Пол Скарон
Жодле (4) (или Господарят слуга (Комедия))

Първа сцена

 

ДОН ЛУИС

Не ми пречи, недей, че вече хвърлих зара.

 

ЕТИЕН

Със дон Хуан добре нещата ти подкара:

с меч брат му умъртви, подлъга му сестрата,

остава ти да му отнемеш и жената.

 

ДОН ЛУИС

735 Е, да, защото на мнозина се осланям:

на теб, на Беатрис, пък и надежди храня

във братовчедката, а също и в бащата,

и в дон Хуан, но най разчитам на Съдбата.

А, ето Беатрис.

Втора сцена

 

БЕАТРИС

                                Това сте вий, сеньор?

 

ЕТИЕН

740 Не, Славният Могул.

 

БЕАТРИС

                                Я млък, Царю Фразьор!

На господаря ви говоря.

 

ДОН ЛУИС

                                                Зетят как е?

 

БЕАТРИС

Изслушай ме и сам признай, че дебелак е:

на днешната софра тоз несравним юнак

се тъпка като вол и разкопча се чак.

745 След туй в салона той върху рогозка мръсна

излегна се в цял ръст и тъй си спа до късно.

Едва потънал в сън, разхърка се така, че

би заглушил дори мучене на даначе:

прозорец задрънча, стъклото се пропука…

750 И още ред бели успя да свърши тука.

 

ДОН ЛУИС

Горката Беатрис!

 

БЕАТРИС

                                Горкият дон Луис!

 

ДОН ЛУИС

На вас дължа, че съм все още оптимист.

 

БЕАТРИС

Така е и при мен. Но тази перспектива,

за съжаление, не прави ме щастлива.

 

ДОН ЛУИС

755 Смъртта бих предпочел. Попитайте слугата

дали не си държа златото под главата.

И още куп пари след ден ще ми дадат.

 

БЕАТРИС

Добре, но чуйте как нещата днес стоят.

Аз бързам, че от бяс е чичо ви обхванат

760 и много би желал враждите да престанат.

И Изабела е с потиснато сърце

и по главата с гняв тя удря се с ръце.

Ще трябва в тоз момент да се направи нещо —

желязо се кове, додето е горещо.

765 Щом риба в мътен вир не щете да ловите,

не чакайте чрез мен от скръб да се спасите.

Със Изабела днес се насаме срещнете,

вречете се, че куп неща ще й дадете,

служете си, сеньор, със най-изящна проза,

770 дарете й цветя — я лилия, я роза,

кажете, че безспир по нея ще тъжите,

въздишайте през плач, скубете си косите,

качете се на кон и твърдо заявете,

че като мъченик готов сте да умрете,

775 че дон Хуан не ще получи туй, което

желае, че ще си сам метнете въжето.

Нахалът и да пречи, на кротък се правете,

смъртта и чумата на помощ призовете.

Не бойте се, че туй ще вдигне шум голям,

780 и знайте, че беглецът погубва си се сам.

И да пророните тогаз една сълзичка,

спомнете си какво ви казва Беатричка.

Подсмихвате се май на тез деминутиви,

но ние служим си и със суперлативи.

785 Аз ходя някой път при мой книжар познат,

с усмивка среща ме там спретнат автор млад

и все таквиз слова ми казва… Твърде много

аз този път със вас говорих. Хайде сбогом,

че господарката със дон Фернандо иде.

790 Тук скрийте се, сеньор.

                                Негоднико ехиден,

изчезвайте!

 

ЕТИЕН

                        О, сбогом, пробит ръждив петак.

 

БЕАТРИС

Ще заиграе днес по теб дебел кривак.

Трета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Бих предпочел смъртта, а не да се отмятам.

 

ИЗАБЕЛА

Но татко…

 

ДОН ФЕРНАНДО

                Искаш май за луда да те смятам.

795 За брака ти аз бих приел по-късна дата,

защото тези дни във моя дом нещата

объркаха се тъй, че мира не ми дават.

