Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- And No Birds Sang, 1979 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Соня Кънева, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Karel(2023)
Издание:
Автор: Фарли Моуът
Заглавие: И птиците не пееха
Преводач: Соня Кънева
Година на превод: 1984
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Партиздат
Град на издателя: София
Година на издаване: 1984
Тип: роман
Националност: канадска (не е указано)
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново
Излязла от печат: м. юли
Редактор: Емилия Масларова
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Тодор Бъчваров
Художник: Александър Хачатурян
Коректор: Тотка Бамчевачова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4963
История
- —Добавяне
Антиепилог
Казаха ми, че книгата трябвало да има епилог — че свършвала твърде ненадейно и че е необходимо да обясня защо съм я написал. Моят издател е твърдо убеден в това — но аз се съмнявам.
Струва ми се, че един епилог би осквернил паметта на загиналите, чийто край бе несъмнено смъртта. Има ли някакво значение, че в началото на януари 1944 година напуснах полка, за да се прехвърля на една презирана по-рано служба в Щаба на бригадата? Че оттам нататък войната бе за мен в най-добрия случай антикулминация и в най-лошия — кошмарна шега?
И все пак необходимо ли е надълго и нашироко да обяснявам причината, поради която реших да напиша спомените си за събития, станали преди тридесет и пет години? Може би.
Нека да кажа тогава, че написах тази книга с твърдото убеждение, че никога не е имало и не може да има „добра“ война. Моята беше от сравнително добрите (стига, разбира се, подобни бедствия да могат да са добри) и въпреки това бе ужасна, кошмарна. Толкова ужасна, че през тези три десетилетия пазех ужасния спомен за нея, грижливо обвит в защитната пелена на забравата, и щях да съм много доволен да го бях оставил заровен там… но не издържах, защото Прастарата лъжа — временно поставена под съмнение от разгрома във Виетнам, пак печели поддръжници; шепот, който скоро току-виж се превърнал в пронизителен вик, тласкащ ни отново към кървава касапница.
Dulce et decorum est pro patria mori[1].
Пръкнала се в Ада, много преди Омир да я освети, и оттогава отпратила толкова хора към лудост и разруха, тази Прастара лъжа трябва да бъде низвергната.
И ако книги като моята трябва да имат специална цел… то нека тази цел бъде такава.