ставаш рок звезда — недоволно заключи Крингстрьом. — Какво име си избра?

— Снежния Елвис — веднага отвърна Юел.

— Божичко! — възкликна Крингстрьом и поклати глава.

— Но на първо време държа да се науча да свиря — продължи момчето.

— Ще си помисля. Ела след няколко дни и ще поговорим.

Крингстрьом обясни, че в момента имал работа. Юел си тръгна и се спусна по наклона. Най-трудното мина. Крингстрьом едва ли ще му откаже. С времето Юел щеше да изкопчи от него всички тайни трикове как се става рок звезда. Ще го разпита за кариерата на Елвис Пресли.

Юел ускори крачка. Имаше още една важна задача, преди да се прибере вкъщи и да се заеме с вечерята. Искаше непременно да се отбие в магазина на Енстрьом, за да провери дали продавачката е там. Така ще се увери, че не е била само сън.

Както обикновено, в магазина завари тълпа блъскащи се лелки. Този път те не пречеха на Юел, защото не бе дошъл да пазарува. Тя беше там. Докато я гледаше крадешком, установи колко е красива. Веднага си я представи как танцува в прозрачна туника. В тялото му лумна огън. Още не можеше да разбере какво става с него в такива моменти. Рано или късно щеше да се принуди да поговори за това със Самюел, макар да не очакваше задоволителен отговор от баща си.

Така или иначе продавачката се оказа истинска. Юел още не бе научил името й, но и това щеше да стане. Щеше да разбере и къде живее.

Една от дебелите лелки го блъсна по невнимание.

— Внимавай къде вървиш — смъмри го тя. — Защо си застанал точно зад гърба ми?

— Хленчиш като хрътка — отвърна нагло Юел с текста от песента на Елвис и излезе от магазина.

Забърза към къщи. Денят мина чудесно. Свърши всичко запланувано. Още утре ще започне да следи новата продавачка на Енстрьом.

Но преди това го чакаше много важно задължение: да се срещне с Йертрюд. Тя живееше в малка къща отвъд реката и нямаше нос. Реши да я посети още същата вечер.