Ти само на туй би могла да се надяваш.

Ядосан зетят бил… И мен ме яд обзема

800 на моя племенник… Какво да предприема?

Кой обвинен да бъде и кой оневинен?

И двамата сега са свързани със мен:

единият — по кръв, а другият — по чест.

И все пак аз не бих желал да съм злочест.

 

ИЗАБЕЛА

805 Нима от дон Луис е бил погубен братът?

 

ДОН ФЕРНАНДО

Уви! Обаче и на дон Хуан сестрата

презира дон Луис. Обърканост нелепа!

Но как да я лиша от моята подкрепа?

Днес дон Луис дойде при мен и най-достойно

810 и честно си призна, че бил обидил двойно

един човек… И тоз човек е моят зет.

Кого да подкрепя? И от кого съвет

да искам? Въобще аз нямам и идея

кой крив е и кой прав. Ах, май ще полудея!

815 Направо губя свяст. О, Боже, що да сторя?

Ще трябва с дон Хуан за туй да поговоря.

Четвърта сцена

ИЗАБЕЛА, сама:

Пък аз съдбата си проклета ще оплаквам…

Какво от този груб натрапник да очаквам?

Не стига ли, че бях от него отвратена,

820 та от нелепа страст да бъда огорчена?

Небе, защо на таз неволя ме осъди?

Защо сега държиш аз влюбена да бъда?

От злоба ли тоз мъж ме караш да обичам?

И името му аз не искам да изричам.

825 Щом той не е за мен, защо да го залюбя,

а щом подхождам му, защо да го изгубя?

Към тези две злини, защо ми трябва друга?

На тебе, дон Луис, не ща да съм съпруга.

Та как да те обикна, когато те презирам?

830 Ти страдаш, а пък аз, мерзавецо, примирам.

Не си играй със мен, натрапнико проклет,

За разлика от мен, ти си роден с късмет:

на мен, горката, ти успя да отмъстиш,

в любов ми се кълнеш и без да се червиш

835 разкриваш ми без свян любовния си пламък

и хленчиш, сякаш че за теб утеха няма.

Че утеши се де? Аз трижди се терзая,

обичам, но не бих могла да го призная.

Презирам ме и тоз гнет няма да престане,

840 че скоро дон Хуан съпруг щял да ми стане.

Омраза, страх, любов във мене се преплитат.

С тез чувства мога ли да бъда аз честита?

От таз неволя кой ще ме освободи?

Пета сцена

 

ДОН ЛУИС, излиза от скривалището си:

Аз, аз ще сложа край на вашите беди,

845 да, аз от дон Хуан ще ви предпазя, мила.

И тъй като разбрах, че сте се променила

към Дон Луис, от който се бяхте отвратила,

че неговата обич сте вече споделила,

ако ми повелите, ще си обагря меча

850 на дон Хуан в кръвта и вие след туй вече

ще си признаете, чаровнице любима,

че мойта любов е с друга несравнима.

 

ИЗАБЕЛА

Как идва ти на ум за туй злодейство днес?

Нещастнико, тозчас от моя дом излез!

855 Аз в мен ще заглуша таз недостойна милост,

която родството по кръв е породило.

Кълнеш ми се в любов и чакаш одобрение,

излагайки ми туй престъпно намерение.

С коварната си страст не бива да се хвалиш,

860 защото в мен с това омраза ще разпалиш.

Иди си в Бургос — там на подлост се отдай,

иди си в Бургос — там трагедии играй,

сестрата измамѝ и брат й умъртви,

а мен злосторнико, на мира оставѝ.

865 Не ми ли стига туй неистово страдание,

та искаш с теб ведно да върша злодеяние?

 

ДОН ЛУИС

Ако все пак…

 

ИЗАБЕЛА

                        Млъкни! Подлец си ти, мръсник.

Млъкни, че ще надам тозчас ужасен вик.

