Ричард Дейна
Две години в кубрика (3)

Глава III
Корабни задължения

Тъй като сега времето се задържа хубаво, без никакво произшествие да наруши равномерността на живота ни, може би това е най-подходящото място да опиша задълженията, реда и обичаите на борда на американските търговски кораби, на които нашият бе достоен представител.

Капитанът, на първо място, е всевластен господар. Той не дава вахта, идва и си отива, когато си иска, не отговаря пред никого, а изисква подчинение във всичко, без питане дори и от страна на старши помощника. Той има власт да лишава помощниците си от изпълняване на задълженията им и дори да ги разжалва, и да ги накара да изпълняват задълженията на моряците от кубрика. Когато на борда няма пътници или търговски служители, както бе на нашия съд, той има за другар само собственото си достойнство и малко други удоволствия, освен ако не се различава от повечето си събратя и не надхвърля съзнанието, че притежава върховна власт, която понякога упражнява.

Министър-председател, официален изпълнител на властта и действуващ и надзираващ офицер е старши помощникът. Той е първи офицер, боцман, навигатор и интендант. Капитанът му казва какво иска да бъде направено и му оставя грижите по надзора, разпределението на работата и отговорността за доброто й изпълнение. Помощникът (както си го наричат) води също корабния дневник, за който отговаря пред собствениците и застрахователите, и се грижи за товаренето, съхраняването и предаването на стоката. Той е също така ех officio^[1] шегобиецът на екипажа, тъй като капитанът не благоволява да се шегува с моряците, а на втория помощник никой не обръща внимание, така че когато помощникът намери за уместно да забавлява „народа“ с някоя груба шега или малко здрав хумор, всеки се чувствува длъжен да се засмее.

Вторият помощник има пословично кучешка съдба. Той не е нито началство, нито обикновен моряк. Длъжен е да се катери по мачтите и да рифова и скатава ветрила, да си топи ръцете в катрана и смазката заедно с останалите и моряците не го уважават много. Екипажът го нарича „моряшки келнер“, тъй като той трябва да снабдява моряците с непресукано въже, върви и всички други материали, необходими в работата им, и държи ключ от боцманската магазия, което влече след себе си раздаване на дъски за работа, шила за заплитане на въжета и т.н., и т.н. Капитанът иска от него да пази авторитета си и да изисква подчинение, а в същото време го държи на разстояние от помощника и го задължава да работи заедно с екипажа. Той е човек, комуто се дава малко и от когото се иска много. Заплатата му е обикновено двойно по-висока от тази на обикновените моряци и се храни и спи в каюта, но е длъжен да бъде на палубата почти през цялото си свободно време и да яде на „втората маса“ — с други думи, да се храни с това, което остане от капитана и старши помощника.

Стюардът слугува на капитана и държи ключа от склада за продукти, до който не се допуска никой, дори и самият помощник. Тази привилегия обикновено превръща помощника в негов враг, тъй като последния не обича на кораба да има някой извън пълния му контрол. От друга страна, екипажът не го смята за свой човек, така че е оставен на милостта на капитана.

Готвачът, чиято титла е „докторът“, е покровителят на екипажа и тези, които са спечелили благоволението му, могат да си сушат мокрите ръкавици и чорапи в камбуза^[2] и да си палят там лулите по време на нощните вахти. Тези две особи, заедно с дърводелеца и платнаря (ако има такъв), не носят вахта и тъй като са цял ден на работа, им се разрешава да спят нощем в помещението, освен ако всички моряци не са свикани на палубата.

