Пол Скарон
Жодле (3) (или Господарят слуга (Комедия))

Първа сцена

 

ИЗАБЕЛА

Е, хайде, Беатрис, най-сетне престани

280 с дърдоренето си, багажа си стегни

и се махни оттук.

 

БЕАТРИС, на излизане

                                Все пак желала бих

да зная със какво пред вас се провиних?

 

ИЗАБЕЛА

Нима ти не разбра?

 

БЕАТРИС

                                Ах, не! Какво да сторя,

за да общувам пак с порядъчните хора?

 

ИЗАБЕЛА

285 Напускай!

 

БЕАТРИС

                Ех, дано духът ми издържи!

На съвестта ми грях изобщо не тежи.

Ако съм спрямо вас виновна, о, Небе,

да пукна като ненадупчено шкембе.

Предателска душа туй зло ми причинява,

290 вината ми е в туй, че аз ви уважавам

премного… Май за вас по-ценен е сега

ласкателят, а не послушният слуга.

 

ИЗАБЕЛА

Така е. Ти блестиш с невинност и със чест,

такваз прислужница Мадрид не знае днес.

295 А не излезе ли ти вън нощес потайно,

на бос крак да не би да вдигнеш шум случайно…

БЕАТРИС

Уви, аз вашата дантела на телта

бях закачила и излязох през нощта,

та вътре я прибрах — от кражба бе ме страх.

 

ИЗАБЕЛА

300 А говор защо чух?

 

БЕАТРИС

                                Молитви си шептях.

 

ИЗАБЕЛА

Нима? На висок глас?

 

БЕАТРИС

                                        Така до небесата

ще стигнат и ще ми изпълни Бог молбата.

 

ИЗАБЕЛА

А от балкона ми дантелата ли скочи

или бе мъж?

 

БЕАТРИС

                Че кой клеветник ме нарочи?

 

ИЗАБЕЛА

305 Аз лично го видях.

 

БЕАТРИС

                                Да, права сте, госпожо.

Това бе Дон Луис.

 

ИЗАБЕЛА

                                Туй име ме пробожда.

Нима бе Дон Луис?

 

БЕАТРИС

                                Да, братовчед ви беше.

 

ИЗАБЕЛА

И този хубавец какво чрез теб целеше?

Ти пусна ли го тук, лъжкиньо нечестива?

 

БЕАТРИС

310 Ако е грях, че бях към него милостива,

тогава можете със право да крещите.

Изслушате ли ме, не ще ме тъй вините.

 

ИЗАБЕЛА

Е, хайде говори. Дано ти вяра хвана.

 

БЕАТРИС

Държите ме встрани и затова тъй стана,

315 че истината скрих. Тук снощи в късен час

добрият Дон Луис дойде за среща с вас.

Понеже заваля, аз вкъщи го прибрах,

макар че от скандал изпитвам адски страх.

Но малко след като той прага ми прекрачи,

320 се чу, че някой вън на стъпалата храчи.

Бе вашият баща — той тъй е гласовит,

че като него май друг няма в цял Мадрид.

И тъй като не бе затворена вратата

към вашия балкон, навънка бързешката

325 излезе Дон Луис. Щом вие се прибрахте,

с баща си май старспор подхванахте и бяхте

увлечени дотам, че Дон Луис, горкият,

със мъка издържа дъждовната стихия.

От жалкия му вид ме заболя душата

330 и щом като видях, че вече сте в кревата,

отворих му и той пак влезе и тогаз

ми каза, че държи да поговори с вас.

Отвърнах му със яд: „Веднага се махнете

и си в друг някой дом любовница търсете!“

335 Но той се просълзи и аз си рекох: „Друга

би му направила желаната услуга…“

Ала щом той пет-шест пистоли ми остави

в ръката и след туй похвали ми отправи,

възкликвайки: „На вас, прекрасна Беатрис,

340 готов съм да даря халка със аметист!“

ще си призная, че яд в мене заклокочи

и че без малко щях връз него аз да скоча.

Но в следващия миг пак сетих жал в душата,

защото за добър приятел аз го смятам.

345 Кой повече от мен сега ви уважава?

За други съм овца, за вас лъвица ставам.

Щом Дон Луис видя, че аз не се шегувам,

че силна ярост в мен започна да бушува,

от вашия балкон той скочи на земята

350 и някакъв глух вик разнесе се в тъмата.

Затуй ме гоните. Заслужена награда

за мойта преданост… Това ли ми се пада?