Шеста сцена

 

БЕАТРИС

О, Боже мой, по-тихо! Под стълбите сега

870 е зетят с Дон Фернандо — ще чуят таз кавга.

Не може Дон Луис оттук да си отиде

незабелязано, защото ще го види

слугата му — той е в преддверието тясно

и там като че ли със пода се е сраснал.

 

ИЗАБЕЛА

875 Какво да правим?

 

ДОН ЛУИС

                                Аз…

 

ИЗАБЕЛА

                                        Ще млъкнеш ли най-сетне?

 

ДОН ЛУИС

Ах, тоз проклет слуга.

 

ИЗАБЕЛА

                                        Но ти си го надметнал.

Е, Беатрис?

 

БЕАТРИС

                И аз не знам какво да сторя.

Във спалнята ви ли сега да го затворя?

 

ИЗАБЕЛА

Води го дето щеш. Оттук да се пръждоса!

Седма сцена

 

БЕАТРИС

880 Придайте си сега вид важен и ядосан

и наречете ме нахална, нечестива.

Осма сцена

 

ИЗАБЕЛА, тихо на Беатрис:

Добър бе тоз съвет. Ти тъй си предвидлива,

а явно моят глас бе странен и висок.

Как смееш ти на мен да даваш днес урок?

885 Или си луда ти, или не съм аз свястна.

Как позволи си таз обида тъй ужасна?

Бил грозен дон Хуан и хич не те привличал,

но аз какъвто е, такъв си го обичам.

Ако баща ми бе чул твойто гнусно мнение,

890 глупачко?…

 

ДОН ФЕРНАНДО, приближава се до Изабела и й казва:

                От какво е твойто възмущение?

 

ИЗАБЕЛА

О, заради едно изгубено бижу.

 

ЖОДЛЕ

На други го кажи. Аз лично всичко чух.

Не ме обичаш ти, лъжкиньо несравнима,

и подло ме срами пред моята любима.

895 Лисицо, кучко зла, маймуно, долна гад,

дано си счупиш крак, ръка, коляно, врат,

дано ти пес дръглив пикае на полите

в теб Церберът дано забие си зъбите!

И Церберът триглав, тоз страж на ада черен,

900 от тебе по-красив е и по-добронамерен.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Беатрис:

Веднага се махни оттук, глупачке злобна!

 

ЖОДЛЕ

Защо дължите таз хитруша долнопробна

в дома си?

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

                Боже мой, аз цял от страх треперя.

Дано тоз грубиян сестра си не намери,

905 Той трябва с Изабел сега да се разправя.

Ще трябва за момент навън да се забавя,

но свойта дъщеря оставям с вас нарочно.

 

ЖОДЛЕ

Добре, отивайте, сеньор!

Девета сцена

 

ЖОДЛЕ, на Изабела:

                                                Ах, хубост сочна,

напук на сродника ревнив, аз ви обичам

910 май повече        дори от милия ви чичо,

но бих желал да знам как дон Хуан приет е

във вашето сърце… Ах, моля ви, кажете.

 

ИЗАБЕЛА

Щом нужно е да съм напълно откровена,

ще кажа, че едва днес аз бях покорена

915 от любовта към вас. Преди туй отвращение

извиквахте у мен, за мое съжаление.

Кълна ви се, че чак когато ви видях,

изгарящия плам на любовта познах.

Щом своята любов ми давате в ответ,

920 излишно би било да търся друг късмет.

Уви, оказвам се пред мъчнотия крайна:

за обич да платя със обич дълготрайна,

но се оказва, че различна е цената.

С безспорния си чар пленихте ми душата,

925 във вас намирам туй, което обожавам,

и туй, което ме, изгоро, отвращава.

 

ЖОДЛЕ

Госпожо, току-що от вас чух реч прекрасна

и най ме впечатли това, че тя е страстна.

Туй философстване къде го усвоихте?