Екипажът е разделен на две команди, колкото се може по-равностойни една на друга, наречени вахти. От тях старши помощникът командува тази от левия борд, а вторият помощник — от десния. Те си разпределят времето, през което са дежурни или свободни, или, както се казва, са на палубата или долу през четири часа. Трите нощни вахти се наричат първа, средна и сутрешна вахта. Ако например старши помощникът с командата от левия борд носят първата нощна вахта от осем до дванадесет, в полунощ командата от десния борд и вторият помощник се качват на палубата, а командата от левия борд и старши помощникът слизат долу до четири сутринта, когато отново идват на палубата и остават там до осем. Тъй като вахтените от левия борд ще са стояли осем от дванадесет часа на палубата, а тези от десния борд ще са били четири часа, първите са свободни от дежурство или, с други думи, „предобедната вахта е долу“ от осем до дванадесет часа на обяд. На военните кораби и на някои от търговските тази смяна на вахтите се поддържа през цялото денонощие и се нарича „вахта-вахта“ но на нашия, както на повечето търговски кораби, всички бяхме „на палубата“ от дванадесет часа до стъмване, освен в много лошо време, когато се налагаше „вахта-вахта“.

За тези, които никога не са били на море, ще бъде може би нужно да се даде обяснение на „кучешките вахти“. Тяхната цел е да въртят вахтите всяка вечер, така че една и съща команда да не бъде на палубата през едни и същи часове по време на цялото пътуване. За да стане това, вахтата от четири до осем часа вечерта се разделя на две полувахти, едната от четири до шест, а другата от шест до осем. По този начин денонощието се разделя на седем вахти вместо на шест и така часовете се въртят всяка вечер. Тъй като кучешките вахти се падат до здрач, след като работният ден е приключил и преди да е застъпила нощната вахта, това са вахтите, по време на които всички са на палубата. Тук е капитанът, който се разхожда по наветрената страна на юта, старши помощникът по подветрената, а вторият помощник — край наветрената страна на входния трап.

Стюардът е свършил работата си и е дошъл да пуши лулата си в камбуза заедно с готвача. Моряците от екипажа са насядали по брашпила^[3] или са налягали по носовата палуба — те пушат, пеят или си разказват истории. В осем часа бият осем склянки, хвърля се лагът, вахтата застъпва, кърмчията се сменя, камбузът се затваря и свободните от вахта слизат долу.

Сутринта започва с появата на дежурната вахта на зазоряване, след което започва миене, търкане и бърсане на палубите. Тази работа, заедно с напълването на голямата бъчва с прясна вода и навиването на въжетата, обикновено заема времето до седемте склянки (седем и половина часа), когато всички моряци получават закуска. В осем започва работата за деня, която трае до заник-слънце, с изключение на един час за обяд.

Преди да свърша с обясненията си, ще бъде може би добре да опиша „работата за деня“ и да поправя една грешна представа за моряшкия живот, която се шири сред хората от сушата. Няма нищо по-обикновено от това да казват: „Че каква работа имат моряците по време на плаване? Какво намират да правят?“ Тази грешка е естествена и тъй като се прави често, всеки моряк е заинтересуван да бъде поправена. На първо място, корабната дисциплина повелява всеки да работи нещо, когато е на палубата, освен нощем или в неделя. По всяко друго време е невъзможно да видите моряк на добре командуван кораб, който да мързелува по палубата, да е седнал или да се е надвесил през борда. На командния състав се пада задължението да намира работа на всеки, дори и когато не остава нищо друго за вършене освен да се стърже ръждата по котвените вериги. Няма щатски затвор, в който да изкарват затворниците по-редовно на работа и да ги следят така внимателно. По време на дежурство не са разрешени никакви разговори сред екипажа и макар често моряците да разговарят помежду си, когато са по мачтите или близо един до друг, винаги млъкват, щом приближи началство. Що се отнася до работата, която моряците трябва да вършат, тя трудно може да се разбере от човек, който не е бил на кораб. Когато за пръв път излязохме от пристанище и видях, че в продължение на една-две седмици ни караха непрекъснато да работим, си мислех, че подготвяме кораба за плаване, че това скоро ще свърши и не ще ни остане нищо друго да правим освен да го управляваме; ала открих, че тази работа продължи така две години и в края на тези две години имаше още толкова за вършене. Както често казват, корабът е като дамски часовник — вечно е повреден. Когато се излиза отначало от пристанище, трябва да се постави такелаж за лиселите, да се прогони подвижният такелаж, това, което не е годно по него, да се свали и да се замени с ново. После трябва да се прегледа, подмени и поправи по хиляди начини неподвижният такелаж, а където някои от безбройните въжета или реи се трият о него и го износват, трябва да се поставят защитни чохли, шини и намотки. Намотките се правят от всякакви въжа — пресукани, непресукани, разни върви и канапи. Само свалянето, поставянето и поправянето им може да осигури постоянна работа за един-двама души на кораба през работните часове на цяло едно пътуване.

