Пол Скарон
Жодле (5) (или Господарят слуга (Комедия))

Първа сцена

 

ЛУКРЕЦИЯ

Любезният ви тон мен доста ме смущава,

1220 прекрасна Изабел… Аз вече заминавам.

 

ИЗАБЕЛА

Да ни напуснете, туй няма да е честно,

а пък и старият не се подвежда лесно.

Той всичко схваща в миг, надява се дори

вас с брат ви още днес да може да сдобри

1225 без трудности… Дано не съм се заблудила.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Единствено смъртта би моя брат склонила.

От мен, нещастната, се бързо отървете,

че на годежа яд ще има да берете.

За дон Хуан сега ще отбележа само,

1230 че външният му вид не скрива същността му.

 

ИЗАБЕЛА

Той идва. Моля ви, тозчас се оттеглете,

по този коридор в градината идете;

и аз ще дойда там, щом се освободя,

но първо дон Хуан оттук ще проследя.

Втора сцена

ЖОДЛЕ, сам, чистейки си зъбите:

1235 Честта ми, зъбки мои, изчистени ви иска,

че ако ви загубя, голям ще бъде рискът.

По принцип чесън аз бих предпочел пред лука.

Ако изискан мъж случайно дойде тука

и аз, преди това, съм доста чесън ял,

1240 той миризмата ми едва би изтърпял

и, хващайки се за корема, намусен би си казал:

„Това е непристойно! Съвсем съм отвратен.“

О, Господи, бъди благословен,

че с тоз недъг си ме белязал:

1245 заради чесъна пристойността зарязах.

Честта ми, зъбки мои, изчистени ви иска,

че ако ви загубя, голям ще бъде рискът.

Съдбата е безспорен спец,

щом е направила от мен такъв подлец,

1250 когото нищо нивга не обижда.

И не случайно аз в един мерзавец виждам

човек със по-голям късмет

от този на църковния прелат

или на принца в кралския палат.

1255 И да го хвърлите на смет,

негодникът ще бъде разпознат.

Честта ми, зъбки мои, изчистени ви иска,

че ако ви загубя, голям ще бъде рискът.

Щом дойде ми на ум, макар и за момент,

1260 че тялото ми е обречено на тлен,

туй тяло, във което гордостта

съжителства със мъдростта,

от смъртен страх съм мигом вцепенен.

Ако в лицето плеснат те с ръка

1265 нима обидата ще е такава,

че на дуел да се със някого сражаваш?

Ще сториш страшна глупост, постъпиш ли така.

Честта ми, зъбки мои, изчистени ви иска,

че ако ви загубя, голям ще бъде рискът.

1270 Ако бръснар лика ти с бръснача си допре

(а той си е магаре, негодник и скубач —

това от всеки знае се добре),

та щом бръснар допре до твоя лик бръснач,

човешкия ти вид съсипва той,

1275 но ти не почваш с него бой,

пък от един плесник надаваш вой,

припадаш и се разгневяваш.

Нима убит_ от _бит не различаваш?

Честта ми, зъбки мои, изчистени ви иска,

1280 че ако ви загубя, голям ще бъде рискът.

За мене по̀ не струва от хилаво добиче,

тоз, който нищо друго не обича

освен умело да върти рапира,

със кон да галопира

1285 или със пистолет да се развлича.

Та да прибягваме ли до дуел,

когато някой с нещо ни засяга,

след като знаем, че светът е счел,

че може да решава тез спорове с тояга.

1290 Честта ми, зъбки мои, изчистени ви иска,

че ако ви загубя, голям ще бъде рискът.

О, лъвове ръмжащи, във вас гневът говори

и изяснява щателно нещата

и във града, и сред полята.

1295 Припомням ви, сеньори,

че по-охотно се изяда

един плесник, а не хиляда.

Ако един плесник не е позор за вас,

чест липсва ви. Е как ще знаете тогаз

1300 кои от мъртвите са в рая или в ада?

Честта ми, зъбки мои, изчистени ви иска,

че ако ви загубя, голям ще бъде рискът.

Трета сцена

 

БЕАТРИС, държейки ключ:

Любезни, Дон Хуан, търсиха ви навред.

 

ЖОДЛЕ

Та аз не съм се крил… Със нещо бях зает.

1305 Че кой ли търси мен?

 

БЕАТРИС

                                        Май трима досега:

и племенникът ви, и вашият слуга,

и тъстът…

 

ЖОДЛЕ

Тъкмо бях с един готвач прочут

и с него ядохме солен говежди бут

със чесън — от сантал бе по-ароматичен.

1310 Какъв е този ключ.

 

БЕАТРИС

                                За стаята ви. Лично

от Дон Фернандо бе за вас определена —

широка е и е разкошно натъкмена.

 

ЖОДЛЕ

Защо така реши?