 

ИЗАБЕЛА

930 Ще ви го обясня и никога не бихте

се усъмнили в мен. Туй, дето ме привлича,

е ваше — затова аз много го обичам.

И взряна в тоз обект на моята любов,

треперя и горя във своя порив нов,

935 треперейки от страх, изгаряйки от страст.

Да, страдайки по вас, на вас се радвам аз.

Нима се среща скръб по-остра, по-ужасна?

Мълвейки тез слова, аз търся съпричастност,

обаче мойта скръб от туй не намалява

940 и чувствам, че за мен все по-опасно става.

Когато своя плам ни крия, ни показвам,

а с маска се стремя духа си да предпазвам,

таз маскировка хич не действа на съдбата —

безименно тегло тежи ми на душата.

 

ЖОДЛЕ

945 От туй, което чух, по-ясно не ми става…

И все пак любовта към нас я приближава,

защото гледаше към мене със внимание,

като че ли в ответ на нашето желание.

Откакто ви видях, мой ангел покровител,

950 Но как да продължа, език мой, мой мъчител?

Слуга, ела любов да срещнеш вместо мен,

пък след това от мен ще бъдеш ти сменен.

 

ДОН ХУАН

Но, господине, аз…

 

ЖОДЛЕ

                                Подлец, прост измекяр,

съвет ли даваш ти на своя господар?

955 Кой знае по-добре какво й аз желая,

кой с думи по-добре от теб ще я обая?

 

ДОН ХУАН

Госпожо, действам днес тъй, както ми нареждат.

 

ЖОДЛЕ

От страх трепери той в слугинската одежда.

Хей, по-учтив бъди, шеги не си прави,

960 умилквай се дори, тактичност прояви…

В туй време трябва аз да ида до вратата,

че щекотлив въпрос върти ми се в главата.

 

БЕАТРИС, настрани:

Как да измъкна аз тоз дявол дон Луис

от спалнята й? Тоз злосторник луд, нечист…

 

ЖОДЛЕ, настрани:

965 Дали звездата й, като бурлив талаз,

не тласка Изабел неистово към нас?

Такъв голям късмет съдбата ми предлага,

че аз ще съм глупак, не действам ли веднага.

С туй господарят ми дано се примири,

970 а в случай че все пак не го той одобри,

с риск да го разгневя, аз ще докосна с устни

високия й кок. Аз няма да пропусна

тила й олисял и гладък като слива.

Туй кучешко лице какъв ли чар укрива,

975 очите на мъжа как може то да хване?

Как бих я съблазнил, ако сами останем.

Да, струва си все пак за туй да помечтаеш.

Ехей, слугата ми, във кой свят ти витаеш,

глупако, ти какво на дамата шушукаш?

980 Защо е тоз тих глас, да не си сгазил лука?

 

ДОН ХУАН

Говоря тихо аз, за да не ви смущавам.

 

ЖОДЛЕ

Високо говори, че малко ме съмняваш.

 

ДОН ХУАН

Добре, ще споделя с вас своето вълнение,

аз върша ред неща като в съновидение,

985 не съм тоз, който днес би трябвало да бъда,

по моя вид за мен не бива да се съди.

Представя ли си в миг, девойко възжелана,

тоз, който един ден съпруг на вас ще стане,

усещам аз как гняв духа ми завладява

990 и как се моят взор от ревност замъглява.

Навярно моята любов е прекалена,

и аз не знам дали ще бъде споделена.

 

ЖОДЛЕ

Оттам се отстрани…

                                Ах, мен ме осени

безценен замисъл. В душата ми вълни

995 от чувства вихрят се и чезнат, а тя стене

и заедно със тях отделя се от мене.

Та как да я спася, чаровнице чудата?

Насладата аз сега ви гледам красотата,

тя мъти мисълта, ума ми пресушава.

1000 Проклета Беатрис, май ти ми причиняваш

бедите. И без теб ще минем тук сега.