Другото, което трябва да се има пред вид е, че всички „помощни материали“, използвани на борда — непресукано въже, върви, канапи и т.н., и т.н., — се изработват на кораба. Корабособствениците купуват невероятни количества вехти въжа, които моряците разплитат, а след това завързват отделните краища и навиват вървите на кълбета. Тези върви се използват постоянно за най-различни цели, като преобладаващата част се преработва в непресукано въже. За целта всеки кораб е снабден с въжарски „чекрък“, който е много прост и се състои от колело и вретено. В тих ден неговото въртене се чува непрестанно. През по-голяма част от деня по трима души винаги са заети с изтегляне и завързване на върви и правене на непресукано въже.

Друг начин за намиране работа на моряците е притягането на такелажа. Когато стоящият такелаж се отпусне някъде (което става постоянно), бензелите^[4] и чохлите трябва да се свалят, талите^[5] да се натегнат, а след като такелажът се изпъне добре, да се поставят обратно бензелите, чохлите, което е много „приятно“ занимание. Освен това различните части на кораба са така свързани, че много рядко може да се бутне едно въже, без да се промени нещо в друго. Не може да се притегне назад мачта посредством бакщаговете^[6], без да се отпуснат предните щагове и т.н., и т.н. Ако към това се прибави и калафатенето, смазването, лакирането, боядисването, стърженето и търкането, което се извършва в течение на дългото пътуване, в добавка към нощните вахти, рифоването, скатаването, нагласяването на ветрила, подготвянето и поставянето им, дърпането, вдигането и катеренето във всевъзможни посоки, човек едва ли би могъл да запита: „Какво ли намират да правят моряците по време на плаване?“

Ако след целия този труд — след като са излагали живота и телата си на буря, дъжд и студ,

когато мечката със бозки празни,

вълкът постал и гладната лъвица

си пазят суха козината…^[7]

търговците и капитаните сметнат, че моряците не са заслужили своите дванадесет долара на месец (от които се и обличат), соленото говеждо и коравия хляб, те ги карат да чепкат въжета — ad infinitum^[8]. До това обикновено се прибягва през дъждовни дни, защото тогава не върви да се работи по такелажа. Когато дъждът се лее като из ведро, вместо да оставят моряците да стоят на сушина и да си приказват, разпращат ги из кораба и ги карат да чепкат въжа. Виждал съм въжа за чепкане, поставени на различни места, за да не мързелуват моряците в паузите между честите шквалове, когато се пресича екваторът. Някои капитани се стараят толкова, много да намират работа на екипажа, че на кораб, напълно стегнат за плаване, нареждат да се изчуква ръждата по котвите и да се стържат котвените вериги. „Филаделфийският катехизис“ е:

Шест дена работи и по цял ден се труди,

а на седмия палубите търкай и веригите стържи.

Този вид работа, разбира се, не се върши около нос Хорн, нос Добра надежда и в крайните северни и южни ширини. Аз обаче съм виждал да се мият палуби, когато водата би замръзвала, ако беше сладка. Изкарвали са ни на работа облечени с дебели куртки и с вкочанените си ръце едва сме държали свайките^[9].

Тук се отклоних от хода на разказа си, за да може всеки, който чете това, да си създаде колкото се може по-правилна представа за живота и задълженията на моряците. Използвах това място, тъй като за известно време животът ни не бе нищо друго освен неизменното повторение на тези задължения, които е най-добре да се опишат заедно.