 

БЕАТРИС

                        От клюки се страхува.

Че зет му засега не бива да нощува

1315 във близост с Изабел…

 

ЖОДЛЕ

                                        Ах, скъпа Беатрис,

обичам ви безкрай. Не е туй мой каприз,

че във сърцето ми, откакто аз се знам,

към Беатрисите гори любовен плам.

 

БЕАТРИС

По Донхуаните отдавна аз си падам,

1320 щом тук пристигнахте, по вас аз взех да страдам.

 

ЖОДЛЕ

Дано е Господ с мен!

 

БЕАТРИС, подавайки му ключа:

                                        Но ключа си вземете.

 

ЖОДЛЕ

Ами защо дотам да не ме заведете?

 

БЕАТРИС

Е, хайде, че натам поемам аз веднага.

 

ЖОДЛЕ, задържайки я:

Ах, изкусителко, не можеш ми избяга.

Четвърта сцена

ЖОДЛЕ, на Беатрис, която изчезва:

1325 Но стига. Трябва ли по вас да пламенея,

щом вие сте за мен неуловима фея?

Пета сцена

 

ИЗАБЕЛА

Я гледай, Дон Хуан след Беатрис как тича!

 

ЖОДЛЕ

Аз просто с туй целя ума си да развличам.

 

ИЗАБЕЛА

Пък аз ви смятах за сърцат, за куражлия.

 

ЖОДЛЕ

1330 Минава с възрастта таз детска заплесия.

 

ИЗАБЕЛА

Не ми се ще да съм със лошо впечатление

от вас и с нещо в мен да будите съмнение.

 

ЖОДЛЕ

Щом трябва ти съпруг, търси си друга сгода,

по-важна е за мен днес госпожа Природа

1335 Обрекъл съм й аз душата си отколе,

какво, че някой бил от нея недоволен.

 

ИЗАБЕЛА

За да не ви гневя, оттеглям се тозчас.

 

ЖОДЛЕ

Красавице, това очаква се от вас.

Шеста сцена

ЖОДЛЕ

Постъпих зле. Нали бе видно отнапред,

1340 че нейното сърце не е от бучка лед.

От Аристотел знам, че нивга на жената

не моли се мъжът, че трябва за косата

той да я улови, врата й да извие,

а щом наложи се, шамар да й зашие;

1345 не стига ли шамар, с юмрук си послужи,

юмрукът щом е слаб, тояга приложи.

Висш дълг е на мъжа жена си да притиска

тъй, че да прави тя каквото той поиска.

Но… идва цензор лош — по-лош от всеки друг.

Седма сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

1350 Навсъде, дон Хуан, ви търсих.

 

ЖОДЛЕ

                                                                Аз съм тук,

любезни, дон Фернандо, готов да служа вам.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Ами къде ли е Жодле?

 

ЖОДЛЕ

                                        Сега не знам,

но ще го доведа до края на тоз ден.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Ще ви предложа план, макар и убеден,

1355 че много труден е.

 

ЖОДЛЕ

                                        Какъв е той?

 

ДОН ФЕРНАНДО

                                        Веднага

би трябвало, уви…

 

ЖОДЛЕ

                                Щом толкоз се налага…

 

ДОН ФЕРНАНДО

… да сте извън града.

 

ЖОДЛЕ

                                        На мен ми туй не пречи.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Дуел ви чака там.

 

ЖОДЛЕ

                                Това е лошо вече…

Опасно е за мен, обаче бих склонил,

1360 ако със туй на вас полезен бих ви бил.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Нанесена ви е обида непростима.

 

ЖОДЛЕ

Как може дон Фернандо в главата ум да има,

а да говори с мен като обезумял.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Спокойно, дон Хуан. Как впрочем сте разбрал,

1365 че съм лишен от ум във този случай аз?

 

ЖОДЛЕ

Та за обиди ли в такъв напрегнат час

ще ми говорите!… И пет пари не давам…

 

ДОН ФЕРНАНДО

Напомням ви, че аз дълга си изпълнявам.

И вие ако тъй на вашия държите,

1370 избягвайте на друг това да доверите,

а още днеска меч в ръката си стиснете

и със убиеца на брат си се срещнете.

Неволно или не, той брат ви е убил

в една нощ тъмна… Кой друг би му отмъстил?

 

ЖОДЛЕ

1375 Туй става нощем?

 

ДОН ФЕРНАНДО

                                        Да.

 

ЖОДЛЕ

                                                Друг нека отмъсти!

Щом сръчно през нощта той остър меч върти,

то с мене през деня ще свърши триж по-лесно.

Ще трябва, дон Фернандо, да си признаем честно,

че тоз престъпник е дотолкова умел

1380 и толкоз е дързък е, че може на дуел

мнозина моя род да повали завчас.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Аз мисля, че кураж не липсва днес на вас?