Най-радостна аз бих била от всички тук,

ако ви свърже брак със подходящ съпруг.

355 Аз толкоз ви ценя и би било добре

и Дон Хуан това сега да разбере.

Той май пристигнал бил.

 

ИЗАБЕЛА

                                                Какво? Пак Дон Хуан?

След Дон Луис — друг мъж противен, нежелан.

Та той ми вдъхва страх. Нима си ти представяш,

360 че удоволствие на мен с това доставяш?

Махни се, чуваш ли? Отивай си без време!

Втора сцена

БЕАТРИС

Тежко ти, Дон Луис! Дано те дявол вземе!

Проклет да си навек, зяпачо вкочанен!

Дано не видиш ти, любовнико, бял ден!

365 Ах, има ли от мен по-клета във Мадрид?

Трета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Защо сте, Беатрис, в такъв окаян вид?

 

БЕАТРИС

Защото току-що изгонена аз бях

от вашта дъщеря, понеже й твърдях,

че тя със Дон Хуан ще има брак щастлив,

370 че вие няма как да бъдете против.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Това не е претекст тъй да постъпва с вас.

Ще я разубедя… Кажете й тозчас

да дойде тук при мен.

Четвърта сцена

ДОН ФЕРНАНДО

                        Начесто мойта Иза

и тази Беатрис във разправии влизат

375 и то за глупости: за гребен, за гердан,

за пудра, за бял прах, по пода разпилян,

затуй че не била затворена вратата,

за нищо… Ето че пристига дъщерята.

Пета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Защо не мислиш ти за танци, за канцони,

380 а си се хванала слугинята да гониш?

Днес аз очаквам Дон Хуан от Алварадо

да дойде и това изпълва ме със радост.

 

ИЗАБЕЛА

Очаквайте си тоз съпруг, пък аз смъртта

ще чакам — по-добра от вас ще бъде тя.

 

ДОН ФЕРНАНДО

385 Нима и от смъртта аз по-жесток съм даже?

Как таз нелепост ти се сети да ми кажеш?

Ако умът ми се на ярост поддаде,

муцуната ти як пердах ще изяде.

Надменността ти аз ще скърша най-напред,

390 а след това ще те науча и на ред.

Нима ти някой франт избрала би си лично,

за да ти ближе той сопола методично,

или драскач превзет на строфи с римни двойки

или измамник на безхитростни девойки,

395 лентяй ли, знаещ как завързват се кордели,

как правят се на клуп копринени дантели

и как в каретата добре да се излегне!

Най-хубаво ще е такъв да не избегне

юмрука ми! Дали не вдигам празен шум?

400 Да не помислиш, че аз имам пачи ум?

Виж как се смее тя, пък аз да плаче искам…

Какво ще ме възпре сега да се покискам?

Смехът й няма как и мен да не прихване.

Нали не чувам плач, та тъжно да ми стане.

405 Какъв глупак съм аз!

 

ИЗАБЕЛА

                                        О, татко, според мен

със основание сте много разгневен.

Та вижте тоз портрет. Нима не сте съгласен,

че той представя ни лик толкова ужасен,

                че болката ми бе напълно справедлива.

410 Когато гледам таз муцуна уродлива,

представям си какво реално е лицето.

 

ДОН ФЕРНАНДО, вземайки портрета.

Не бива за човек да съдиш по портрета,

защото външността начесто е лъжовна.

Понякога в джудже откриваш мощ духовна.

415 Не ще да е било на портретиста лесно

да нарисува лик на истински обесник.

Къде открих тоз зет противен, грозноват?

Направих страшен гаф и много ме е яд.

Изпърво мислех, че извадил бях късмет.

420 Как стана тъй? Нали ми казваха отвред,

че този Дон Хуан бил много тачен в Двора.

                Разбирам те съвсем и няма с теб да споря,

но обещай, че ти ще се държиш прилично

със него, а пък ще се заема лично

425 да търся изход, щом окаже се, че този

досаден кандидат хем глупав е, хем грозен.

Я виж — жена с воал към нас върви сега.

Как може? Аз държа да видя кой слуга

я пусна чак дотук без мое разрешение.

430 Кой върши в моя дом подобно престъпление.

Шеста сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Лукреция.

Госпожо, не ви знам коя сте, но ще кажа,

че помощ съм готов тозчас да ви окажа.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Дон Фернандо.

Това очаквах аз от мъж дотолкоз мил,

че даже в своя дом днес би ме подслонил.