Отивай си и ти, натрапчив мой слуга.

 

ИЗАБЕЛА

А хората какво ще си рекат тогаз?

 

ЖОДЛЕ

По-важно е това, което искам аз.

 

ИЗАБЕЛА

1005 Но Беатрис поне…

 

ЖОДЛЕ

                                        И дума да не става.

Десета сцена

 

 

ЖОДЛЕ, на Изабела:

Кой би упрекнал вас, щом аз й повелявам?

Я на балкона ви за малко да излезем

на въздух — казват, че той много бил полезен.

 

ИЗАБЕЛА

                Когато лек ветрец задуха вън най-вече.

 

ДОН ХУАН, настрани:

1010 Какво ли пък цели туй подличко човече?

Отблизо ще следя.

Единадесета сцена

 

ЖОДЛЕ

                                Е, да вървим тогаз,

тревого моя!

 

ИЗАБЕЛА

                Не, оттук не мръдвам аз.

 

ЖОДЛЕ

Не мръдвате ли? Хм, туй странно го намирам.

А знаете ли, че, аз бързо се нервирам.

1015 Я тръгвайте след мен.

 

ИЗАБЕЛА

                                        Какъв нахал! Как може

той да ме дърпа тъй брутално, мили Боже,

Дари ме с тежък дял ти, съдбо нечестива!

Какво, че тоз деспот твърди, че съм красива!

                В смъртта ли трябва аз да търся утешение,

1020 за да избегна туй опасно положение?

 

ЖОДЛЕ

Кралице моя, милост!

 

ИЗАБЕЛА

                                Безочливо създание,

ако не бяхме днес в туй странно състояние,

изтръгнала бих ти сърцето и очите

с ей тези две ръце.

 

ЖОДЛЕ

                                        Защо не позволите

1025 да ги целуна?

 

ИЗАБЕЛА

                        Ах, май вече прекаляваш

с тез обиди ти направо ме вбесяваш.

Пусни ме бе, нахал!

Дванадесета сцена

 

ДОН ХУАН, изненадва Жодле:

                                Натрапчив господар!

Че и ръцете й взел да целува с жар!

 

ЖОДЛЕ

Започна първо тя.

 

ДОН ХУАН

                        Нахалнико убог!

1030 Не си играй със мен, обеснико жесток.

Пияницо проклет, престъпнико, да знаеш,

че за таз наглост ти горчиво ще се каеш.

 

ЖОДЛЕ

Ах, господарю!

 

ДОН ХУАН

                        Ах, подлец!

 

ЖОДЛЕ

                                                Не по корема!

Не по лицето! Не!

 

ДОН ХУАН

                                Ако с тояга взема

1035 да те налагам, ти ще нададеш друг вряк.

Ах, Боже, туй е тя.

Тринадесета сцена

 

ЖОДЛЕ, нахвърля се на господаря си и почва да го бие:

                        Ах, хубостнико, как

посмя ти таз мома пред мене да петниш?

Красива не била! Това ли ти твърдиш?

Дано ти вържат с връв краката и ръцете

1040 и на бесилото да те качат!

 

ИЗАБЕЛА

                                                        О, спрете!

 

ДОН ХУАН

Палач!

 

ЖОДЛЕ

        Ще видиш как се крайници трошат.

 

ИЗАБЕЛА

Какво е сторил?

 

ЖОДЛЕ

Тъй му става някой път.

Но вижте го. Подлец! Че той не заслужава,

негодникът, дори вода да му се дава.

1045 Та значи, според теб, не е тя грозновата

и че достатъчно ум има във главата?

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

Ох, ще умра! Защо ме мрази тоз глупак?

 

ДОН ХУАН, настрани:

Ще се разкрия веч. Ще трябва, няма как.

Хей, знайте, че не съм…

 

ЖОДЛЕ, отблъсквайки го:

                                        Негоднико, назад!

1050 Или ще те възпра с един кривак чепат.