 

ЖОДЛЕ

О, да, във тоз момент се чувствам куражлия,

ала кажете ми къде да го открия.

1385 Дали е нейде тук или пък е на път?

И как се казва той? Къде му е домът?

 

ДОН ФЕРНАНДО

На дон Луис ли?

 

ЖОДЛЕ

                                Не, и дума да не става!

Със племенника ви не ще се аз сражавам.

Родът ви е прочут, от всички е ценен

1390 и тъй като респект извиква и у мен,

пред дон Луис днес бих желал да коленича

от уважение и бих го заобичал.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Той вам е причинил и друго огорчение,

а според мен и то изисква отмъщение —

1395 оплака ми се днес от него и сестра ви.

 

ЖОДЛЕ

Той и на нея зло навярно е направил,

обаче аз пред Бог съм твърда клетва дал,

че заради жени не влизам във скандал.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Вас явно ви е страх — това не ви приляга.

 

ЖОДЛЕ

1400 И тъй да е, нима туй тъста ми засяга?

 

ДОН ФЕРНАНДО

Напротив, лично мен засяга ме то много.

 

ЖОДЛЕ

Тъст злобен и свадлив, тъст, който съди строго,

тъст, зажаднял за кръв, за ядно отмъщение,

тъст, който тика ме да върша престъпление.

1405 Нещастният ви зет, какво ви е той сторил,

че неговата кръв да се пролее скоро?

Дали пък Велзевул не ви вас подстрекава

да будите в мен мъст? Дано ви мир не дава!

Не просто тласкате към човекоубийство,

1410 днес вашите сплетни целят зетоубийство,

целят да стане то сега, преди софрата.

Сеньор, не е ли туй върхът на лошотата?

 

ДОН ФЕРНАНДО

Но вашият слуга се врече току-що

заради вас във бой да влезе.

 

ЖОДЛЕ

                                                        Че защо

1415 да не го стори той? Аз бих го поощрил.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Зарад сестра и брат не бихте ли се бил?

 

 

ЖОДЛЕ

За да участваш в бой е нужно настървение,

а то ми липсва днес — не съм във настроение.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Аз мислех, че сте смел, но явно съм се лъгал.

 

ЖОДЛЕ

1420 Когато с остър меч врагът ми ме наръга,

дали ще са добре сестра ми, моят брат?

Хей, тъст, човек, маймун, спри, че ме хваща яд!

 

ДОН ФЕРНАНДО

Я другаде в Мадрид жена си потърсете.

 

ЖОДЛЕ

А вие някой Сид тогаз предпочетете,

1425 хем с меч да ви срази, хем да ви стане зет.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Очаквайте от мен омраза занапред,

пъзливецо! Такъв друг няма в този свят.

 

ЖОДЛЕ

О, Дон Фернандо, аз, макар че сте зъбат,

на лютия ви нрав ще съм заклет слуга,

1430 такъв и с щерка ви ще бъда отсега.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Но не и аз! Държа тозчас да си вървиш

и знай, че скъпо ти на мене ще платиш.

Осма сцена

 

ДОН ХУАН

Ядосан сте, сеньор. Защо, уви, такъв сте?

 

ДОН ФЕРНАНДО

Тоз неудачен зет!

 

ЖОДЛЕ

                                Я по-учтиво, тъсте!

Девета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

1435 Ще трябва да държим тоз зет от нас далече.

Безспирно спори с мен… Току-що той ми рече,

че за обидата не търсел отмъщение

и че по-склонен бил да има помирение.

Като добър слуга на господар плашлив,

1440 внушете му да е по-малко отстъпчив,

да бъде убеден, че трябва като мъж

да действа в случая, да е поне веднъж

корав, непримирим, да се държи достойно,

понеже дон Луис обидил го е двойно.

1445 Противникът му е със мощ неоспорима,

но пък обидата нима е поносима?

                Към господаря си грижлив се покажете,

Жодле, и мъжество в душата му вдъхнете.

Аз знам добре кога и как да реагирам,

1450 обаче родов дълг в тоз случай ме възпира.

Но дон Фернандо днес постъпил би различно,

ако от дон Луис обиден беше лично.

Юначност трябва той да прояви тоз път!

Врагът му чака го на онзи кръстопът

1455 и май си е втълпил, че му внушава страх.

Ще го предупредя.

 

ДОН ХУАН.

                                Уви, аз не разбрах

той точно за какво да търси отмъщение.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Той идва. Вие сам от него обяснение

ще чуете.

Десета сцена

 

ДОН ХУАН

                Жодле, Държа да уточним

1460 днес още за какво ще трябва да мъстим.

 

ЖОДЛЕ

Отиде ли си?