435 Но моля насаме със вас да поговоря.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Лукреция:

Добре.

        Излез.

Седма сцена

 

ЛУКРЕЦИЯ, настрани:

                О, скръб, кажи какво да сторя,

та мойте грехове да бъдат опростени

и теготите ми да бъдат заглушени?

Дано очите ми със сълзи на смирение

440 покажат, че платих за свойто провинение.

Отново плам гори в очите ми неверни,

тоз плам ми носи срам, честта ми той почерни,

тез мои две очи с престъпния си грях

въздишки раждат в мен и аз изчезвам в тях.

445 Очи, плачете де! Въздишай моя гръд.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Я глей, на таз жена красив й е видът.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Дон Фернандо, падайки на колене:

Ръце, тез колене в прегръдка обхванете.

Сеньор, на моя вик за помощ откликнете!

В противен случай аз така ще си остана.

 

ДОН ФЕРНАНДО

450 О, браво! Явно сте прочела куп романи.

На мене Амадис най-хубав ми изглежда,

пък мойта Изабо романи не поглежда.

Та кой на вашата молба не би откликнал?

А да отказвам аз изобщо не съм свикнал.

455 Повярвайте ми, че без капка двоумение

ще отговоря днес на вашето тежнение.

 

ЛУКРЕЦИЯ

О, Дон Фернандо, аз не бих могла да скрия

какви са моят род и мойта орисия.

Ще кажа най-напред, че от баща си знам,

460 че някога във Рим се срещал с вас и там

в достойнствата ви той се бързо убедил

и заради това се с вас сприятелил.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Аз зная наизуст таз строфа на Мере

и тя за случая приляга тъй добре.

465 Голям поет е той. Такива трябват нам:

да ги познаваме — престиж е туй голям.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Ще кажа още, че във Бургос съм родена,

че моята любов във този град начена,

и тъкмо затова намразих го довека.

470 Та има ли съдба от мойта по-нелека!

Умира майка ми след моето рождение,

а зарад моето любовно увлечение

и татко ми умря. О, спомен угнетяващ,

защо ли мира ти на моя дух не даваш?

475 Диего д’Алварадо баща ми се зовеше,

той с мене все добър и все грижовен беше,

за бъдното на мен залагал бе, изглежда,

но аз не оправдах таз негова надежда.

Към братята ми той бе извънредно мил —

480 нали изпърво с тях Бог беше го дарил.

И тъй, растях си аз щастлива и благата,

обаче любовта ми промени съдбата:

незнаен чужденец във Бургос се яви,

във рицарски турнир се с храброст прояви

485 и среща пожела със мене след турнира.

Бях поласкана аз от туй, че ме задиря,

и скоро моят дух от него бе пленен.

Щом той ми се закле, че влюбен е във мен,

аз своето сърце дарих му без остатък…

490 Макар и през сълзи ще продължа нататък:

за мой позор, уви, през тази нощ загина

единият ми брат, баща ми се помина

от мъка, а пък аз, без сълзи да пророня

и без да чувствам срам, увлякох се по оня

495 неверник. Две лета очаквах го нахалост,

ала във Бургос той не се вести, за жалост.

И тъй като разбрах, че той ме е забравил,

направо полудях, дома си изоставих;

готова да умра, проклинайки таз страст,

500 поех насам дано да го открия аз.

Нали ми се закле той във любов безмерна…

Красивата жена, уви, е лековерна:

щом нечие сърце държи да има, тя

да не разчита само на свойта красота.

505 Аз, дон Фернандо, съм такава по начало:

душата си, уви, отдала бях изцяло

на този звяр, че той на мен под чуждо име

представи ми се и набързо покори ме.

Заставам днес пред вас съвсем обезумяла

510 и своята съдба проклинам на провала.

Защо е срещу мен Небето разярено?

Надеждата ми бе в туй име подменено.

Разбрах, че ни един в града не го познава

и се учудвам как не спрях да се надявам.

515 И все пак в този град той бил е настанен,

нали с очите си видях го онзи ден.

Неблагодарник! Все се чудя и се мая

где да го търся, щом му името не зная.

Ако от моя плач е Господ трогнат бил,

520 надявам се, че той на мен би го разкрил.

И тъй като във вас човещина съзирам,

то помогнете ми подлеца да издиря.

Тук всички ви ценят и вашето давление

ще му подейства — туй не буди в мен съмнение.

525 За моя мил баща не ще му споменавам,

на вашия престиж се само уповавам.