Изгонвам го. Дори сюртука ще му взема.

 

ИЗАБЕЛА

Не! Произвол такъв не мога да приема.

Изменник си е той, но да не го пръждосва.

 

ДОН ХУАН, настрани:

Как своя господар слугата ще ядосва!

1055 Мен ли тоз кучи син цели да предаде?

 

ЖОДЛЕ

О, ангел мой, за миг излизам.

Четиринадесета сцена

 

ИЗАБЕЛА

                                                        Но къде?

ДОН ХУАН

Госпожо.

ИЗАБЕЛА, настрани:

                Ах, дано да не изгубя свяст.

                За свой мъчител зъл до днес ви смятах аз,

но ви обичах. Ах, как бях се заблудила!

1060 Към дон Хуан се бях духовно устремила.

Тогаз за дон Хуан ви вземах, а сега сте

слугата му Жодле.

 

ДОН ХУАН

                                Ах, ще умра от щастие!

Ех, ще се сбъдне ли най-свидният ми блян

законен ваш съпруг да стане Дон Хуан?

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

1065 Но той не ме е хич обичал…

 

ДОН ХУАН

                                                        Ще призная,

че нищо друго аз тъй силно не желая.

В това залагам днес честта си, свойта слава.

 

ИЗАБЕЛА

Стремлението ви и мен ме вдъхновява.

 

ДОН ХУАН, настрани:

Как щях да съм щастлив, о, Изабела мила,

1070 да бяхте си на мен сърцето доверила.

До отчаяние днес всичко ме докарва:

аз вяра вдъхнах ви, но как на вас да вярвам?

Петнадесета сцена

 

БЕАТРИС

Май твоят ухажор отиде на далече,

госпожо. Дон Луис сега ще може вече

1075 да си замине.

 

ИЗАБЕЛА

                        Да, по-бързо да си ходи!

 

БЕАТРИС

Не се косете!

 

ИЗАБЕЛА

                        Я иди да го проводиш.

След туй в градината ела при мен.

Шестнадесета сцена

 

БЕАТРИС, настрани:

                                                        Горката!

Разплакана жена съзирам край вратата.

Тоз призрак уродлив кого ли ще затрие?

1080 И нея, и мъжа дано ги Бог убие!

Седемнадесета сцена

ЛУКРЕЦИЯ, забулена:

Мен ме учудва туй, което той направи,

уж щял да бди над мен, а пък ме изостави,

и уж при нужда щял във помощ да ми бъде.

Прие ме с комплимент и сигурно отсъди,

1085 че след като за мен подслон осигурява,

той би могъл в града да се позабавлява.

Току-що хора чух сърдито да говорят,

да се заплашват и на глас висок да спорят

и чувствам, че добро не ми вещаят те.

1090 Да правя като тях на мен не ми се ще —

за по-изискани обноски аз ратувам,

затуй, на тръгване, със тях ще се сбогувам.

Тук има стая… Тя е май на Изабела,

ще вляза, че не съм си с нея сбогом взела.

1095 Но вътре виждам мъж. Това е той, о, Боже!

Ще го избегна ли?

Осемнадесета сцена

 

ДОН ЛУИС, настрани:

                                Но Беатрис не може

да иска тука аз навеки да остана…

О, мила Изабел, защо сте тъй припряна.

Не ви преследвам, не, но знайте, че със вас

1100 горещо бих желал да поговоря аз.

Уви, по вас безспир въздишам по цял ден

и искам важна вест да чуете от мен.

Отидох в Бургос аз, но там, за съжаление,

извърших, без да ща, ужасно престъпление.

1105 Упреквахте ме, че по друга се увличам.

Щом вас познавам, как аз друга ще обичам?

Да, аз си дадох вид, че очарован бях

там от една мома, с която се видях.

Макар че грозна бе, все пак я съжалих

1110 и няколко слова със нея размених.

За да ви уверя, тук още ще добавя,

че с друго име аз реших да се представя.