 

ДОН ХУАН

                        Да, замина си.

 

ЖОДЛЕ

                                                Прекрасно!

Преди минути той ядоса ме ужасно.

Сеньор, аз мисля, че достатъчно се крихме.

Да спрем! Не бих желал да ставаме за присмех,

1465 че дон Луис със нас би се погаврил даже.

Подсторвахте ли го?

 

ДОН ХУАН

                                        О, да, но без да кажа,

че аз съм дон Хуан. От тебе не бих скрил,

Жодле, че тези дни съвсем си бях втълпил,

че този ухажор задиря Изабела,

1470 щом във салона си тя беше го приела.

Признавам си, че бях дотолкова ядосан,

че вече бях готов меч с него да кръстосам.

И ако тоз дуел склоних да се отложи,

то беше, тъй като сам прецених, че може

1475 да стане нещо тук, което засега

в ума ми се върти, и питам се кога

ще разбера дали то мен ще наскърби

или пък разгневи. Кой знае? Да не би

това от Беатрис да дойде? Вярвам само,

1480 че Изабела в тез истории пръст няма.

 

ЖОДЛЕ

Дали единствено за ревност се касае,

сеньор? От друго май умът ви се терзае,

освен туй дон Луис посегна на честта ви.

Аз ясно тез неща не мога ви представи,

1485 че всеки с нещо все ги преувеличава

и затова, уви, се трудно проумяват.

 

ДОН ХУАН

Не си прави труда. Аз вече вниквам в тях.

Сполитат ме беди, но мен не ме е страх —

тъй става тези дни, тъй бе и преди време.

1490 Кой е в течение?

 

ЖОДЛЕ

                                Май всеки.

 

ДОН ХУАН

                                                Яд обзе ме!

Така съм разгневен. Осланям се на вас.

А дон Фернандо, той дали е против нас?

 

ЖОДЛЕ

Със дон Луис кръвта го свързва, ала той

държи се спрямо вас съвсем като със свой

1495 и иска дон Луис днес удовлетворение

да ви даде. И той ме чака с нетърпение,

уж аз съм дон Хуан.

 

ДОН ХУАН

                                Ще го сразя от раз.

Но уличен дуел не ще приема аз.

Играчка е за мен двубоят на паважа,

1500 там аз не бих се бил и искам да ти кажа,

че ако търся мъст, държа това да стане

извън града — нали тъй става във Испания.

В противното не ща да бъда убеждаван,

по принцип аз такъв двубой не одобрявам,

1505 но ако в някой дом възможност ни дадат…

 

ЖОДЛЕ

Почакайте, аз знам един удобен кът —

във джоба имам ключ за стаята, където

ще трябва да преспим. Във нея се срещнете.

И Изабела би могла да наблюдава

1510 с баща си тоз дуел, без друг да ви смущава.

 

ДОН ХУАН

Добре, Жодле! Тоз кът чудесно е избран.

Извикай го тозчас.

 

ЖОДЛЕ

                                Не! Вие, дон Хуан,

вървете. Време е да знаят кой сте вие.

Как господарят ми безкрайно ще се крие

1515 под външност на слуга, как той ще сключва брак

и как ще отмъсти на своя пъклен враг?

 

ДОН ХУАН

Ако по мой каприз, ако от ревност мнима

преди това склоних да взема твойто име,

зарад обидата не карай ме, ей Богу,

1520 да ида на дуел… Челото ми най-много

да се поизчерви. Я по-добър бъди

и в мен желание за мъст недей буди.

Нали не ти тежи, че мойто име носиш?

Така ще продължим! Без повече въпроси!

 

ЖОДЛЕ

1525 Туй заповед ли е?

 

ДОН ХУАН

                                Дори е заклинание.

 

ЖОДЛЕ

Ще ви послушам, но… ако той под влияние

неведомо със меч пред мене се изправи,

със кроткия си нрав Жодле какво ще прави?

Отдавна мразя аз от дън душа войната

1530 и предпочитам мир да има на земята.

 

ДОН ХУАН

Ще трябва отдалеч да му направиш знак

да дойде, след това и двамата във крак

идете в стаята и влезте във двубой.

 

ЖОДЛЕ

Ами ако със вид зловещ ме срещне той,

1535 това ще ме смути.

 

ДОН ХУАН

                                Я най-накрая спри

със свойте страхове. Иди го намери!

 

ЖОДЛЕ

Таз заповед, сеньор, смущава ме ужасно…

Най-важно е за вас да различите ясно

кой е Жодле и кой е дон Луис. Понеже

1540 ако внезапен гняв очите ви замрежи

и пръв аз вляза там, а вие мен, без време

и без да щете, с меч ме мушнете в корема

със думите: „Жодле, безкрайно съжалявам!“,

доволен ще съм аз, че с туй се отървавам.