Ласкателни слова не казвайте за мен.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Ще бъда верен ваш слуга от този ден,

тъй както предан бях на вашия баща —

530 нали и той за брат ме считаше… Честта

ще е за мен, ако въпросът се реши.

А мойта дъщеря ще ви поутеши.

Осма сцена

 

БЕАТРИС

Сеньор, днес дон Луис ви моли най-горещо

                да поговори с вас за много важно нещо.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Лукреция:

535 Госпожо, за момент ще бъда с друг зает.

Идете, Беатрис във моя кабинет.

А племенникът ми да дойде мигновено!

Девета сцена

ДОН ФЕРНАНДО

Таз дама е сестра на зет ми, несъмнено,

и ще ги срещна тук, щом братът е съгласен.

540 Но ще открия аз любовника опасен,

та бързо случаят да бъде разрешен.

Десета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Е, дон Луис, какво ви води днес при мен?

Какво могъл бих аз сега за вас да сторя?

 

ДОН ЛУИС, държейки писмо:

Един приятел мой вест прати ми наскоро,

545 че много важен спор ще трябва да реша.

Въпрос на чест било и за да не сгреша,

дойдох при вас да ви помоля за съвет,

защото с мъдрост сте, сеньор, познат навред.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Но щом въпрос на чест при мене ви довежда,

550 защо във свой другар не храните надежда?

Аз мога друг да ви посоча за таз цел.

Писмото ли е туй?

 

ДОН ЛУИС

                                Да, бих ви го прочел.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Четете, де, че аз съм днес без очила,

а буквите без тях са като във мъгла.

 

ДОН ЛУИС, чете писмото:

555 Днес братът на мъжа, когото

убихте заради любовно увлечение,

потегля към града, защото

желае среща с вас. С какво е намерение,

това не бих могъл да знам.

560 Предупреждавам ви, че той отива там,

та нещо лошо да не стане с вас.

И мисля, че добре постъпвам аз.

                        Дон Педро Озорио

 

ДОН ФЕРНАНДО

Къде се случи туй?

 

ДОН ЛУИС

                                Във Бургос.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                                                Кой бе той?

 

ДОН ЛУИС

Един приятел.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                        Как? Убихте го в двубой?

 

ДОН ЛУИС

565 По невнимание. Туй през нощта се случи.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Бих искал повече детайли да науча.

 

ДОН ЛУИС

Точ в точ ще го предам.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                                                Пестете си словата!

 

ДОН ЛУИС

Нали си спомняте във Бургос тържествата,

когато се роди на Изабела син^[1],

570 орисан един ден да стане властелин?

Един приятел мой не даваше ми мира,

дордето не приех да идем на турнира,

за да покажем там безстрашие и мощ.

Шест бика победих, преди да падне нощ,

575 пък и с борците аз не претърпях провал,

а вечерта ведно отидохме на бал.

Една красавица харесах, а и тя

хареса ме и в миг в нас пламна любовта.

Но щастието ни за дълго не било —

580 последвано бе то от ненадейно зло.

Не питайте дали във нея влюбен бях:

на следващия ден отидох аз у тях,

от красотата й бях толкоз запленен,

че сетих за пръв път, че съм ощастливен.

585 И както с нея бях в една прекрасна вечер,

чух трясък на врата, веднага грабнах меча,

обхваната от страх се разтрепери тя,

взе свещника във транс и изгаси свещта.

В миг някой с удар ми нанесе лека рана,

590 но как допуснал бих да мина във отбрана,

веднага го сразих със смъртоносен удар

и в нощната тъма, без много да се чудя,

изчезнах. Ала щом разсъмна, се разбра,

уви, че бях убил единия й брат.

595 Обаче със това не свършваше бедата:

оказа се, че той бе онзи мой приятел,

с когото бях дошъл, че моята любима

е негова сестра, че тя във Бургос има

роднини и била два месеца у тях.

600 Защо аз тез неща по-рано не узнах?

Защо със свойта скръб сега ви отегчавам?

Понеже в Бургос мен май друг не ме познава,

незабелязано оттам изчезнах аз…

Така съм притеснен! Единствено на вас

605 разчитам в тоз момент съвет да ми дадете.

От състрадание към мен се проникнете,

сеньор, кажете ми сега какво да правя,

нима на сляпата съдба ще се оставя.

Дошъл е братът тук и още този ден

610 ще ме открие — в туй съм твърдо убеден.