А след като оттам се върнах, интерес

към нея въобще не проявих до днес.

1115 Кълна се, че сега такава грижа нямам.

 

ЛУКРЕЦИЯ_, сваляйки воала си_:

Най-сетне хванах те, подлецо, във измама!

Да, аз съм грозната девойка, над която

ти уж си се смилил. Плени ми ти душата

тогава, а след туй до болка ме засегна

1120 и ще те мразя чак додето в гроба легна,

и все ще те коря, където и да ида.

Кой право ти е дал да смяташ за обида

туй, че на твоя плам не можех да отвърна?

Ако в тоз случай ти на мен бе гръб обърнал,

1125 без да си даваш вид, че много ме обичаш,

изменнико лукав, и без да ме наричаш

„кралице“, „ангел мой“, аз щях да имам днес

подкрепа от рода, свой дом, достойнство, чест…

И братец — жив и здрав. Това не се прощава!

1130 На помощ! Дръжте го!

 

ДОН ЛУИС

                                        Госпожо, клетва давам,

че всичко ще е в ред…

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                        Ред в моя дух тревожен?

Деветнадесета сцена

 

ДОН ХУАН

Какъв е този смут?

 

ЛУКРЕЦИЯ, разпознавайки своя брат:

                                Кого съзирам, Боже?

 

ДОН ХУАН, разпознавайки сестра си:

Я, моята сестра!

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                Та туй е моят брат.

 

ДОН ХУАН

И двамата, уви, в мен предизвикват яд.

 

ДОН ЛУИС

1135 Кому се сърди той?

 

ДОН ХУАН, настрани:

                                        Сестра ми с поред мене

май има си вина. Това предположение

е допустимо, да, но фактите къде са?

Нещастнице!

 

ЛУКРЕЦИЯ, обръщайки се към дон Луис за помощ:

                Сеньор!

 

ДОН ЛУИС

                                Аз тук ще се намеся,

макар че тя цели да отмъсти на мен.

1140 С какво ли право ти…?

 

ДОН ХУАН

                                        Та аз съм задължен.

 

ДОН ЛУИС

Но ти си прост слуга.

 

ДОН ХУАН

                                        Заложил свойта чест

за таз на дон Хуан.

 

ЛУКРЕЦИЯ, настрани:

                                        Прикрива се той днес,

ала с каква ли цел?

 

ДОН ЛУИС

                                        Двукратно тоз слуга

нахвърли се на мен!

 

ДОН ХУАН, задържайки я:

                        О, не, не! Аз сега

1145 не ще ви позволя навънка да вървите.

Кажете ми защо неистово крещите

и кой ви тук прие?

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                Тозчас ще разберете.

Потърсих Изабел във тази стая, дето

най-често тя стои, и този мъж видях.

1150 Той изненадан бе, а мен ме хвана страх:

Защо ли тук е скрит? Когато той понечи

да бяга, закрещях със цел да му попреча.

Ако не бяхте там, той щеше да избяга.

 

ДОН ХУАН

Достатъчно! Това честта ми днес засяга.

1155 Но нека таз врата затворя.

 

ЛУКРЕЦИЯ, настрани:

                                                        Ах, умирам…

 

ДОН ХУАН, вземайки меча си в ръка:

Да видим дон Луис какво ще демонстрира?

 

ДОН ЛУИС, вземайки меча си, на дон Хуан:

От тоз меч ще умреш.

 

ДОН ХУАН

                                        Ще видим!

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                                        Милост, Боже!

 

ДОН ЛУИС

Я, чука се…

 

ДОН ХУАН

                Как тоз дуел ще се отложи?!

Двадесета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО, отвън:

Вратата да строшим!

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                        Дали да не отворя?

 

ДОН ХУАН, говорейки тихо на сестра си:

1160 Ще бъда разпознаят от сбралите се хора.