Да му избягам ли? Това ще е нелепо.

Да го убия ли? Постъпил бих свирепо.

А как да го склоня да водим бой за чест!

Мен ме очаква смърт или живот злочест.

615 Но някой тропа.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                Да. Защо тъй грубо чука?

И кой е тоз нахал, какво той търси тука?

Единадесета сцена

 

БЕАТРИС, на дон Фернандо:

Чудесна вест, сеньор, стотак ми се полага!

Я вашта дъщеря повикайте веднага,

че зет ви е дошъл — напудрен, строен, як,

620 а пък захилен е досущ като глупак.

И с накити покрит като китайски крал.

 

ДОН ЛУИС, на дон Фернандо:

А, значи тези дни, без аз да съм разбрал,

за братовчедка ми съпруг избрахте сгоден?

 

ДОН ФЕРНАНДО

О, да.

 

ДОН ЛУИС

        Туй „да“ сега ме като нож прободе.

 

ДОН ФЕРНАНДО

625 Кажи й, Беатрис, тозчас да е готова.

 

БЕАТРИС

Търча…

Дванадесета сцена

 

ДОН ЛУИС, настрани:

        Защо към мен съдбата е сурова?

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Извадих, няма що, тоз път голям късмет

със племенник злодей и със противен зет.

Таз къща от беди как бих опазил аз?

Тринадесета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

630 О, дъще, тук ела.

 

ДОН ЛУИС, настрани:

                                Мен май ме хваща бяс.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Да срещнем твоя мъж!

 

ИЗАБЕЛА

                                        Не! По-добре смъртта!

Четиринадесета сцена

Жодле, дон Хуан, Изабела, дон Фернандо, дон Луис, Беатрис

 

ЖОДЛЕ, следван от дон Хуан:

Харесва ми тоз дом! Такава красота!

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

Ах, как е разкрасен!

 

ДОН ХУАН, настрани:

                                        Ах, как е разкрасена!

 

ЖОДЛЕ, който е с шпори, си удря краката един в друг:

Тез шпори! Пак ми е петата наранена.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Жодле:

635 Добре сте ни дошъл, Монсеньор дон Хуан.

 

ДОН ХУАН, тихо на Жодле:

Отговори.

 

ЖОДЛЕ, тихо на Дон Хуан:

                Тоз тъст е с мутра на глиган.

Добре заварил.

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

                        Ах, какъв приятен лик!

 

ЖОДЛЕ, на Дон Хуан:

Не ще е на добро! Та пак ли тоз старик?

Не мога издържа. Тук съм като затворник.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

640 Тоз зет не е май в ред, щом през зъби говори.

 

ЖОДЛЕ, на дон Фернандо:

Защо все виждам вас наместо дъщеря ви?

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Жодле:

Нещастнико, млъкни!

 

ДОН ЛУИС

                                        Годеж ли ще се прави?

 

ЖОДЛЕ

Проклет досадник.

 

ИЗАБЕЛА

                                Но какво е туй сумтене?

 

ЖОДЛЕ

Та приближете се, чаровнице, към мене,

645 защото бих желал със взор да ви обгърна.

Аз, дон Фернандо, тъй съм петимен да зърна

я нейната ръка, я лакът или крак.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Със право казва тя, че зетят е глупак.

 

ЖОДЛЕ

Ех, Боже, в този град са скъпи на съпруги.

650 Пет-шест целувки бих получил аз от друга.

О, ще я видя, пък каквото ще да става.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Ах, как ме заболя!

 

ЖОДЛЕ

                                Безкрайно съжалявам.

Добри ми тъсте, аз съм лудо влюбен в нея.

Най-сетне ви видях. Пред вас благоговея.

655 Държа и вие мен сега да уверите,

че с външния си вид аз радвам ви очите.

 

ДОН ЛУИС, настрани:

Започва се добре.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

                                Тоз зет, какъв нахал!

 

ЖОДЛЕ

Избухват всички в смях. С какво съм ги разсмял?

Нима изложих се със думи неприлични?

660 Жодле, при нас не са чак толкова тактични?

Аз мога ред неща в тоз дух да наговоря.

Хей, дон Фернандо, я да дойдат ваште хора.

О, май че те за вас хич грижи не полагат…

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Не спира моят зет. А толкоз се излага.

665 Заръчай, Беатрис, тук стол да донесат.

 

ЖОДЛЕ, на Изабела:

А сложила ли сте подплънки този път,

любезна господарке? Ако не сте, ще смятам,

че вие в кръста сте като за мен излята.

 

ДОН ЛУИС

Чудесен комплимент.

 

ЖОДЛЕ

                                А този, слънце мое,

670 какъв е той на вас, пък и днес тук защо е?

Голям зевзек ще е.

 

ИЗАБЕЛА

                                Мой първи братовчед.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Наистина голям глупак е моят зет.

 

ДОН ХУАН

Какъв ти братовчед! Аз нещо подозирам.

 

ЖОДЛЕ

А клечки за уши у вас да се намират?

675 Ухото ме сърби, а мойта се преби,

дордето чистех аз днес своите зъби.

Пак прихнахте. Защо?

 

ДОН ЛУИС, на Изабела:

                                        Но, братовчедке, тоз

натрапчив господин постави ви въпрос:

той казва, че държи от вас да разбере

680 дали на външен вид изглежда ви добре.

 

ИЗАБЕЛА, на Дон Луис:

Не съм се срещала с такъв до днешен ден

и той не би могъл да бъде с друг сравнен

по външност и по ум.

 

ЖОДЛЕ

                                        Май всички тук тъй съдят.

А хилядарките нали във брой ще бъдат?

685 Ще трябва тоз въпрос сега да изясним.

 

ДОН ЛУИС

По сребролюбие сте просто несравним.

 

ЖОДЛЕ

Тез, дето мислят тъй, за мен са лицемери.

У Алварадовци таквиз не ще намериш.

 

ДОН ХУАН

С двамина братя май е този род честит?

 

ЖОДЛЕ

690 Единият умря — бе подло с меч убит.

 

ДОН ХУАН, на дон Луис:

Да знае дон Хуан кой тип го е с меч ръгнал,

той от гърдите му сърцето би изтръгнал.

Пък ако тоз злодей ми падне на ръцете,

във някой пресен гроб тогава го търсете.

695 Ще мина през пожар, през урви и дерета

и със зъби ще го разкъсам на парчета.

Подлец го е убил и подло се е скрил.

 

ДОН ЛУИС, настрани:

Я гледай, тоз слуга голям безсрамник бил!

Обаче аз дочух…

 

ДОН ХУАН

                Какво дочу, кажи?

 

ДОН ЛУИС

700 Погрешка туй било.

 

ДОН ХУАН

                                Не, не. Туй са лъжи.

Най-подло го убил.

 

ДОН ЛУИС, на дон Фернандо:

                                Та вижте дързостта му.

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

Дано тоз страшен гняв да е на думи само!

 

ДОН ЛУИС, на дон Хуан:

Пределно дързък сте.

 

ЖОДЛЕ, на дон Луис:

                                Пък е и куражлия.

 

ДОН ЛУИС

Ще ви намеря аз.

 

ДОН ХУАН

                                Но аз не ще се крия.

 

ДОН ЛУИС

705 Ако не бяхме тук, добре ще го науча.

 

ЖОДЛЕ

Слугата ми е смел и по̀ е зъл от куче.

 

ДОН ЛУИС

Ах, чичо, тоз слуга!…

 

ДОН ФЕРНАНДО

                                        Тук за какво се спори?

Годежът тъй почва ли?

 

ЖОДЛЕ, на Изабела:

                                Защо не побърборим

с теб, грижа моя, пък онез да си се карат!

710 Или подрънкайте на своята китара…

Да има веселба!

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Жодле:

                        Това се иска днес.

А буди ли във вас домът ми интерес?

Сеньор, със щерка ми навсякъде минете.

И вие, дон Луис и Беатрис, вървете

715 със тях. Приятели, да тръгваме тозчас.

 

ЖОДЛЕ, предлагайки ръка на Изабела:

О, аз съм във захлас.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Жодле:

                                        Това е чест за нас.

 

ДОН ХУАН

В съмненията ми просветва може би.

О, ще открия аз кой моя брат уби,

и своята сестра, уви, със срам покрита,

720 и нейният лукав, коварен похитител.

Но най-напред към дон Луис ще се насоча —

нали той тази нощ на улицата скочи.

Аз от слугата му подробностите зная

и още ред неща ще разбера до края.

725 Но в случай че таз сган богата ме направи

за смях, не ще сдържа аз свойте нерви здрави,

с пелин ще им вгорча суетните наслади

и не любов, а злост във мен ще се обади,

ако усетя, о, прекрасна Изабела,

730 че вече глупостта в ума ви връх е взела.