 

ЛУКРЕЦИЯ, викайки към дон Фернандо:

Елате тук, сеньор, и вижте какво правят!

 

ДОН ФЕРНАНДО, след като разбива вратата:

Я спрете тоз дуел, че аз ще се разправя

с тоз, който не склони да си остави меча.

О, Боже, още ли беди ще се изпречат?

1165 Лукреция, как тъй сте тук със дон Луис?

Сеньор, а вие как, по нечий ли каприз

дойдохте в този дом да сеете раздори?

 

ДОН ЛУИС

Сега ще обясня.

 

ДОН ХУАН, прекъсвайки го:

                        Не, аз ще отговоря.

От него по-добре го знам. Но първо вие

1170 кажете дали тук Лукреция се крие

и дали дон Луис е близък ваш роднина.

 

ДОН ФЕРНАНДО

О, да.

 

ДОН ХУАН

        Не е ли туй достатъчна причина

слуга да защити честта на господар,

ако нападнат е от непочтена твар.

 

ДОН ФЕРНАНДО

1175 Естествено.

 

ДОН ХУАН

                        Та виж как станаха нещата:

Щом викове дочух, пристигнах тичешката;

Разбрах, че дон Луис Лукреция заварва

там, дето Изабел си нощите прекарва,

и че след остър спор разплакала се тя.

1180 Той в тази стая май е бил от сутринта,

защото никой друг мъж днеска не видях

оттук да мине, пък аз все пред входа бях.

 

ДОН ЛУИС, нахвърляйки се срещу него:

Непоносим слуга! Той явно прекалява!

 

ДОН ХУАН

Не съм завършил аз. Тъй в крайна сметка става,

1185 че моят господар, на щерка ви мъжът

обиден бе и то двустранно — един път

заради Изабел, а втората обида

зарад Лукреция. Та как да не се видя

принуден с остър меч да браня нашта чест?

1190 Бях длъжен с дон Луис да свърша още днес.

 

ДОН ЛУИС, нахвърляйки се пак върху дон Хуан:

Ще свършиш, без да си започнал! Как така?

 

ДОН ФЕРНАНДО, разделяйки ги:

Нима сте полудял? Как на Жодле ръка

ще вдигате. Жодле, кой дявол ви заплете

във тази разпра?

 

ДОН ХУАН

                                Не, сеньор, не ще ме спрете.

1195 Убивам го.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                        Жодле, бъдете разсъдлив

и скрийте този меч.

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

                                        Показва се ревнив

дори слугата му, за моя изненада.

 

ДОН ХУАН

Аз трябва да реша надлежно тази свада.

Но от любов към вас желал бих да предложа

1200 веднага този спор нелеп да се отложи,

при следния разчет: понеже ми е близка

Лукреция, от вас, сеньор Фернандо, искам

да кажете тозчас да предадат на брат й.

На вас, сеньор Луис, да отсекат главата,

1205 но таз съдба и дон Хуан да сполети.

 

ДОН ЛУИС

Не съм съгласен. О, представяш ли си ти,

пред хора като теб как бих поел обети?

 

ДОН ХУАН

Но дон Хуан съм аз — в туй сигурен бъдете.

В противен случай той би ви убил завчас.

1210 Разбрахте ли, сеньор, че дон Хуан съм аз.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Добре. Така да е, щом толкова държите.

Е, племеннико?

 

ДОН ЛУИС

                        Щом се вие съгласите,

аз също бих приел.

 

ДОН ХУАН, на дон Фернандо:

                                Бъдете убеден,

че дон Хуан, сеньор, не ще е против мен.

 

ДОН ЛУИС

1215 Ще го намеря ли аз утре в този кът?

 

ДОН ХУАН

Разбира се. И без да биеш дълъг път.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Ще го потърся днес.

 

ДОН ХУАН

                                        Да бях ви придружил?

 

ДОН ФЕРНАНДО

Елате.

 

ДОН ХУАН, настрани:

        Ха дано Жодле не е препил!